Определение № 585 от 11.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 585 гр. София, 11.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Частно наказателно дело № 20261100200884 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производство е по реда на чл. 243, ал.5, вр. ал.4 от НПК.

Образувано е по жалба на Д. Н. Н. – И., ЕГН **********, подадена чрез адвокат Г. П. Ч. от Софийска адвокатска колегия (САК), надлежно упълномощен, против Постановление от 15.09.2025 г. на Софийска градска прокуратура (СГП), с което на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 13/2024 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 817/2023 г. по описа на СГП.

Прокурорският акт е обжалван с доводи за незаконосъобразност и необоснованост. В жалбата се твърди, че прокурорът не е извършил задълбочен, прецизен и точен анализ на доказателствената съвкупност, поради което е стигнал до неправилен и незаконосъобразен извод, че е налице прекратителното основание по чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. Така например, акцентира се върху обстоятелството, че престъплението, предмет на разследване, е формално, на простото извършване и не е необходимо за съставомерността му адресатът на изнудването реално да се разпореди с имущество, респ. реално да причини на себе си или на трето лице имотна вреда. В жалбата се възразява и срещу извода на прокурора, че реално предмет на заплахата не са били физическите лица – изпълнителни директори на банката, а самата банка т.е. юридическото лице. В противовес на тази теза на прокуратурата, жалбоподателката сочи, че отправената заплаха представлява психически тормоз върху тези лица, че именно тези лица разполагат с 1 правомощия да извършат имуществено разпореждане, както и че вследствие противозаконните действия на дееца, е възможно да се стигне до настъпване на тежки последици за самите изпълнителни директори на банката, доколкото те са лицата, пряко отговарящи за юридическото лице. От съда се иска да отмени обжалваното прекратително постановление и да върне делото на прокуратурата със задължителни указания относно прилагането на закона.

Софийски градски съд, след като се запозна с писмените материали, приложени по досъдебното производство, обсъди наведените с жалбата възражения и доводи, и изведе следните фактически и правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима. Видно от приложеното по делото копие от обратна разписка, прекратителното постановление е било връчено на жалбоподателката на 22.01.2026 г., а жалбата й, подписана с електронен подпис, е постъпила на електронната поща на СГП на 29.01.2026 г., т.е. спазен е законоустановеният преклузивен срок. Активната процесуална легитимация на жалбоподателката се извежда от данните по делото, позволяващи на този етап от разследването да се направи обоснован извод, че инкриминираните действия са били насочени спрямо нея. Постъпилата жалба цели иницииране на съдебна проверка на прокурорски акт, произнесен в условията на чл. 243 от НПК и като такъв – подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Досъдебно производство (ДП) № 13/2024 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 817/2023 г. по описа на СГП е образувано на 16.01.2024 г. в изпълнение на Определение № 2513 от 01.09.2023 г. на Софийски градски съд (СГС), постановено по ЧНД № 4641/2023 г. по описа на същия съд, с което е отменено Постановление на СГП от 08.06.2023 г. за отказ за образуване на досъдебно производство по прок. преписка № 817/2023 г. по описа на СГП.

Разследването се води за евентуално извършено престъпление по чл. 213А, ал.3, т.5 и т.6, вр. ал.1 от НК – за това, че на 24.06.2021 г. в гр. София, с цел да принуди другиго да поеме имуществено задължение, го заплашил с увреждане на имущество за него, като деянието е извършено от длъжностно лице и спрямо длъжностно лице във връзка със службата му.

При проведеното разследване са извършени разпити на свидетели, изискани и приобщени са писмени доказателства, назначени и извършени са две отделни СППЕ – комплексни съдебнопсихиатрични и психологични 2 експертизи, приложени са писмени материали от НАХД № 1328/2022 г. по описа на СГС. По ДП няма привлечено обвиняемо лице.

С Постановление от 15.09.2025 г. прокурорът при СГП, наблюдаващ разследването, прекратил наказателното производство по образуваното ДП № 13/2024 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 817/2023 г. по описа на СГП, като приел, че е налице прекратително основание по чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК – инкриминираното деяние не представлява престъпление по чл. 213А, ал.3, т.5 и т.6 от НК поради обективната му несъставомерност.

В обстоятелствената част на обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство наблюдаващият прокурор е описал следната фактическа обстановка, приета от него за установена въз основа на анализа на събраните при разследването доказателства и доказателствени средства, а именно:

На 24.06.2021 г. сутринта всички изпълнителни директори на банка „Банка ДСК“ АД (Банката) получили съобщение на служебните си имейли, изпратено от анонимен изпращач с имейл ****@****.com. Електронното съобщение било изписано на английски език и гласяло, че авторът му е „хакнал“ системите на банката и е изтеглил клиентски сметки и лични данни на клиенти на банката, и разполага със същите. Същият в имейла заплашил, че ще изпрати тези данни на други конкурентни банки, ако не получи 1 400 000 (един милион и четиристотин хиляди) щатски долара в биткойн, разпределени равномерно в четири различни портфейли.

Имейлът веднага бил препратен към служителите по сигурността на банката, за да се установи изпращача, както и достоверността на приложените към имейла данни на клиенти. След направената проверка било установено, че данните, приложени към имейла, са реални такива данни на банката. Според служителите на банката, разгласяването на данни на клиенти на банката, портфейли и клиентски номера е един от най-големите проблеми за всяка банка и установяването на хакера било с приоритет в банката.

След като установили, че данните са реални, ресорните служители по сигурността извършили проверка за установяване самоличността на изпращача на имейла. Системата на банката била направена така, че за да бъдат свалени конкретни данни, потребителят е защитен по пет фактора необходимо да се въведе потребителско име и парола за него, да има 3 сертификат, позволяващ логване през VPN, да има ПИН, отключващ сертификата, както и да се използва еднократна парола, която се получава като CMC на личния мобилен номер на служителя. Изследвайки тези фактори, служителите по сигурността установили, че данните са генерирани и свалени от служителя В. П. П. – тогава работещ като директор на Дирекция „Управление на проблемни кредити на физически лица". Оказало се, че потребител на банката „MS006015“ е генерирал данни в същата структура, в която са били и изпратените данни в заплашителния имейл, а „MS006015“ е идентификационния номер на служителя В. П. за влизане в системите на банката.

В. П. бил извикан на среща в Банката, за да му се изискат обяснения.

Срещата се провела сутринта на 28.06.2021 г. в централата на „Банка ДСК“ АД на адрес гр. София, ул. „Московска" № 19. На срещата присъствали Началника на управление „Вътрешен одит“, Началника на управление „Сигурност", Началника на управление „Правно“, ръководителя на отдел „Защита на данните“ и Директора на Дирекция „Информационна сигурност". На П. били предоставени откритите доказателства и му били поискани обяснения.

Първоначално, преди да се запознае с всички доказателства, В. П. отричал да е извършвал неправомерни действия и заявявал, че неговите индикатори са били използвани от трета страна. След като му били представени лотовете, доказващи, че това не е така, на П. била отправена покана да представи получените CMC-и с индивидуален номер за логване на мобилния му телефон.

Той показал телефона си и признал, че е получил паролите, но заявил, че не ги е използвал. След като му били показани и други доказателства, събрани при вътрешното проучване в банката, П. заявил пред цялата комисия, че действително той е свалил данните на личния си лаптоп и генерирал данните, след което ги е качил на онлайн платформа. Обяснил също, че е генерирал три линка към част от данните, подготвил е имейл съобщението и сутринта на 24.06.2021 г. ги е изпратил на всички членове на Управителния съвет на „Банка ДСК” АД. Думите му били потвърдени и от изготвена компютърнотехническа експертиза, на компютъра на П., където била установена бележка, в която същият бил написал на 10.06.2021 г. и съдържала изброени задачи: „да се получи достъп до отворени мрежи; да се създаде електронно писмо; да се промени МАС адреса на компютъра и да се тества вкъщи; на публична мрежа; да се създадат 2-3 биткойн портфейла; да се създаде електронен адрес или 4 писмо; да се качат данните; да се изпрати писмо до борда на директорите на банката"

За случая били сигнализирани ГД „БОП“, на които била изпратена цялата информация, установена при извършеното от служителите от банката проучване. Образувано било наказателно производство по ДП № 155/2021 г. по описа на ГД „БОП“, прок. преписка № 19877/2021 г. по описа на Софийска районна прокуратура (СРП), с оглед извършено престъпление по чл. 319Б, ал.3, вр. ал.1 от НК. Това наказателно производство приключило с решение № 366/26.05.2022 г. на СГС по НАХД № 1328/2022 г. по описа на същия съд, с което В. П. П. бил признат за виновен по предявеното му обвинение и бил освободен от наказателна отговорност при условията и реда на чл. 78А от НК, като му било наложено административно наказание глоба в размер на 4 000 лв.

След влизане в сила на решението, материалите по делото били изпратени отново на прокуратурата с оглед данни за извършено престъпление по чл. 213А, ал. 3, т. 5 и т. 6, вр. ал. 1 от НК, и било образувано настоящото ДП.

В хода на разследването, видно от заключението по назначените комплексни СППЕ, било установено, че разпитаните като свидетели Д. Н. Н. И. и С. Л. С. – изпълняващи длъжността изпълнителни директори на „Банка ДСК“ АД, не страдат от психически заболявания и са годни да дават свидетелски показания. От изпратената заплаха от имейла ****@****.com, двамата са изпитали страх към момента на случилото се, като страхът е бил за бъдещето им като служители и директори на банката и за бъдещето на банката. Към момента на изготвяне на експертизата, не е налице страх, насочен към банката или към тях лично като нейни представители и изпълнителни директори.

Фактическата обстановка, изложена от прокурора в обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство, намира своето потвърждение в доказателствените източници, събрани в хода на проведеното пълно, обективно и всестранно разследване. Същата, досежно действията на П., осъществяващи изпълнителното деяние на престъпление по чл. 319Б, ал.3, вр. ал.1 от НК и обстоятелствата, при които то е извършено, съответства и на фактическата обстановка, възприета за установена от решаващия съд по НАХД № 1328/2022 г. по описа на СГС и изложена в мотивите на съдебния му 5 акт, и следва да се приеме за установена, предвид задължителната сила на влязлото в сила съдебно решение (по арг. на чл. 413 от НПК). Предвид изложеното, настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическата обстановка, описана в атакуваното постановление на СГП и доколкото я намира за подкрепена от доказателствените източници по делото, и следователно - за правилно установена, не намира основания да подкрепи оплакването за необоснованост на прокурорския акт досежно изложените там факти и фактически изводи.

При правилно изяснена фактическа обстановка, прокурорът е извел от нея правни изводи, част от които, и по-конкретно досежно липсата на обективна съставомерност на инкриминираното деяние по чл. 213А, ал.3, т.5 и т.6, вр. ал.1 от НК, настоящият съдебен състав не споделя.

Прокурорът приема, че в конкретният случай Банката се явявала реално предмет на конкретното престъпление и доколкото в по-общ план предмет на престъплението по чл. 213А, ал.1 от НК можело да бъде само физическо лице, то инкриминираното деяние се явявало обективно несъставомерно по този текст на Особената част на НК. Тези правни съждения са верни, но само отчасти – действително жертва на престъплението по чл. 213А от НК може да бъде само физическо лице, макар пострадал от това престъпление, в найширок смисъл, може да бъде и друг правен субект, а не непременно и само лицето, получило заплахата. Тъй като не стават ясни фактологичните аргументи за правния извод на прокурора, че Банката всъщност е реалният предмет на конкретно разследваното престъпно деяние, следва да се припомни, че съгласно наказателно-правната теория предметът на престъплението е онзи елемент на общественото отношение, станало непосредствен обект на посегателство, респ. онази материална предпоставка за съществуването на този обект, върху които деецът въздейства пряко и непосредствено и по този начин засяга цялото обществено отношение.