Определение № 1796 от 10.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1796 гр. София, 10.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20248002102791 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. В. Д. чрез пълномощника му адвокат Х. Р. против решение № 287 от 21.03.2024 г., постановено по гр. д. № 2192 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 73 от 2.05.2023 г. по гр. д. № 127/2022 г. на Районен съд - Девня за уважаване предявените от Д. И. А., Й. А. В. и И. А. В. против Л. В. Д. положителен установителен иск за собственост по отношение на реална част от поземлен имот с идентификатор *** с площ 18 кв. м. с посочени граници и отразена графично със зелена щриховка на изготвената комбинирана скица № 2 към заключението на вещото лице Вл. А. и ревандикационен иск по отношение на реална част от поземлен имот с идетификатор *** с посочени граници и отразена графично с жълта щриховка на изготвената комбинирана скица № 2 към заключението на вещото лице Вл. А., като решението е постановено при участието на В. Л. Д., трето лице-помагач на страната на ответника.

Д. И. А., Й. А. В. и И. А. В. са подали чрез пълномощника си адвокат Д. А. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е оставил исковата молба без движение с указания ищците да уточнят твърденията си досежно вида на предявените искове, като посочат дали твърдят, че е налице несъответствие между пространствените предели на правото им на собственост по отношение на двете реални части от ПИ с ид. *** по кадастралната карта и отразяването на 1 тези права в кадастралната карта (непълнота или грешка в кадастралната карта) и това обуславя правния им интерес от предявените искове, т.е искове по чл. 54, ал. 2 ЗКИР или желаят само да бъде установено правото на собственост по отношение на реалната част от 18 кв. м. и ревандикиране на реалната част от 230 кв. м. спрямо ответника, т. е предявяват искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС. В изпълнение на указанията ищците са уточнили, че предявените от тях искове са съответно с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и иск по чл.

54, ал. 2 ЗКИР по отношение на реалната част с площ от 18 кв. м. от ПИ с ид.*** по кадастралната карта и искове по чл. 108 ЗС и по чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на реалната част с площ от 230 кв. м. Обосновали са исковете по чл. 54, ал. 2 ЗКИР с твърдения за наличие на непълнота и грешка в кадастралната карта по повод отразяването на двете реални части като част от имота на ответника, така и с твърдения за фактически действия, с които се оспорва собствеността им от ответника – касателно исковете за собственост (чл.

124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС).

Съдът е посочил, че с първоинстанционното решение са разгледани единствено исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС и липсва произнасяне по кумулативно предявените съгласно уточнителната молба на ищеца искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР и доколкото никоя от страните не е поискала допълване на решението на районния съд, то предмет на въззивното производство остава само уважаването на положителния установителен иск за собственост и ревандикационния иск (решението за отхвърлянето на ревандикационния иск за разликата в площта на реалната част над 230 кв. м. до 246 кв. м. е влязло в сила като необжалвано).

Окръжният съд е констатирал, че исковете са основани на твърденията, че ищците са собственици по наследство от А. В. А. и владеят дворно място от 960 кв. м., включено в имот пл. № * в кв. 79 по плана на [населено място], от които 730 кв.м. заедно с построените в тях жилищна сграда и стопански постройки са урегулирани в УПИ *-* в кв. 79 по плана на [населено място], а останалите 230 кв.м. от дворно място са придадени по регулация към УПИ *.-* без да са уредени сметките по регулация. Югоизточната граница на УПИ *-* не е отразена правилно в кадастралната карта, като площ от 18 кв. м. попада в поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответника. Реалната част от 230 кв. м. изобщо не е попълнена в кадастралната карта и попада в имота на ответника с идентификатор ***.

Владели са имота в действителните му граници до 15.03.2018 г., когато ответникът прекъснал водозахранването и ги изгонил от него. Ответникът е оспорил исковете с твърдения, че придобитият от праводателя на ищците имот не е идентичен с процесната реална част от 230 кв.м., която е част от неговия имот и ищците никога не са я владели, като границата между съседните имоти е съществуваща на място ограда, която не е местена повече от 50 г. Спорните реални части са владени от баща му В. Л. Д. през целия му живот, а след 17.02.2017 г. и от него.

Приел е за установено, че с нотариален акт № 157, том 1, дело № 415/1974 г. Д. И. Д. и В. А.

В. са признати за собственици по наследство и давност на дворно място в [населено място], [жк]пл. № 497 на кв. 79 с пространство 2460 кв.м., от което в парцел *-* са включени 730 кв.м., в парцел *-* са включени 500 кв.м. и в парцел *.-* са включени 510 кв.м., а 720 кв. м.

2 остават в улична регулация.

С нотариален акт № 77, том 3, дело № 872/1975 г. Д. И. Д. и В. А. В. са прехвърлили срещу задължение за издръжка и гледане на Л. В. Д., внук на първата и син на втория, дворно място от 500 кв.м., находящо се в [населено място], образуващо парцел *-* в кв. 79.

С нотариален акт № 78, том 3, дело № 873/1975 г. Д. И. Д. е прехвърлила на своя син В. А. В. срещу задължение за издръжка и гледане 1/2 идеална част от дворно място с площ от 730 кв.м. в [населено място], образуващо парцел *-* на кв. 79.

С нотариален акт № 79, том 3, дело № 874/1975 г. В. А. В. е дарил на майка си Д. И. Д. 1/2 ид. част от дворно място с площ от 510 кв.м. в [населено място], включени в парцел *.-* на кв. 79.

С нотариален акт № 78, том 2, дело № 430/1993 г. В. А. В. и Й. А. В. са продали на сина си А. В. А. дворно място от 960 кв.м., включено в имот пл. № * в кв. 79 по плана на [населено място], от които дворно място от 730 кв.м. включени в урегулиран парцел *-* в кв. 79 по плана на [населено място], а останалото дворно място с площ от 230 кв.м. от имот № * се придава по регулация към парцел *.-*.

А. В. А. е починал на 5.01.2017 г. и е наследен от ищците по делото.

С нотариален акт № 65, том 1, рег. № 1171, дело № 365/2002 г. В. Л. Д. е признат за собственик по наследство и давност на поземлен имот в [населено място], [улица], съставляващ дворно място с площ 1010 кв. м. ид. части, съставляващ парцел *-* в кв. 79, целият с площ от 1620 кв. м. Със съдебна спогодба от 16.11.2004 г. по гр. д. №335/2003 г. на Районен съд - Девня в дял на В. Л. Д. е поставено дворно място от 1010 кв.м., цялото от 1620 кв. м., находящо с в [населено място], [улица], съставляващо парцел *-* в кв. 79.

С нотариален акт № 76, том 1, рег. № 677, дело № 67/2017 г. В. Л. Д. е продал на Л. В. Д. поземлен имот с идентификатор ***, с адрес [населено място], [улица], с площ 1675 кв. м., с номер по предходен план парцел *-* в кв.79, заедно с построени в имота сгради.

Въз основа на експертното заключение на вещото лице В. А. съдът е установил, че за района, в който са имотите са действали кадастрален и регулационен план от 1926 г., от 1963 г., изменен през 1970 г., 1976 г. (за парцел *) и 1994 г., а кадастралната карта е одобрена през 2008 г. По силата на изменението от 1970 г. на регулацията от 1963 г. процесната реална част от 18 кв. м. попада в парцел *-*, а площта от 230 кв. м. е придадена към парцел *.-*. С действащото и понастоящем изменение на регулацията от 1994 г. реалната част с площ от 18 кв. м. (посочена в зелен цвят на комбинираната скица № 2) и реалната част с площ от 230 кв. м. (посочена в жълт цвят на комбинираната скица № 2) са включени към УПИ *-*. Между двата съседни имота УПИ *-* и УПИ *-* няма материализирана граница, а същата минава по стените на изградените в имота на ответника сгради. Вещото лице е посочило, спорната реална част от 230 кв. м. е придадена по регулацията от 1970 г. от имот пл. № * към парцел *. –*, но тази регулация по отношение на УПИ *. – * не е приложена на място, тъй като реалната част от 230 кв. м. макар да няма изцяло материализирани граници, има изградена каменна ограда от северозапад към имот № * и от юг, югозапад откъм улицата.

Съдът е възпроизвел и свидетелските показания – на ангажираните от ищците свидетели, че А., а след смъртта му дъщеря му И. ползвали спорната реална част от 230 кв. м., а 3 понастоящем там паркират коли В. и Л., като между братята А. и В. имало спор за този имот и на ангажираните от ответника, че имотът бил ползван първоначално от дядото на ответника, а след смъртта му от майката на В., В. и неговия син Л..

При така възприетите факти съдът е посочил, че към датата, на която наследодателят на ищците е придобил собствеността на парцел *-* и останалите 230 кв. м. придадени по регулация към парцел *.-* за двата съседни имота е действала регулацията от 1970 г.

Регулационната граница между двата съседни имота – този на ищците парцел *-* и този на ответниците парцел *-* минава по виолетовата линия между точките 1 и 4 на комбинираната скица № 2, като съгласно констатациите на вещото лице тази регулационна линия отразява и действителната имотна граница между имота на ищците и на ответника минаваща непосредствено по линията на застрояването на сградите в имота с идентификатор ***.

Регулацията е приложена на място и спорната площ от 18 кв. м. е заета от ищците Последващата промяна с регулационния план от 1994 г., с която регулационната граница между двата имота в изместена на север в имота на ищците – по синята линия на комбинираната скица № 2 към заключението на СТЕ не е приложена на място, тъй като придадената към имота на ответниицте реална част с площ от 18 кв. м. (шрихованата в зелен цвят) не е заета от тях, не е променена имотната граница, която продължава да минава по сградите в имота на ответника, т.е по регулационната линия по плана от 1970 г. В този смисъл е и изложеното от самия ответник, който не оспорва, а твърди, че оградата на имота му от север откъм имота на ищците не е променяна повече от 50 години. Съдът е направил извод, че на база приложената регулация от 1970 г. границата между имота на ищците УПИ *-* и този на ответниците УПИ *-* минава по розовата линия и по точките 1,2,3 и 4 графично отразени на комбинирана скица № 2 и това е материализираната на място имотна граница, която по общи твърдения на страните не е променяна. Същата е графично изменена с последващото изменение на регулацията от 1994 г. като е преместена на север в имота на ищците, но доколкото тази регулация не е приложена, то тя не е породила право на собственост за ответника независимо, че имотът му по разпоредителна сделка с нотариален акт № 76/2017 г. е индивидуализиран по нея. Съдът е приел за неоснователно и евентуалното придобивно основание, заявено от ответника, а именно придобивна давност с присъединяване на владението на неговия баща, тъй като от една страна са налице ограниченията на чл. 200 ЗУТ за придобиване по давност на реална част от УПИ, а от друга страна не е установено ответникът и неговите праводатели някога да са владели тази реална част.

По отношение на реалната част от 230 кв. м. съдът е изложил съображения, че планът от 1970 г., който я придава към парцел *.-*, не е приложен, тъй като общината е удостоверила, че не са налице данни за уреждане на сметките по регулация и на място реалната част фактически не е присъединена към УПИ *.-*. Именно затова в издаден през 1993 г. констативен нотариален акт трето за спора лице е признато за собственик на празно дворно място от 212 кв.м. с неуредени регулационни сметки, цялото от 445 кв. м., представляващо парцел *.-* по плана на [населено място].