Решение № 2207 от 03.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2207 гр. Варна, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина П.а при участието на секретаря Антоанета М. А. като разгледа докладваното от Добрина П.а Гражданско дело №

20253110110100 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по иск с правно осн. чл.30, ал.1 от ЗН от М.

П. М. срещу П. М. М. и В. М. М. с искане за възстановяване на запазена част от наследството на наследодателите на ищеца П. М. и Т. М.а чрез намаляване на извършеното от тях разпореждане с договор за дарение, обективиран в НА № ****г. и възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на неговите наследодатели до размер на 1/3 ид.ч.

Ищецът сочи, че наследството оставено от наследодателите П. М. М. с ЕГН ********** е открито в с.О., общ. А., обл.Варна на 18.07.2014 г., а за Т. Х. М.а с ЕГН ********** е открито също в с.О., общ. А., обл.Варна, на 06.10.2020г., като и двамата наследодатели са придобили в режим на СИО и оставили в наследство следните недвижими имоти, а именно:

1/ недвижим имот с площ 1000 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда /вила/ със застроена площ от 35 кв.м. находящ се в с.О., общ.А., обл.Варна;

2/ АПАРТАМЕНТ № 26 представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.2.26, находящ се в гр.Варна, общ. Варна, обл.Варна, по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК с адрес: гр.В., попадащ в сграда № 2, в ПИ с идентификатор ****, с площ 56,37 кв.м., състоящ се от: входно антре; кухня-столова; дневна; спалня; баня-клозет; и два балкона, предназначение на обекта - жилище, апартамент, брой на нива на обекта – 1, при съседи: ****.2.25, ****.2.19, ****.2.27, ведно с прилежащото към апартамента избено помещение находящо се под ап.4, при граници: северозапад – избен коридор, североизток - избен коридор и изба, югоизток – изба №5; югозапад – изба №18, както и 3,0668% ид.части от общите части от сградата, в това число и от правото на строеж упоменато в чл. 38 от ЗС.

В открито съдебно заседание ищецът посочва, че имота в с. О. бил даден за ползване на родителите на ищеца, но нямат акт за собственост.

Ищецът посочва, че ответниците по делото не са от кръга от лицата със запазена част от наследството. Твърди, че е единствен наследник, поради което не е приел наследството по 1 опис. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и адвокатски хонорар.

В едномесечния срок за отговор ответниците не изразяват становище.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От представеното по делото копие на удостоверение за раждане на П. М. М., се установява, че е родена на ****. от майка Н.К. М. и баща М. П. М..

От представеното по делото копие на удостоверение за раждане на В. М. М., се установява, че е родена на ****. от майка Н.К. М. и баща М. П. М..

С нот.акт за дарение на недвижим имот № **** г. на нотариус Ил.Маджурова при ВРС П. М. М. и Т.Х. М.а даряват на внучките си В. М. М. и П. М. М., находящ се в гр.В., а именно: апартамент 26 с обща застроена площ

56,37 кв.м.,ведно с избено помещение,находящо се по ап.4,ведно със съответствуващите 3.0668% от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена па плана на 17 микрорайон-гр.Варна.

Видно от удостоверение за наследници №50/03.07.2025г. П. М. М. е починал на **** г. и е оставил като наследници Т. Х. М.а –съпруга и М. П. М.-син .

Видно от удостоверение за наследници №51/03.07.2025г. Т. Х. М.а е починала на **** г. и е оставил като М. П. М.-син .

С нот.акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание §4 “а“от ЗСПЗЗ № **** г. П. М. М. е признат за собственик на 600 кв.м. земя за земеделско ползване съставляваща деална част от имот с пространство от 750 кв.м. намиращ се в месността Могилата в землището на с. О., Аксаковска общинау имащ пл.№218 по плана на същата местност.

От назначената по делото СТЕ, заключението по която съдът намира за компетентно и обективно дадено, прието от съда и неоспорено от страните, се установява, че пазарната стойност на недвижимия имот в с.о. „****“ е 13 000 евро, пазарната стойност на Апартамент № **** към 18.07.2014 г. е 30 000 евро. Пазарната стойност на Апартамент № **** към 06.10.2020г. е 37 800 евро. Пазарната стойност на Апартамент № **** към настоящия момент е 120 600 евро.

При така установените обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарения да накърнява онова, което съставлява запазената част от наследството. Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове /чл. 30, ал. 1 ЗН/. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право – призната от закона възможност на наследника с право на запазена част – чл. 30 вр. чл. 28 ЗН да иска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част. Искането за намаляване на завещания или дарения е самостоятелно субективно потестативно право, реализацията и защитата на което би могла да бъде потърсена самостоятелно чрез иск или в делбеното производство чрез иск или възражение.

Според задължителната практика на Върховния касационен съд на РБ - ТР № 3/2013 г. на ОСГК, в случая е необходимо приемането на наследството по опис по чл. 30, ал. 2 ЗН, 2 което е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. В случая дарените лица, ответници по делото П. М. М. и В. М. М. не са призовани към наследяване.

В производството не бе установено ищецът да е приел наследството на П. М. М. с ЕГН ********** открито в с.О., общ. А., обл.Варна на 18.07.2014 г. и на Т. Х. М.а с ЕГН **********, открито в с.О., общ. А., обл.Варна, на 06.10.2020г. по опис. Липсват и твърдения в тази насока, като изрично с молба вх.№85843/14.10.25г. ищецът посочва, че не е приемал наследствата по опис. Счита, че като единствен наследник по закон, не е необходимо.

Съгласно чл. 30, ал. 2 от Закона за наследството наследникът, който иска намаляване на дарения, извършени в полза на лица, които не са наследници по закон, трябва да е приел наследството по опис, без значение дали е установено наличие на имущество в патримониума на наследодателя към датата на смъртта му, като същото се явява и задължителна предпоставка за предявяване на иск за намаляване на дарствено разпореждане в полза на трето лице, извън кръга на наследниците по закон, каквато хипотеза е налице в настоящия казус.

Приемането на наследството по опис изисква два формални акта - да бъде съставен опис на наследството и да бъде направено заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, което заявление, за да породи действие, следва да бъде вписано в особената книга на съда по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН (Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК, т. 4).

Приемането по опис е винаги изрично и не може да се презюмира от конклудентни действия на наследника. Законодателят е въвел това правило, тъй като наследниците по закон са запознати с имущественото състояние на наследодателя докато лица, които нямат това качество не могат да установят това. Поради това противопоставяйки на такова лице възражение за накърнена запазена част, наследниците по закон могат да го поставят пред невъзможност да установи, че наследодателя е притежавал достатъчно имущество, без да се налага намаляване на завещателното разпореждане. Поради което е неоснователно възражението на ищеца, че е единствен наследник и това изключва приемането на наследството по опис. Именно, за да се защитят заветникът или надарения, е предвидено наследството да се приема по опис. Предвид изложеното, след като ищецът не е приел наследството на своите родители по опис, не може да проведе успешно иска по чл. 30 ЗН и същият следва да се отхвърли.

На осн.чл.78,ал.3 от ГПК разноски се дължат на ответниците, но поради липса на такива, не се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. П. М., ЕГН **********, с адрес в с. Е. срещу П. М.

М., ЕГН **********, с адрес в гр.И. и В. М. М., ЕГН **********, с адрес в гр.В. иск по чл.

30, ал. 1 от ЗН да бъде постановено решение, с което да бъде възстановена запазената част на М. П. М., от наследството на П. М. М. с ЕГН ********** открито в с.О., общ. А., обл.Варна на 18.07.2014 г. и наследството на Т. Х. М.а с ЕГН **********, открито в с.О., общ. А., обл.Варна, на 06.10.2020г. чрез намаляване на извършеното от тях разпореждане с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ****г. на нотариус Ил. Маджурова, нотариус при ВРС и възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на неговите наследодатели до размер на 1/3 ид.ч.

3

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4