Решение № 1951 от 03.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1951 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20261110203892 по описа за 2026 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря З. АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3892 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по депозирана жалба от Н. Д. Й., с ЕГН **********, срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-4332-029341/20.11.2025г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР (ОПП-СДВР), с което на Н. Д. Й., с ЕГН- **********, на основание чл.177, ал. 1, т.1 от ЗДП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДП.

В депозираната жалба се твърди, че НП е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се фактическата обстановка, като жалбоподателят твърди, че автомобилът е бил оставен на посоченото място от негов познат, на който го е дал да го ползва, като поради технически проблем той е отишъл единствено да го избута. Посочва, че не е бил сам, а със свидетели, които могат да потвърдят това, но не посочва кои са тези свидетели. С тези аргументи се иска отмяна на НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят Н. Д. Й., нередовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна – Началник-група в ОПП-СДВР, редовно призован, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител юрисконсулт, с които е взето становище по делото, в които се излагат твърдения, че НП е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло. Отправена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид приобщените и събраните по делото доказателства, като оцени 1 същите, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 31.10.2025 г., около 22.53 часа, жалбоподателят Н. Й. управлявал товарен автомобил, марка и модел „Опел Комбо“, с рег. № ***, собственост на С. Й.а Й.а, като се движил по бул.

„Андрей Сахаров“ с посока на движение от ул. „Йерусалим“ към бул. „Андрей Ляпчев“. По същото време, служебните си задължения изпълнявал и свид. В. В., на длъжност „старши полицай“ при 07 РУ СДВР. Същият спрял автомобила управляван от жалбоподателя Й., когото установил и като водач на МПС. Водачът бил поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, № ARBA 0146, но отказал. В хода на проверката, била извършена служебна справка с ОДЧ, при която се установило, че водачът е лишен от право на управление на МПС с НП № 24-0274-000230, влязло в сила на 14.10.2025 г. Установено било и това, че не носи свидетелство за регистрация на МПС. За отказа да му бъде извършен тест му бил издаден талон за медицинско токсикологично изследване с № 0179418, който му бил връчен в 00.37 часа с направление за УМБАЛ „Св. Анна“ и време за явяване от 45 минути. Жалб. Й. се явил в лечебното заведение в 00.46 мин, където му била взета кръвна проба. Резултатът отчел наличие на алкохол от 2,58 на хиляда.

На същата дата, свид. В. В. съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия G A , № 3890469, против жалб. Й., в който констатирал като нарушени три разпоредби, а именно – тази на чл. 150а, ал. 1, на чл. 174, ал.

3, пр. 1 и на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, с което началник група в ОПП-СДВР наложил на жалбоподателя Й., на основание чл.177, ал. 1, т.1 ЗДвП, административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП, административно наказание „глоба“ в размер на 30,00 лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

По доказателствата:

Съдът прие установена фактическата обстановка въз основа на събраните и приобщените в съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни – показанията на свид. В. В., както и писмени – заповеди за компетентност, талон за медицинско изследване, протокол за вземане на кръвна проба, протокол за резултат от химическо изследване, документи за годността на техническото средство, справка за регистрация на МПС, справка-картона на водача за жалб. Й. и другите писмени доказателства приобщени на основание чл. 283 НПК.

Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свид. В.в, които са логично и последователно изложени, непротиворечиви както вътрешно, така и с останалите доказателства по делото и подкрепени изцяло от събраните по делото доказателствени материали. От тези показания се установява, че свид. В. е спрял жалб. Й. по време на управление на МПС, както и обстоятелствата, които е констатирал в хода на проверката и които впоследствие е вписал в АУАН. С оглед на това, че тези негови показания се явяват необорени от други доказателства по делото, съдът намира, че същите се явяват достатъчни, за да се обоснове безспорен извод, че именно жалб. Й. е управлявал МПС, което е било спряно за проверка, а твърденията му в жалбата, че не е управлявал същото, не намират опора в доказателствата по делото, поради което същите се явяват недоказани.

Доколкото писмените доказателства се явяват обективен източник на информация и потвърждават изцяло установените в АУАН и вписаните в обстоятелствената част на НП обстоятелства, съдът намира, че следва да кредитира същите без да ги подлага на самостоятелен и подробен доказателствен анализ.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от 2 правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна.

Както АУАН, така и издаденото НП са били издадени от компетентни органи, видно от приобщените по делото заповеди и в предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове. В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, поради което са спазени изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

По отношение на материалната законосъобразност, относно пункт първи на НП, се констатира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДП, водачът на МПС следва да притежава СУМПС валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. В ал. 2 на същия текст са посочени необходимите категории за управление на различните видове МПС.

Отговорността на жалбоподателя Й. е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, съгласно която, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Видно от справката-картон на водача, същият е имал издадено валидно СУМПС, като правото му е било отнето по административен ред, с влязло в сила НП № 24-0274-000230, влязло в сила на 14.10.2025 г. С него му е било наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, поради което съдът приема, че на посочената в АУАН и НП дата жалбоподателят е управлявал МПС, като е бил лишен от това право по административен ред. Поради това съдът изгради извод, че деянието се явява съставомерно от обективна страна.

От субективна страна, деянието е извършено умишлено – с пряк умисъл, тъй като жалб.

Й. е съзнавал това, че е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред и въпреки това е управлявал. Съставът на нарушението е формален и по дефиниция същият се осъществява с пряк умисъл.

Санкцията също е правилно определена, доколкото разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП, предвижда, че за извършеното нарушение на чл. 150а ЗДвП се налага административно наказание „глоба“ от 100,00 до 300,00 лева. Предвид множеството нарушения, извършени от жалбоподателя и посочени в справката-картон и при наличието на множество нарушения, сред които и управление на МПС след употреба на алкохол със значителна концентрация, съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е определил размера на наказанието към максималния размер.

По пункт втори на НП, съдът констатира следното:

Отговорността на жалбоподателя Й. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, съгласно която разпоредба водачът на МПС е длъжен да носи СРМПС, което управлява. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят не е представил исканото свидетелство за регистрация по време на извършване на проверката, с което обективно не е изпълнил задължението, което му е вменено с тази разпоредба.

От субективна страна, доколкото е осъществен състав на формално административно нарушение, съдът намира, че жалб. Й. е осъществил деянието с пряк умисъл.

3

С оглед на това, че разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП предвижда административно наказание „глоба“, определено в абсолютен размер, съдът намира, че санкцията е правилно определена.

При така изложените съображения, НП следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, на осн. чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал НП, а това е Столична дирекция на вътрешните работи, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган се представлява по делото от гл. юрк. Пашунов, в размер по чл. 37, ал. 1 от Закон за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед на това, че делото не представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в минимален размер на 66,47 евро, с левова равностойност от 130,00 лева, което жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-4332-029341/20.11.2025г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР (ОПП-СДВР), с което на Н.

Д. Й., с ЕГН- **********, на основание чл.177, ал. 1, т.1 от ЗДП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДП.

ОСЪЖДА жалбоподателя Н. Д. Й., с ЕГН ********** да заплати в полза на Столична дирекция на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 66,47 евро, с левова равностойност от 130 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4