Определение № 19 от 06.01.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19 гр. Ловеч, 05.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20224300500558 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№5692/5.12.22 г. от „*****" ЕАД, ЕИК ***** чрез адв.

В. Г., САК, съд. адрес: гр. ****** против разпореждане № 2246 от 17.11.2022 г. по ч. гр. д.

№ 847/2022 г., 2-ри с-в на Районен съд - гр. ***** в частта, с която е отхвърлена претенцията на частния жалбоподател и е отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК против длъжника за сумата от 501.16 лв.- неустойка при предсрочно прекратяване на процесиите договори, както и за сумата в размер на 360.00 лв. - адвокатско възнаграждение.

Сочи, че ТРС е приел, че е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК и е отхвърлил заявлението за издаване на заповедта в тази част, който извод не може да бъде споделен и противоречи на обстоятелствата по делото- по процесиите договори заявителят претендира стойността на 3-месечни абонаментни такси, взети без ДДС и не става ясно, само като се вземе предвид това, как претендираните суми не отговарят на изискванията на добрите нрави, както и на изискванията за равноправност на договорните клаузи, уговорени с потребители.

Счита Разпореждането за неправилно и незаконосъобразно и моли съдът да го отмени като такова и вместо него даде задължителни указания на районния съд досежно издаване на заповед за изпълнение за претендираните от заявителя суми.

Твърди, че със заявлението по чл. 410 ГПК заявителят е претендирал неустойка за предсрочно прекратяване на договори, както следва:

- от дата 15.06.2020 г. за мобилен номер ***** с предоставено устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Black на цена от 159.56 лв. при стандартна такава в размер на 509.90 лв.. т. е. направената на абоната отстъпка възлиза на сума в размер на 350.34 лв., видно от раздел II, т. 1 от договора;

1 от дата 30.01.2020 г. за мобилен номер ***** с предоставено устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi на цена от 19.99 лв. при стандартна цена в размер на 149.99 лв., т. е. направената на абоната отстъпка възлиза на сума в размер на 130.00 лв., видно от т. 7 от договора;

- от дата 28.09.2020 г. за мобилен номер *****

В т. 12 от заявлението е посочено, че за прекратяването на абонаментите се дължи, както следва:

- по договор от дата 30.01.2020 г. за мобилен номер *****- стойността на тримесечни абонаментни такси без ДДС- 42.48 лева за абонаментен план Интернет+ 16,99, както и 51.79 лв. за направена отстъпка от стандартната цена за предоставено за ползване устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi съгласно т. 7 от договора от дата 30.01.2020 г.;

- по договор от дата 15.06.2020 г. за мобилен номер *****- стойността на тримесечни абонаментни такси без ДДС- 117.79 лв. за абонаментен план Тотал+ 35,99, както и 193.97 лв. за направена отстъпка от стандартната цена за преодставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Black, съгласно Раздел II, т.1 от Допълнителното споразумение от дата 15.06.2020 г.;

- по договор от дата 28.09.2020 г. за мобилен номер *****.

Изтъква, че е ви д н о от т. 7 от Договора за мобилни услуги/ Раздел 2 от допълнителното споразумение, че „В случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока, посочен в настоящия раздел по вина или инициатива на ПОТРЕБИТЕЛЯ или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан докуемент, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора."., а обстоятелството, че се претендира трикратния размер на избраните месечни абонаменти е посочено на 2 места в т. 12 от Заявлението.

Излага, че претендираната неустойка не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.

2, т. 5 от ЗЗП, не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и приемайки обратното принципно изначално погрешно разбиране, първостепенният съд е отказал да издаде заповед 2 за изпълнение.

От правна страна изтъква, че приемайки изначално погрешна позиция, първостепенният съд съответно е приложил чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в противоречие с материалния закон и при положение, че абонатът е преустановил изпълнението си по договора, не може да се обоснове ползването на преференциите за лоялни клиенти за закупуване на устройства на по- ниски цени.

Сочи, че заявителят претендира стойността на 3-месечни абонаментни такси без ДДС и цитираният чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП е насочен към избягване понасянето на прекомерни тежести върху икономочески по-слабата страна. Излага, че заключение за несъразмерност на дължимото обезщетение, договорено като неустойка, със загубите на търговеца, следва да бъде изведено по правилата на житейската логика. Счита за видно, че процесиите договори са сключени на дата 30.01.2020 г., 15.06.2020 г., 28.09.2020 г. и са съответно със срок на действие 24 месеца и неизпълнението на абоната започва от месец 10/2020 г., т. е абонатът не е изпълнил задълженията си по договорите да заплаща месечната абонаментна цена за до края на периода на договорите.Изтъква, че не уговорената неустойка ще доведе до неоснователно обогатяване, а непрекратяването на договора в случай, в който абонатът не е заплаща дължимите от него абонаментни такси, защото съгласно общите условия при незаплащане на задължението в срок се преустановява достъпа до мобилни услуги и ако Операторът не прекрати договора, то в негова полза всеки месец ще се дължи цената на месечния абонамент при това без първият да е предоставил дължимото по договора, доколкото абонатът не е заплатил в срок дължимото по издадената фактура.

Сочи, че вследствие на неизпълнението търговецът е прекратил предсрочно процесния абонамент. Изтъква, че съпоставката на горните периоди посочва, че търговецът ще се лиши от съответните месечни абонаментни такси, за които е бил готов да предостави мобилни услуги за период от приблизително две години и именно уговорената неустойка в размер на 3-месечни абонаментни такси без ДДС цели постигане на основните функции на неустойката - превантивна - да стимулира страната да изпълни задължението си, обезпечителна - да осигури точното изпълнение на договора и обезщетителна - да компенсира вредите, възникващи за кредитора от неизпълнението на договора.

Смята, че при положение, че на търговеца не е заплатена нито една месечна абонаментна такса и доколкото неговото първоначално очакване е да получи 24 такива ( колкото месеца е срокът на договора ), то заплащането на обезщетение в размер на 3месечни абонаментни такси не може да бъде прекомерно и необосновано високо.

Смята, че при положение, че абонатът е преустановил заплащането на дължимите от него суми, не е обосновано същият да се ползва от преференциалните условия за лоялни клиенти за закупуване на устройства на специални, по-ниски цени.

Твърди, че след се вземе предвид, че се претендира размерът на 3-месечни абонаментни такси по всеки от трите сключени договора, не става ясно защо съдът е решил, че искането се основава на неравноправна клауза. Смята, че клаузата не е неравноправнакатегорично невярно е, че предвиждането на неустойка, изразяваща се в стойността на 3 тримесечни абонаментни такси, взети без ДДС, излиза извън присъщите на първата обезпечителна, обезщетителна и санцкионна функция, а от друга страна, обстоятелството, че заявителят претендира и „такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора " също не прави така уговореното нищожно.

Сочи, че четейки съдържанието на договорните клаузи става ясно, че неустойката представлява стойността не на всички месечни абонаментни такси, дължими до края на срока на договора, а стойността на само три месечни такси и в този смисъл всички изводи на съда са абсолютни неправилни, съответно крайният извод противоречи на закона и неправилно и без никакво основание, доколкото това е видно от прочитането на клаузите по договорите, по които се претендира неустойка, съдът е приложил чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, приемайки, че договорите съдържали неравноправни клаузи.

Твърди, че видно от гореизложеното, става ясно, че неустойката не представлява такава облага за оператора, каквато би получил, ако договорът не е бил прекратен или, начинът на формиране на неустойката прави същата да не позволява оператора да получи цялата цена, независимо от това, дали след прекратяването се предоставят услуги или не.

Сочи, че при уговорен срок на договора и при изначално уговорен праг на неустойката, не може да се направи извод, че клаузите, от които произтича вземането за неустойка, създавали неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор. „ Основно задължение на потребителя по договор за мобилни услуги е да заплаща в срок абонаментните такси. Счита, че уговорената неустойка обезпечава възстановяване на вредите от неизпълнението на това задължение, водещо до предсрочно прекратяване на договора и невъзможността мобилния оператор да получи абонаментните вноски, дължими до изтичане на срока на договора.

Прави извод, че отвхърлителните мотиви на съда противоречат, както на изложените от заявителя твърдения, така и на представените по делото доказателства.

Смята, че изводът на съда, че вземането, за което отказва да издаде заповед за изпълнение, е такова за неустойка, която противоречи на добрите нрави и в този смисъл същата представлява неравноправна договорна клауза, е не само неправилен, но и в противоречие с обстоятелствата по делото и като е достигнал до този извод, решаващия съд не е съобразил, че ако с вземането за неустойка се цели заместване на реалното изпълнение на договора, операторът е щял да претендира оставащите, дължими до края на срочния абонамент месечни, стандартни за съответната програма абонаментни такси, а не само трикратния размер на последните.

По отношение на отхвърлената претенция за адвокатско възнаграждение счита, че противно на изложеното в мотивите на отхвърлителното разпореждане, по делото е приложена фактура № 539 от 28.10.2022 г., която е издадена по повод на сключения договор за правна защита с № 1011466, така както е посочено и в нея. В тази връзка, на заявителя 4 следва да бъде присъдена и сумата в размер на 360.00 лв. за платено адвокатско възнаграждение, за което е издадена фактура, съгласно изискванията на ЗДДС.

С оглед всичко гореизложено, мол и съда да постанови съдебен акт, с който да отмени Разпореждане № 2246 от 17.11.2022 г. по ч. гр. д. № 847/2022 г., 2-ри с-в на Районен съд-гр. *****, като вместо това, постанови да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за вземането за неустойка, както и това за адвокатско възнаграждение, което е отхвърлено.

Атакуваното разпореждане е съобщено на жалбоподателя на 23.11.22 г, а частната жалба е подадена на 30.11.22 г. т.е. в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: