Решение № 55 от 17.02.2025, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно наказателно дело 1681/2024
- Вид
- Решение № 55
- Подписан
- 17.02.2025
- В сила
- 11.06.2025
- Състав
- ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-чл.269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-чл.269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-чл.269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-чл.269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-чл.269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-чл.269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-чл.269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-чл.269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-чл.269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-чл.269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-чл.269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 414в, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 414в, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 66, ал. 1 · Кодекс на труда
- §1, т. 1 · Кодекс на труда
- §1, т.10 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 55 гр. Велико Търново, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20244110201681 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят *** е обжалвал чрез процесуален представител НП № *** г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"- гр***, с което на дружество за нарушение по чл. 63, ал. 2, вр. чл. 63, ал.1 от Кодекс на труда /КТ/ и на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева.
В съдебно заседание санкционираното дружество поддържа жалбата чрез процесуалния си представител и моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител заема становище, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендират се и разноски.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна. При служебна проверка на АУАН № *** г. и НП № *** г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"- гр*** съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при съставянето на АУАН и НП, съдържащи съответно всички реквизити по чл. 42, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН и чл.
57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН.
Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на *** часа, инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр*** посетили обект – сграда/база на ***, находящ се в с***, община***, в който от жалбоподателя *** била извършвана реконструкция и модернизация. При започналата проверка по спазване на трудовото законодателство по работни места било заварено лицето ***, осъществяващо трудови функции чрез направа на кофраж на покрив. Проверката установила, че това лице е вписано в Списък на работниците и служителите, заварени по работни места на *** часа без 1 обаче да е посочена длъжността му. Завареният на работа П.И.*** писмено декларирал, че работи в обекта от две седмици на длъжността „работник“ по силата на сключен граждански договор; с работно време от 08.00 до 17.00 часа; че получава месечно трудово възнаграждение в размер на 1500 лева; че има почивни дни в събота и неделя. На управителя на дружеството било указано да представи в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр*** документи, касаещи лицето П.И.*** и свързани с трудовото законодателство. На *** г., след извършената проверка по работни места, между дружеството-жалбоподател и П.И.*** бил сключен Трудов договор № 8/*** г. за длъжността „работник, изграждане и ремонт на покривни покрития“, като екземпляр от този договор, от копие от удостоверението по чл. 62, ал. 5 от КТ, заверено от ТД на НАП и от длъжностната характеристика били връчени на работника. Трудовият договор бил регистриран в ТД на НАП в *** часа, а Уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ било отразено в информационния масив на ТД на НАП в *** часа. В периода *** г. била извършена проверка по представените от жалбоподателя документи. Били представени Правилник за вътрешния трудов ред на дружеството; Списък на запознатите с този правилник; Трудов договор № 8/*** г., сключен между дружеството и *** за длъжността „работник, изграждане и ремонт на покривни покрития“; Длъжностна характеристика за горепосочената длъжност; Молба от П.И.*** от *** г. за назначаване на работа на тази длъжност в дружеството; Карта за предварителен медицински преглед; Заключение на „Медик-Консулт-1“ ЕООД; Декларация от *** г. от П.И.*** за даване на съгласие по ЗЗЛД; Служебна бележка за проведен на *** г. начален инструктаж по безопасност и здраве; Списък – отчетна форма за месец август;
Идентификационна карта 2024 г.; Препис-извлечения от Книга за начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана; Извлечение от регистър на уведомления за трудови договори-история с посочване на дата и час на отразения в системата трудов договор – *** г., *** ч; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда № ***/*** г., *** часа.
Резултатите от проверката били документирани в Протокол за извършена проверка № *** г. Въз основа на събраните доказателства контролният орган приел, че дружеството в качеството му на работодател е допуснало до работа на длъжността „работник, изграждане и ремонт на покривни покрития“ лицето П.И.*** преди сключване на трудовия договор и преди на последния да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП***. На дружеството бил съставен и връчен чрез процесуалния му представител АУАН № *** г. Дружеството подало писмени възражения по реда на чл. 44, ал.
1 от ЗАНН срещу съставения АУАН. Същите били обсъдени, не били уважени от наказващия орган и било издадено обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
По този начин санкционираното дружество е осъществило състава на нарушение по чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ – дружеството, имащо качеството на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснало до работа без да има това право лицето П.И.***, което е изпълнявало трудови задължения на длъжността „работник, изграждане и ремонт на покривни покрития“ без работодателят да му е предоставил всички изискуеми от закона – чл. 63, ал. 1 от КТ документи – екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Наказващият орган е приложил правилната материалноправна норма и съответната й санкционна такава, налагайки наказание „имуществена санкция“ в минималния законовоустановен размер.
Настоящата съдебна инстанция не споделя правните доводи на защитата на жалбоподателя, че деянието е несъставомерно поради ненарушаване на забраната по чл. 63, 2 ал. 2 от КТ и поради престиране на труд по договор за изработка съгласно чл. 258 от ЗЗД; както и алтернативното становище, че деянието представлява маловажен случай.
На първо място, не могат да бъдат споделени доводите за обективна несъставомерност на деянието по чл. 63, ал. 2 от КТ единствено поради непредоставяне от работодателя на работника на екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е бил длъжен да предостави на П.И.*** преди постъпването му на работа както екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, така и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал.
3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В разглеждания казус работодателят е извършил друго нарушение, различно от това по чл. 63, ал. 1 от КТ, като без да има това право е допуснал до работа лицето П.И.*** без да му е предоставил преди нейното започване нито сключения трудов договор, нито копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, онагледено и индивидуализирано чрез Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда № ***/*** г. Чл. 63, ал. 1 от КТ и чл. 63, ал. 2 от КТ субсумират различно като съдържание обективирано съставомерно поведение, при което е налице реализация на различни като фактически състав нарушения.
На следващо място, в разглеждания казус лицето П.И.*** е престирало труд и отношенията му с неговия работодател съдържат всички характеристики на трудово правоотношение, задължително изискващо сключването на трудов договор със съдържание, визирано в разпоредбите на чл. 66, ал. 1 от КТ и §1, т.10 от ДР на КТ. Поради това настоящата съдебна инстанция приема, че тази престация на труд не изпълва със съдържание изискванията към страните по граждански договор за изработка, визиран в разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД. Последният има характеристики и предмет, визирани в разпоредбите на чл.258-чл.269 от ЗЗД, различни от установените от доказателствената съвкупност трудови правоотношения между П.И.*** и дружеството-жалбоподател, възникнали до и продължаващи по време на проверката от контролния орган.
На последно място, несподелимо е твърдение, че случаят е маловажен и като такъв изисква приложението на чл. 414в, ал. 1 от КТ. Това е така, защото разпоредбата на чл. 414в, ал. 2 от КТ изключва приложението на привилегирован състав в случаите на нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.
Ето защо наказателното постановление следва да бъда потвърдено като законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.
При този изход на делото – потвърждаване на наказателното постановление искането на жалбоподателя чрез защитника за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение има своето правно основание в разпоредбите на чл. 63д, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ /НЗПП/. Същото се явява основателно и следва да бъде уважено. Съдът, след като прецени кратката продължителност на делото, както и че същото не се отличава с особена фактическа и правна сложност намира, че дружествотожалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
Потвърждава като законосъобразно НП № *** г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"- гр***, с което на жалбоподателя *** за нарушение по чл. 63, ал. 2, вр. ал.1 от Кодекс на труда /КТ/ и на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Осъжда жалбоподателя *** да заплати на Дирекция "Инспекция по труда"- гр*** разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В.
Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4