Решение № 17392 от 10.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17392 гр. София, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110152748 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. В. К. срещу „С К“ ООД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за паричен заем № 1276145/31.03.2025 г. е нищожен, евентуално, че същият е нищожен, поради заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл.

19 ЗПК, евентуално, че клаузата по чл. 11 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожна.

В исковата молба се твърди, че на 31.03.2025 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за паричен заем № 1276145, по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 1533,88 евро (3000 лв.), която ищецът следвало да върне на 11 вноски с краен срок за погасяване 01.09.2025г. при годишен лихвен процент - 50 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 65,62 %. В чл. 5, ал. 1 от договора било уговорено, че в срок до три дни от сключването на договора за заем кредитополучателят следва да предостави на кредитора с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това. При един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама - поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен“ в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи. Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 803,04 евро (1570,61 лв.), която сума била включена в погасителния план още при сключване на договора, като така общото задължение било в размер на 2559,02 евро (5005 лв.). Развива съображения за нищожност на допълнително начислената неустойка, като счита, че клаузата, с която е уговорена е неравноправна, освен това е нищожна като противоречаща на императивните норми на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че същата 1 съставлява разход по кредита, който следва да бъде взети предвид при определяне на ГПР. Клаузата за неустойка заобикаляла забраната на чл.33, ал.1 ЗПК, като се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което не произтичат вреди, като неустойката обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок и на това основание било налице недопустимо кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва. Неустойката съставлявала допълнително възнаграждение за кредитора, дължимо под условие, че обезпечението не бъде предоставено, като била нарушена разпоредбата на 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, така и клауза не била индивидуално уговорена в нарушение на чл. 146 ЗЗП. Поддържа, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради това, че в него е посочен грешен ГПР и не са посочени компонентите, които са взети предвид при неговото определяне. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва твърденията, че договорът за потребителски кредит е нищожен, респективно процесната клауза да е нищожна, излагайки подробни съображения. Поддържа договорът за паричен заем да е действителен, сочи се, че договорната клауза за неустойка също е действителна, като твърди, че заемополучателят е имал 14 дни за отказ от договора. Твърди, че ищецът е сключил няколко договора за потребителски кредит с ответника, съдържащи уговорка за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, което опровергавало изложените от ищеца твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи, а именно твърденията за липса на достатъчно информация за това какъв би бил крайният размер на задължението на потребителя към кредитора и, че клаузите накърняват добрите нрави. В този смисъл твърди, че е налице индивидуално договаряне. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са главен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и евентуални искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба съдържание, че същият e нищожен на сочените основания, евентуално, че клаузата от него, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение е нищожна на сочените основания.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът, е действителен, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПФУР, ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора, че процесните клаузи са индивидуално уговорени.

По делото е представено извлечение за извършените и предстоящи плащания по договор за паричен заем № 1276145/31.03.2025 г., от което е видно, че по договора е предоставена главница в размер на 3000 лв., която следва да бъде погасена в срок до 01.09.2025 г., заедно с договорна лихва в размер на 434,39 лв., начислена неустойка в общ размер на 1570,60 лв., като дължимата обща сума по договора, включваща главница, лихва и неустойка възлиза на 5005 лв., платима на 11 вноски, всяка в размер на 455 лв. От същото се установява, че изплатената сума до 27.06.2025 г. възлиза общо 2 на 1915 лв., погасена за периода от 11.04.2025 г. до 27.06.2025 г. като дължимият остатък до края на кредита е в размер на 3090 лв.

Ответникът не оспорва сключването на договора, като с отговора на исковата молба е представил искане № 9592117/31.03.2025 г. за сключване на договор за кредит – продукт city2-week от ищеца за сумата от 1533,80 евро, платима на 11 вноски.

С определението за насрочване на делото № 15787/25.04.2026 г. съдът е задължил на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи копие от процесния Договор за паричен заем № 1276145/31.03.2025 г., ведно с погасителен план и СЕФ, като му е указал, че при неизпълнение на указанията в срок съдът може да приложи последиците на чл. 161 ГПК – да приеме за доказано сключването на процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание, включително на оспорените клаузи. Препис от определението е надлежно връчено на ответника.

Въпреки дадените указания от съда при упражняване на правомощията по чл. 7, ал. 3 ГПК, ответникът не е представил екземпляр от договора за паричен заем, като изрично е изложил доводи в подкрепа на своето процесуално поведение.

Едно от процесуалните задължения на страните в гражданския процес е задължението да представят намиращи се у тях доказателства, имащи значение за спора и ползващи противната страна, както и да не пречат за събирането на доказателства - арг. чл. 190, ал. 1 ГПК и чл. 161 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.

190, ал. 1 ГПК всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора, като непредставянето на документа се преценява съгласно чл. 161 ГПК - арг. ал. 2 от законовия текст. В тази хипотеза съдът разпорежда другата страна да представи намиращия се у нея документ, имащ значение за спора, като следва да я уведоми за последиците от поведението й, ако тази страна създава пречки за събиране на съответното доказателство - кои факти, имащи значение за спорното право ще приеме за доказани. В разпоредбата на чл. 161 ГПК е прието, че с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Процесуалното поведение на страната има доказателствено значение при условията на чл. 161 ГПК, като съдът може да приеме за доказани неизгодни за страната факти, за които същата страна е създала пречки за събиране на допуснати от съда доказателства. Разпоредбата на чл. 161 ГПК предвижда санкция за страна по спора, когато е постановено задължението за представяне на документ. Само след изричното й уведомяване в случай, че страната без основателни причини създаде пречки за събиране и проверка на доказателства съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на доказателства, в който смисъл е и решение № 23/26.04.2017 г. по гр. д.

№ 2732/2016 г. по описа на ВКС, IV г. о., което настоящият съдебен състав напълно споделя.

Недопустимо и противоправно е чрез целенасоченото лишаване от доказателствен материал една от страните да се домогва да получи решение, обслужващо нейния интерес. Именно и поради това законодателят е предвидил изричната санкционна последица на чл. 161 ГПК, приложението на която е санкция за недобросъвестното поведение на страната, която е попречила за попълване на делото с доказателства. Поради това по реда на чл. 161 ГПК съдът може да приеме за осъществени само такива недоказани факти, които направилата искането по реда на чл.

190 ГПК страна е заявила и от които тя черпи благоприятни последици (Решение № 90/21.01.2020 г. по т. д. № 1919/2018 г. по описа на ВКС, I т. о.). Същевременно противно на доводите на ответника, хипотезата на чл. 190 ГПК не изисква доказване на конкретни обстоятелства, а единствено искане от насрещната страна за представяне на документ, който се намира у другата страна и обосноваване на значението му за спора.

3

В настоящия случай с определение от 25.04.2026 г., след съобразяване на становищата на двете страни, предмета на делото и разпределената доказателствена тежест в процеса, съдът е уважил доказателственото искане на ищеца и на основание чл. 190, ал. 1 ГПК е задължил ответника да представи в срок до съдебно заседание копие от процесния Договор за паричен заем № 1276145/31.03.2025 г., ведно с погасителен план и СЕФ, като по делото не са представени изисканите документи, поради което съдът при решаване на делото по същество може да приложи правните последици на чл. 190, ал. 2 ГПК, вр. чл. 161 ГПК.

С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил сключването на Договора за паричен заем № 1276145/31.03.2025 г. с посоченото в исковата молба съдържание (напротив, представено е искането на ищцата за отпускане на заем), както и че част от това съдържание е и клаузата на чл. 11, с която е уговорена неустойка в случай на неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение на кредита съгласно чл.

5 от договора. Въпреки, че не е представен самият договор за заем, съдът намира, че представеното извлечение за извършените и предстоящи плащания по договор за паричен заем № 1276145/31.03.2025 г., неоспорено от ответника, искането за отпускане на кредит, и защитната позиция на ответника сочат на сключването на договора.

Същевременно следва да се съобрази, че на основание чл. 190 ГПК ответникът е бил задължен в срок до датата на първото заседание да представи по делото договора за заем, сключен между страните, като същевременно е бил предупреден за последиците на чл. 161 ГПК от възпрепятстване събирането на допуснати доказателства. По делото не се твърди и не се установява неизпълнението на това процесуално задължение да е вследствие от обективни причини, в частност ответникът да не разполага с документите и конкретно с договора за паричен заем.