Решение № 9957 от 09.09.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9957 гр. София, 09.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20211110133380 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. С. Н. срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните несъществуване правото на принудително изпълнение за вземания на ответника съответно за сумата от 3345,04 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от м.12.2008г. до м.04.2011г., ведно със законната лихва от 23.01.2012г. до окончателното плащане, сумата от 572,04 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 31.01.2009г. до 22.12.2011г., и сумата от 234,77 лв. – деловодни разноски, за които вземания срещу наследодателя на ищеца С. К. Н. е издаден изпълнителен лист от 11.06.2013г. по ч.гр.д.№ 1542/2012г. по описа на СРС, 91 с-в.

В исковата молба ищецът излага, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1542/2012г. по описа на СРС, 91 с-в, водено срещу наследодателя му С. К. Н., в полза на ответника е издаден изпълнителен лист за процесните вземания и за събирането им е образувано изп. дело № 20148380403722 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег.№ 838 при КЧСИ. Твърди, че единствените предприети по изпълнителното дело действия, годни да прекъснат давностния срок, са тези по налагане на запор върху вземанията на длъжника по банковите му сметки с изпратени на 8.04.2014г. до няколко търговски банки запорни 1 съобщения. Поддържа, че в периода от 8.04.2014г. до 8.04.2016г. не са били инициирани други изпълнителни действия от страна на взискателя, поради което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство следва да се счита прекратено на 8.04.2016г. Посочва, че новата 5-годишна погасителна давност, приложима за вземанията и започнала да тече от датата на последното валидно извършено действие по налагане на запорите, е изтекла на 8.04.2019г., но въпреки това изпълнителното дело продължава да е висящо. С тези доводи ищецът навежда да има правен интерес от водене на исковите претенции за установяване със сила на пресъдено нещо, че вземанията на ответника не подлежат на принудително изпълнение. Прави искане за присъждане на сторените деловодни разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът оспорва предявените искове. Възразява, че вземанията му не са погасени по давност, тъй като същата е прекъсната с подаване на молба до съдебния изпълнител за образуване на изпълнително производство, по време на което давностният срок не е текъл и е бил многократно прекъсван с предприемането на изпълнителни действия срещу длъжника. Моли за отхвърляне на исковете и претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събрания доказателствен материал, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и от приобщените материали по ч.гр.д.№ 1542/2012г. по описа на СРС, 91 с-в, се установява, че по подадено от „Топлофикация София“ ЕАД заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу С. К. Н. е издадена заповед за изпълнение за сумата от 5298,40 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от м.03.2007г. до м.04.2011г., ведно със законната лихва от 23.01.2012г. до окончателното плащане, сумата от 1440,05 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 1.05.2007г. до 22.12.2011г., и сумата от 234,77 лв. – деловодни разноски. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (в действащата тогава редакция обн. ДВ бр. 59/2007г.) длъжникът по заповедта е възразил, оспорвайки изцяло вземанията, като съобразно дадени от съда указания по реда на чл. 415 ГПК заявителят е предявил искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на оспорените вземания. С решение от 11.02.2013г. по образуваното исково производство по гр.д.№ 19783/2012г. по описа на СРС, 25 с-в, исковете са частично уважени, съответно главният иск – до размера от 3345,04 лв. и за периода от м.12.2008г. до м.04.2011г., и акцесорният иск – до размера от 572,04 лв. и за периода от 31.01.2009г. до 22.12.2011г.

Видно от извършеното върху решението отбелязване, същото е влязло в сила на 8.05.2013г., като за признатите с него вземания по заповедта за изпълнение в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 11.06.2013г. по ч.гр.д.№ 1542/2012г. по описа на СРС, 91 с-в.

2

По молба на „Топлофикация София“ ЕАД от 3.04.2014г. въз основа на процесния изпълнителен лист срещу С. К. Н. е образувано изп. дело № 20148380403722 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег.№ 838 при КЧСИ, книжата по което са приобщени към доказателствения материал. С молбата си взискателят е възложил на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнение за събиране на вземанията. На 8.04.2014г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която са указани като дължими подлежащите на събиране суми по изпълнителния лист, както и начислени такси и разноски по изпълнението, и му е предоставен 2-седмичен срок да погаси задълженията си. Със запорни съобщения от 8.04.2014г. до търговските банки и банкови клонове на територията на страната са наложени запори върху вземанията на длъжника по банковите му сметки. С молба от 10.03.2017г. взискателят е поискал предприемане на нови изпълнителни действия срещу длъжника чрез налагане на запор върху вземания по банкови сметки, вземания за трудово възнаграждение и/или пенсия. С постановление от 28.05.2021г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство, като е приел, че е изпълнена хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Видно от представено по изпълнителното дело удостоверение за наследници, издадено от Столична община, р-н „Триадица“, длъжникът С. К. Н. е починал на 11.05.2021г., оставяйки за свой единствен наследник по закон ищеца М. С.

Н., негов син.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

С изготвения доклад по чл. 146, ал. 1 ГПК съдът е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Посочената разпоредба предоставя възможност на длъжника по изпълнението в рамките на висящо изпълнително дело да оспори изпълняемото право на взискателя при твърдения, че същото е престанало да съществува, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК възраженията му могат да се основават на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. При съобразяване на данните, че образуваното изпълнително дело за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист е прекратено с акт на съдебния изпълнител, съдът намира, че исковете следва да бъдат преквалифицирани, при същите факти, като такива с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

От обсъдените доказателства се установи, че по силата на настъпило наследствено правоприемство в правната сфера на ищеца са преминали задълженията на наследодателя му по издадения в полза на ответника изпълнителен лист.

Независимо от преустановената висящност на изпълнителното дело с прекратяването му от съдебния изпълнител, за кредитора съществува възможността да инициира ново 3 такова за реализиране на признатото му изпълняемо право. Поради това, с оглед разпростиране действието на изпълнителния лист и спрямо наследниците – арг. от чл.

429, ал. 2 ГПК, за ищеца като правоприемник на длъжника е налице правен интерес от търсената искова защита за признаване със сила на пресъдено нещо несъществуване правото на принудително изпълнение за вземанията, а това обуславя допустимостта на исковите претенции.

По предявен отрицателен установителен иск в доказателствена тежест на ответника е да установи възникването и съществуването на оспореното от ищеца вземане. В процесния случай предмет на предявените искове са вземания на ответника, признати с влязло в сила съдебно изпълнително основание, като с оглед конкретно наведеното в исковата молба основание за недължимост на вземанията, спорът по делото е концентриран върху това дали след влизане в сила на заповедта за изпълнение за установената по исков ред част от тях е изтекъл предвиденият в закона давностен срок, поради което с доклада по делото съдът е указал на ответника, че носи тежестта за установяването на обстоятелства, довели до спиране или прекъсване течението на давността.

Тъй като процесните вземания са установени със съдебно решение, съгласно чл.

117, ал. 2 ЗЗД за същите намира приложение 5-годишният срок на погасителна давност, която започва да тече считано от влизане на решението в сила. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, развити в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, подаването на молба от взискателя за образуване на изпълнително дело поначало не прекъсва погасителната давност. Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист и разпореждането на съда, с което се уважава искането, също не са сред предвидените в чл. 116 ЗЗД основания за прекъсване на давностния срок. Съобразно изложените мотиви в т. 10 от посоченото тълкувателно решение, в рамките на изпълнителното производство давността прекъсва на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие в рамките на съответния способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. ВКС е намерил още, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва и с предприемането на всяко отделно действие за принудително изпълнение, изграждащо съответния способ. Такива действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и пр.

Изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение до длъжника, 4 проучването на имущественото му състояние, извършването на справки и набавянето на документи от съдебния изпълнител не са същински действия за принудително събиране на вземането, а само подготвят изпълнението, респ. обезпечават законосъобразното му провеждане, поради което не прекъсват давностния срок.

По отношение насочването на изпълнението върху вземания на длъжника в т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017г. по тълк.дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС е прието, че изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, доколкото законът не свързва това действие със съществуването на вземането или неговата изискуемост. Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл.

450, ал. 3 ГПК и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие.

Съобразно приетите от ВКС постановки в цитираните тълкувателни решения в процесния случай след влизане в сила на издаденото изпълнително основание давността за вземанията е била прекъсната с предприетите от съдебния изпълнител действия по насочване на изпълнението върху имуществото на длъжника чрез налагане на запори върху вземанията му по банкови сметки с изпратените запорни съобщения от 8.04.2014г. В рамките на следващите две години след 8.04.2014г. няма данни за това взискателят да е поискал от съдебния изпълнител, респ. последният да е предприел по негово възлагане други действия, насочени към принудително удовлетворяване на вземанията. С оглед бездействието на взискателя изпълнителното дело следва да се счита прекратено с изтичане на законовия двугодишен срок на 8.04.2016г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в която хипотеза перемпцията настъпва по силата на закона – от момента на осъществяване на съответните правно релевантни факти, независимо дали и кога съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение, който акт има само декларативен характер, прогласяващ настъпилото прекратяване. Евентуално извършени след 8.04.2016г. действия по събиране на дълга не биха имали прекъсващ давността ефект като предприети незаконосъобразно по прекратено вече изпълнително дело.