Решение № 1207 от 11.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1207 гр. Пловдив, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20235300501489 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от СУ „Свети Паисий Хилендарски“, град Пловдив, , чрез процесуалния представител адвокат Н.

К. , против Решение № 1768/21.04.2023г., постановено по гр. д.№16497/2022 г. по описа на РС- Пловдив, с което е призната за незаконосъобразна и отменена Заповед № 515/20.10.2022г. на директора на СУ „Свети Паисий Хилендарски“, град Пловдив, с която на В. В. К., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правния спор, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата В. В. К., ЕГН **********, подаден чрез пълномощника 1 адв.П. Ю., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Пловдивски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.

357 от КТ във вр. с чл.188,т.2 от КТ, предявен от В. В. К., ЕГН **********, против СУ „Свети Паисий Хилендарски“, град Пловдив за отмяна на наложеното от директора на училището със Заповед № 515/20.10.2022 г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение".

За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, както и че му е било наложено от работодателя дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. В тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед - че е издадена от компетентен орган, носител на работодателска и в частност - дисциплинарна власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити, че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, че на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието.

В производството по делото не е спорно между страните и е документално установено, че ищцата работи по безсрочно трудово правоотношение в ответното училище като старши учител по география в гимназиален етап. Със Заповед № 515/20.10.2022 г. на директора на ответното училището на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за това , че на 11.05.2022 г., като учител по 2 география и икономика , по време на 7-ми учебен час на учениците от 9 „а“ клас, без основание и самоволно е освободила учениците 15 минути преди биенето на звънеца за края на часа, с което е нарушила чл. 48, ал. 5, т. 2 от Правилника за дейността на училището за учебната 2021/2022 г., регламентиращ продължителност на учебния час от 40 минути , както и чл.39,ал.1,т. 17 от Правилника за вътрешния трудов ред задължаващ преподавателя да спазва точно графика за провеждане на учебни занятия в училището.За това, че на същата дата – 11.05.2022 г., в 9 „а“ клас, при съмнение за преписване на писмено изпитване по география и икономика от страна на ученичката М.П., ищцата е проявила незачитане на личното й достойнство, като при опит да й отнеме изпитната работа проявила афектирано поведение, включително и физическо насилие – одраскване на ръката на ученичката, в разрез с чл. 8 от Етичния кодекс за училищната общност за учебната 2021/2022 г. и чл.11,ал.2 от Закона за закрила на детето.

Според посоченото в заповедта ищцата не е изпълнила задълженията си да зачита правата и достойнството на учениците, съгласно чл. 219, ал. 2, т. 2 ЗПУО, да създава училищна култура, ориентирана към толерантност, сътрудничество и взаимопомощ, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 14 от Наредба № 15 за професионално развитие на учителите, директорите и др. педагогически специалисти, да създава безопасна и здравословна среда, която стимулира социалното, емоционалното и физическото развитие на детето, съгласно чл.

14, т. 3 и т. 7 от Етичния кодекс в училищната общност за учебната 2021/2022 г.

Дисциплинарното наказание е наложено от работодателя , след като е бил информиран за допуснатите от ищцата нарушения в писмен доклад с вх.

№4831/12.05.2022г. изготвен от Г.П.-заместник директор по учебната дейност в училището, и след като са били изгледани записите от камерите направени на 11.05.2022г. по време на 7-ми учебен час. Преди налагане на дисциплинарното наказание на ищцата са поискани обяснения за посочените в заповедта нарушения и на 23.05.2022г., същата е депозирала до работодателя такива.

Първоинстанционният съд е уважил така предявения иск, на формално основание, като е приел, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл.193 от КТ за изслушване на работника и събиране и оценка на посочените 3 доказателства преди налагане на наказанието, тъй като начинът по който са задени въпросите, инкорпорирани в поканата за даване на обяснения по чл.193 от КТ било категорично ясно, че директорът не се съмнява във виновното поведение на ищцата, и то apriori.

Така изложените от първостепенния съд съображения не се споделят от настоящия въззивен състав. По делото е категорично установено , че преди налагане на процесното дисциплинарно наказание са били поисканите от работодателя и дадени писмени обяснения от ищцата, с което е била спазена и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Начинът, по който са зададени въпросите в писменото поискване от работодателя са без правно значение за настоящия правен спор и граматическото им, правописно или пунктуационно оформяне не подлежи на съдебен контрол. Работодателят е спазил всички императивни законови изисквания при провеждане на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, поради което изводът на първостепенния съд, че е налице формално основание за отмяна на заповедта за уволнение е неправилен.

Въззивният съд не споделя и твърдението на ищцата , че не е допуснала нарушения на трудовата дисциплина , поради което не следва да бъде санкциониран по реда на КТ.

В този порядък следва да се посочи, че от приобщения по делото доказателствен материал, се установява ищцата да е извършила вменените й нарушения на трудовата дисциплина в частност от приложената в първоинстанционото производство флаш памет , съдържаща видеозаписа на 7- ми учебен час по география проведен от ищцата с 9 „а“ клас на ответното училище, на 11.05.2022 г. Същият е снет от видеокамерите монтирани в класната стая, а автентичността на видеозаписа не е оспорена от страните.

При извършения оглед по реда на чл. 204, ал. 1 ГПК се констатира, че ищцата позволяване в часа да се шуми, учениците да се разхождат свободно , да влизат и излизат от класната стая. Констатира се също, че ищцата отива до последния чин на средната редица в класната стая, като настойчиво се опитва да вземе лист от ученичка, която отказва да го предаде.Учителката се нахвърля върху ученичката и издърпва листа от ръката й, след което момичето излиза от класната стая.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Г.П.-заместник 4 директор по учебната дейност в училището, се установява, че на 11.05.2022г. ученичката М.П. й се оплакала,че госпожата по география я одрала и изгонила от час,тъй като се опитвала да преписва. Момичето било видимо разстроено, с одрана и зачервена ръка.Когато свидетелката отишла на проверка, в класната стая царял хаос, като една част от учениците още пишели ,а други се приготвяли да си тръгват , макар да оставали 10 минути до края на часа.Учениците започнали да протестират, че ищцата ги обижда , тъй като се опитвали да преписват по време на контролна работа.Тогава ищцата започнала да обижда М. , че ще извика родителите й и ще ги даде на прокурор, а нея ще изпрати в детска педагогическа стая, защото била лъжкиня.Ищцата обиждала и другите ученици, като ги наричала тъпаци и глупаци .

От показанията са свидетелката Р.Т. се установява, че е майка на ученичката М.П.. Според показанията й на 11.05.2022г. момичето се прибрало от училище разстроено , притеснено от инцидента и обидено от начина, по който ищцата се била отнесла спрямо нея, като ръката й била одрана.М. й разказала, че се опитала да препише на контролното по география, но учителката се опитала да й взема листа.Тогава учителката започнала да я обижда, че е проста,арогантна , заплашвала я, че ще извика социалните и полицията.

Съвкупната преценка на така събраните по делото доказателствата обуславят несъмнен извод, че описаните в обжалваната заповед нарушения са извършени от наказания служител, като на 11.05.2022 г., като учител по география и икономика , по време на 7-ми учебен час на учениците от девети 9 „а“ клас, е била нарушена организацията на учебния час, като е допуснала ученици, без основателна причина, да напуснат класната стая преди края на учебните занятия , с което е нарушила чл. 48, ал. 5, т. 2 от Правилника за дейността на училището за учебната 2021/2022 г., регламентиращ продължителност на учебния час от 40 минути , както и чл.39,ал.1,т. 17 от Правилника за вътрешния трудов ред задължаващ преподавателя да спазва точно графика за провеждане на учебни занятия в училището, както и че на същата дата е проявила незачитане на личното достойнство на ученичка от 9 „а“ клас , спрямо която е проявила недопустимо агресивно поведение , с причиняване както на физическо увреждане, но и на психическо насилие, чрез 5 отправяне на обидни изрази и закани , в разрез не само с чл. 8 от Етичния кодекс за училищната общност за учебната 2021/2022 г., но и с разпоредбата на чл. 219, ал. 2 от ЗПУО вменяваща задължение за учителя да опазва живота и здравето на учениците по време на образователния процес ; да зачита достойнството и правата им.

Мотивиран от изложеното и при така установените факти, настоящият съдебен състав приема, че макар ищцата да е нямала предходни нарушения на трудовата дисциплина и да няма наложени други дисциплинарни наказания, реализираните в конкретния случай нарушения на нормативно установени задължения и такива, произтичащи от заематата от нея длъжност като учител– да образова и възпитава децата, да опазва здравето им и да не прилага каквато и да е форма на физическо насилие, са с особено голяма тежест. Функции, свързани с образованието на непълнолетни лица, както и опазване на живота и здравето им по време на образователния процес сочат на оказано по-високо доверие на служителя, а неизпълнението им съставлява изключително тежко дисциплинарно нарушение.

По изложените съображения настоящият съд намира наложеното на ищцата дисциплинарно наказание за законосъобразно, а предявеният иск за неоснователен, което налага отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на претенцията.

С оглед изхода на правния спор въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените във въззивното производство разноски в размер от 1042,90 лева,както и тези направени в първоинстанционното производство в размер от 700 лева.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1768 /21.04.2023г., постановено по гр. д.№ 16497/2022 г. по описа на РС- Пловдив, 15 гр. състав, и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА: