Решение № 118 от 19.06.2020, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 113/2020
- Вид
- Решение № 118
- Подписан
- 19.06.2020
- Състав
- ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ, ВИЛИЯН ГЕОРГИЕВ ПЕТРОВ, НИКОЛИНА ПЕТРОВА ДАМЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал.1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13, ал.9 · Закон за енергетиката
- чл. 2 · Закон за енергетиката
- чл.94 · Закон за енергетиката
- чл. 31 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 31, ал. 5 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 31, ал. 5, т. 2 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 118/гр. Варна, 19.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При участието на секретаря Ели Т., като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№113/2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „УП България 1“ ЕООД, със седалище гр.София,
ЕИК ********* срещу решение №637/08.07.2019 г., постановено по т.д.
№1895/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника обективно съединени осъдителни искове срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище гр.Варна, ЕИК *********, с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД за присъждане на следните суми: сумата от 135 638.02 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Камен Бряг Север-1“ с обща инсталирана мощност от 3000 КВ, състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща се в ПИ №*** в землището на с. Камен бряг, общ.Каварна, обл.Добрич, произведена през м. ноември 2015г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 104 от 26.08.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата от 39 039.36 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от 135 638.02 лева за периода от 29.01.2016г. до 30.11.2018г.; сумата от 48 033.80 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Камен Бряг Север-1“ с обща инсталирана мощност от 3000 КВ, състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща се в ПИ №*** в землището на с. Камен бряг, общ.Каварна, обл.Добрич, произведена през м. декември 2015г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 104 от 26.08.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и сумата от 13 878.46 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от 48 033.80 лева за периода от 25.01.2016г. до 30.11.2018г.
В жалбата са наведени конкретни оплаквания за неправилност на решението. Оспорва се правилността на изводите на първоинстанционния съд за промяна механизма на заплащане на производителите на ВяЕЦ с измененията на ЗЕВИ. Релевират се съображения за неправилно приложение на последиците от отмяната на Решение № СП–1/31.07.2015г., за липса на произнасяне по валидността на Решение № СП–5/28.93.2019г., както и за постановяване на атакуваното решение при процесуална пречка по смисъла на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК – преюдициален спор по обжалване на Решение № СП – 5/28.03.2019г. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението изцяло и уважаване на исковете. Претендира се и присъждане на съдебно- деловодни разноски за две инстанции. Въззиваемото дружество „Енерго Про Продажби“ АД, със седалище гр.Варна е подало писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения
Третото лице помагач на страната на ответника - „НЕК“ ЕАД, със седалище гр.София е изложило становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят по установените от първоинстанционния съд факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове, а именно:
Въззивникът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник чрез енергиен обект – ВяЕЦ „Камен Бряг Север-1“ с обща инсталирана мощност от 3000 КВ, състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща се в ПИ №*** в землището на с. Камен бряг, общ.Каварна, обл.Добрич, присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север" АД на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-428/20.03.2008-3036-ВГ-21.03.2008-4039-ВГ-08.09.2008 от 14.11.2008г. и Анекс № 2 от 02.06.2009г.
Въззиваемата страна „Енерго- Про Продажби" АД е титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР). Като краен снабдител по силата на чл. 31 от ЗЕВИ, въззиваемият е задължен да купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък.
Третото лице помагач на ответника - „Национална електрическа компания" ЕАД е титуляр на лицензия за извършване на дейността обществен доставчик на електрическа енергия № Л-147-13/17.12.2004г., издадена от ДКЕВР.
Като обществен доставчик по силата на чл.94 от ЗЕ НЕК ЕАД е задължено да купува от „Енерго-Про Продажби" АД, в качеството му на краен снабдител, количествата електрическа енергия, която „Енерго-Про Продажби" АД е закупило по силата на чл. 31 от ЗЕВИ по цената, по която е закупена от производителя.
Между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №104 от 26.08.2009г. по нормативно регулирана цена, определена от ДКЕВР с административен акт. Към момента на сключване на договора цената, по която производителят продава на купувача произведената ел. енергия е тази по Решение № Ц-04 от 30.03.2009г. на ДКЕВР. За процесния период преференциалната цена, приложима към договора е определена с Решение Ц-010/30.03.2011г. на ДКЕВР. На основание чл.31, ал.5 от ЗЕВИ същата е дължима до достигане размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, определено в Решение СП-1/31.07.2015г. на ДКЕВР. Следователно, за отношенията между страните досежно изкупуване на произведената енергия е приложимо, освен Решение № Ц-10/30.03.2011 г., и Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.
Произведената през месеците ноември и декември 2015 г. ел. енергия от енергийния обект на въззивника е изкупена от въззиваемия, съответно изкупените количества електрическа енергия са продадени на “НЕК” ЕАД, в изпълнение на задълженията по чл.94 от ЗЕ и са получени от обществения доставчик.
Издадените от въззивника фактури фактура №100/30.11.2015 г. / с кредитно известие № 101/30.11.2015 г. и дебитни известия №№ 102/30.11.2015 г., 104/31.12.2015 г., както и фактура № 103/31.12.2015 г. са получени в счетоводството на „Енерго-Про Продажби” АД.
Няма спор, че цялото количество произведена през процесните месеци ел.енергия след достигане на НСП е платена от въззиваемото дружество по съответната цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД, като за м.ноември 2015 г. ищецът е получил плащане в размер на 10 433.52 лева, а за месец декември 2015 г. – 4134.40 лева.
В чл. 18, ал. 3 от сключения между страните договор е определена цената, по която ще се продава ел. енергия, определена с Решение № Ц -04/30.03.2009г. на ДКЕВР, а именно – 189лв./МWh, като в ал. 4 е посочено, че при достигане на 2250 пълни ефективни годишни часове за следващите такива цената е 172 лв./ МWh. Съгласно чл. 18, ал. 2 от договора в случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане в сила на решението, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение.
Спорният въпрос е как се определя цената на произведената ел. енергия от възобновяем енергиен източник – ВяЕЦ, работеща до и над 2250 часа в рамките на едногодишен период, при нетно специфично производство над 2 000 kWh до 2300 kWh - като преференциална по т. 8 и/или т. 9 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. и т. 1.7 и или т. 1.8 от Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР или по цена за излишък на балансиращия пазар, на основание чл. 31, ал. 5, т. 2 от ЗЕВИ, респ. дали една централа, след изменението на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и приемане на Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, може да попадне последователно в две ценови категории, определени в т. 1. 7 и т. 1. 8 от Решение № СП– 1/31.07.2015г.
Пазарните отношения по повод производство и изкупуване на ел. енергия се регулират от специфични норми, поставящи рамка на свободата на договаряне в обществен интерес – аргумент от чл. 2 ЗЕ. При започването на производството на енергия от процесния възобновяем източник е действал Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогорива (отменен 03.05.2011 г.), който е предвиждал в срок от 15 години изкупуване на цялото производство по преференциални цени, формирани от 80% от средните на пазара, с добавка за стимулиране на този вид производство, определяна периодично от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник. Новият Закон за енергията от възобновяеми източници, Обн. ДВ, бр. 35 от 2011г., в сила от 03.05.2011г.) предвижда стабилизиране на инвестициите с неизменна изкупна преференциална цена на производството в рамките на дългосрочните договори за изкупуване – чл. 31 ЗЕВИ, но и възможност за договаряне на произведени количества на свободен и балансиращ пазар. Същевременно, в Преходните правила на новия ЗЕВИ са съхранени отношенията с досегашните производители, като е запазено действието на дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за изкупуване, действаща към датата на влизане в сила на закона. В случая такива цени са били определени с Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. в два варианта, приложими според мотивите на регулаторния орган поради специфичен за този вид производство критерий – наличен ресурс на първичния източник, съответно в размер на 188. 29 лв. /МВтч за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа и 172. 95 лв. /МWh за ВяЕЦ, работещи над 2250 часа годишно.
С разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ е въведена промяна на регламентацията на пазара на произведената от възобновяем източник ел. енергия, като се ограничава преференциално изкупуваното производство не само като цени, но и като обем, с въвеждането на праг – "нетно специфично производство" (НСП), до който крайният снабдител е задължен за изкупи ел. енергията по преференциални цени, а съответно остатъкът от производството – по цена за излишък на балансиращия пазар. В Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. КЕВР е запазил разграничението според годишни часове работа и посочва различни обеми на НСП за централи, работещи до и над 2250 часа годишно, въз основа на същия определящ според регулатора специфичен критерий за този вид производители (наличен ресурс на първичния енергиен източник). Разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ на общо основание намира приложение както към бъдещи производители, така и към тези, които вече имат сключени дългосрочни договори, доколкото ЗИД на ЗЕВИ не съдържа норми, изключващи действието му от определени заварени правоотношения. Трайно се е наложило в съдебната практика по приложението на посочената разпоредба разбирането, че ако се допусне, че един и същи производител може да промени началното си планиране и да преминава от една към друга тарифа в рамките на една и съща година, би довело до получаване на приход на производителя над заложената за съответната група централи норма на възвращаемост на разходите и би обезсмислило самата нова регулация, целяща ограничаване на приход над нормирана обща възвращаемост от инвестиция в полза на обществото.
С
Решение № 1115/28.01.2019 г., постановено по адм. д. № 5284/2018г. по описа на ВАС, IV отделение, е оставено в сила Решение № 1177/23.02.2018г. по адм. д. № 8522/2015 г. на Административен съд – София град в частта, с която е отменено Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране по т. 1. 7, с която е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР, в размер 2 000 kWh, при определената цена - 188.
Разпечатката съдържа 32 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/15859e6a-2e0f-470a-b7ef-1966439e2326