Решение № 80 от 22.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. София , 22.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Емил Дечев

Андрей Ангелов

Кристина Гюрова при участието на секретаря ВЯРА ЕВГ. БАЕВА като разгледа докладваното от Кристина Гюрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100602191 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 09.10.2020 г., постановена по НОХД № 8375/2020 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 111 състав, подсъдимият Б. Б. Б. е признат за невинен в това, че на 12.10.2018 г., около 10:40 часа, в гр. София, ж.к. „Студентски град”, на ул.

„8-ми декември”, в района след кръстовището ул. „Росарио“ в посока към бул. „Св.

Климент Охридски“, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно отправил на висок глас обиди и закани към Н.Л.Л. - „Спри, бе, спри, бе, простак.“, „Дядка, идиот, как може да караш така. Засече ни. Слизай да се разберем. ****”, след което нанесъл множество удари с ръце /свити в юмруци/ и крака в предната дясна част на управлявания от Н.Л.Л. лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус” с per. № ****, като нанесъл повреди - огъвания по предната дясна врата на стойност 247,50 лева, по колоната на предната дясна врата на стойност 24,75 лева и по лайсната на челното, предно стъкло на стойност 43,41 лева, всичко на обща стойност 315,66 лева, поради което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. С присъдата, подсъдимият Б. Б. Б. е признат за виновен в това, че на 12.10.2018 г., около 10:40 часа, в гр. София, ж.к. „Студентски град”, на ул. „8-ми декември”, в района след кръстовището ул. „Росарио“ в посока към 1 бул. „Св. Климент Охридски“, нанесъл един удар с дясната си ръка, свита в юмрук, в областта на лицето /предните зъби и носа/ на Н.Л.Л., докато Н.Л. се намирал на предната лява седалка в лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус” с per. № ****, като по този начин му причинил следните травматични увреждания: оток и охлузване на носа, частични отчупвания на режещите ръбове на двата първи и двата втори долни зъби, реализирали в своята съвкупност медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, като телесната повреда е причинна по хулигански подбуди - без основателна причина, на публично място, нарушавайки обществения ред, установените правила и добрите нрави в обществото и демонстрирайки явно неуважение към човешката личност, телесна неприкосновеност и достойнство – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 305, ал. 5, пр. 3 НПК вр. чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 2000 /две/ хиляди лева.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимия са възложени направените в хода на досъдебното производство разноски, в размер на 184,80 лв.

На основание чл. 190, ал. 2 НПК, подсъдимият Б. Б. Б. е осъден да заплати в полза на СРС, сумата от 10 лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на два броя изпълнителен лист.

Срещу присъдата, в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК, са постъпили протест, с вх. № 21052720/12.10.2020 г., и допълнение към него, с вх. № 21004138 от 22.01.2021 г., от представител на Софийска районна прокуратура, в които се излагат доводи за неправилност на атакувания акт. Посочва се, че от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че подсъдимият е извършил инкриминираното му с обвинителния акт престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.

Излага се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че действията на подсъдимия извършени преди нанасянето на удар в лицето на пострадалия са несъставомерни от обективна страна. Поддържа се, че първостепенният съд не е направил разграничение между понятията „хулигански действия“ по см. на чл. 325 НК и „хулигански подбуди“ по см. на чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 НК. Твърди се, че деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 1 НК, извършено от подсъдимия на публично и оживено място, в светлата част на денонощието, без провокация от страна на пострадалото лице и без личен мотив, обективира хулиганските подбуди на подсъдимия. В този смисъл се излага, че хулиганският мотив на дееца се разкрива посредством извършеното от подсъдимия деяние по нанасяне на удар в лицето на пострадалия, като извършените от подсъдимия предходни действия насочени срещу 2 личността и собствеността на пострадалия, не се поглъщат от субективната страна на състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 1 НК, а представляват самостоятелно деяние по чл. 325, ал. 1 НК, поради което следва да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия Б.. По изложените съображения се иска отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.

В закрито заседание на 23.06.2021 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция.

Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение поддържа протеста и допълнението към него по изложените съображения в тях. Излага, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 325, ал. 1 НК и деянието е съставомерно.

Сочи се, че от обективна страна са извършени непристойни действия, които грубо нарушават обществения ред и са свързани с грубо поведение на подсъдимия и отправени от него към пострадалия обиди, осъществени на обществено място.

Субективният елемент от състава на престъпление, според представителя на СГП, също е налице. Относно престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 1 НК се поддържа, че на пострадалия е нанесен удар, вследствие на който му е причинена лека телесна повреда по хулигански подбуди, при същата фактическа обстановка, изложена по-горе. Моли се присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена, а подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал. 1 НК.

Защитникът на подсъдимия - адв. И.А., поддържа, че атакуваният първоинстанционен акт е правилен и законосъобразен, а депозираният срещу него протест неоснователен. Излага, че престъплението по чл. 325, ал. 1 НК се поглъща от това по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 1 НК. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдимият Б. Б. Б. поддържа казаното от защитника си, като в последната си дума изразява съжаление за стореното и моли присъдата да бъде потвърдена.

Въззивният съдебен състав, след оценка на събрания от първостепенния съд доказателствен материал и след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в съответствие с чл. 314 НПК, провери изцяло правилността на атакуваната присъда и прецени, че тя е правилна и не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

3

В производството пред първоинстанционния съд, проведено по реда на чл. 371, т. 1 НПК, правилно е изяснена фактическата обстановка по делото като същата по категоричен начин се установява от събрания доказателствен материал - гласните и писмени доказателства и доказателствени средства и експертни заключения.

Въззивният съд установи, че по делото са събрани всички обективно възможни и относими доказателства, които позволяват правилно изясняване на релевантната фактическа обстановка. Събраните по реда на чл. 371, т. 1 НПК доказателствени източници са били обсъдени поотделно и в съвкупност, като са ценени съобразно действителния им смисъл и съдържание, при спазване на правилата на формалната логика, след като преди това са съпоставени и с останалата доказателствена маса. Не са допуснати нарушения на процесуални правила, свързани с провеждането на диференцирана процедура по гл. ХХVІІ НПК, при условията на чл. 371, т. 1 НПК.

Въззивният съдебен състав приема за установени фактите, изложени в мотивите на обжалваната присъда, а именно:

Подсъдимият Б. Б. Б. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, трудово ангажиран, живущ в гр. София, ж.к. ****, ЕГН **********.

На 12.10.2018 г. около 10:40 часа свидетелят Н.Л.Л. управлявал лек автомобил марка „Форд”, модел „Фокус” с рег.№ ****, като се движел в гр. София, ж.к.

„Студентски град”, от Парк хотел „Витоша” по ул. „Баку", след това продължил по ул.

„Росарио” и когато достигнал кръстовището с ул. „8-ми декември” свидетелят Л. направил ляв завой по ул. „8-ми декември” в посока към бул. „Св. Климент Охридски”.

Движейки се в дясната пътна лента за движение на ул. „8-ми декември”, автомобилът, управляван от свидетеля Л., бил застигнат от лек автомобил марка „Нисан”, модел „Хтрайл” с per. № ****, който се управлявал от свидетелката В.К.К. в лявата пътна лента за движение на ул. „8- ми декември”, в същата посока на движение. В посочения лек автомобила като пътник на предната дясна седалка се возел подсъдимият Б. Б. Б..

Подсъдимият Б. се показал от прозореца на предната дясна врата на автомобила, управляван от свидетелката К., изглеждал изнервен и агресивен, и започнал да крещи към свидетеля Л. „Спри, бе, спри, бе, простак.” Свидетелят Л. първоначално решил да продължи движението си, но тъй като управляваният от свидетелката К. лек автомобил се движел в непосредствена близост до управлявания от него лек автомобил, свидетелят Л. решил да спре на пътното платно. Тогава свидетелката К. също спряла с управлявания от нея лек автомобил, като се намирала от лявата страна на автомобила, управляван от свидетеля Л.. Подсъдимият Б. излязъл от лек автомобил марка „Нисан”, модел „Х-трайл” с per. № **** и започнал да крещи на свидетеля Л. „Дядка, идиот, как може да караш така. Засече ни. Слизай да се разберем. ****”, приближил се до управлявания от Л. лек автомобил марка „Форд”, модел „Фокус” с per. № **** и 4 започнал да нанася множество удари с ръце /свити в юмруци/ и крака в предната дясна част на автомобила. С тези свои действия подсъдимият Б. нанесъл повреди по лек автомобил марка „Форд”, модел Фокус” с per. № ****, а именно огъвания по предната дясна врата на стойност 247,50 лева, по колоната на предната дясна врата на стойност 24,75 лева и по лайсната на челното, предно стъкло на стойност 43,41 лева, или всичко на обща стойност 315,66 лева. През това време свидетелят Л. седял на предната лява седалка в лек автомобил марка „Форд”, модел „Фокус” с p e r. №****. След това подсъдимият Б. отворил предната дясна врата на посочения автомобил, в който се намирал свидетелят Л., и нанесъл един удар с дясната си ръка, свита в юмрук, в областта на лицето /предните зъби и носа/ на Л., като по този начин му причинил следните травматични увреждания: оток и охлузване на носа, частични отчупвания на режещите ръбове на двата първи и двата втори долни зъби, реализирали в своята съвкупност медико- биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо разстройство на здравето, извън случаите на чл.

128 и 129 НК. След това подсъдимият Б. се качил в лек автомобил марка „Нисан”, модел „Х-трайл” с per. № ****, управляван от свидетелката К. и последната заедно с него потеглила по бул. „8-ми декември” в посока към бул. „Св. Климент Охридски”.

Свидетелят Л. веднага подал сигнал на тел. 112 за случая.

На 12.10.2018 г. свидетелят Н.Л. бил прегледан от съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при Медицински университет - София, като лекарят констатирал оток и охлузване на носа; частични отчупвания от режещите ръбове на двата първи и двата втори долни зъба.

Н а 13.02.2019 г. било извършено процесуално-следствено действие по разпознаване на лица, за което бил съставен протокол, при което свидетелят Н.Л. разпознал подсъдимия Б.Б. като лицето, което е нанасяло удари по автомобила, повредило скоростния лост на МПС и извършило нападението срещу него на процесните дата, час и място.