Определение № 128 от 25.02.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. Кюстендил, 25.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20261500500031 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 15541/18.12.2025 г. на В. Д. Д., насочена против Определение от 10.12.2025 г. на ДнРС, постановено по гр.д.

№ 3252/2025 г., с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ .

Частният жалбоподател излага доводи на несъгласие с атакуваното определение и моли въззивния съд да го отмени, и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че предявеният иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е допустим и подлежи на разглеждане, и при пропуснат срок за подаване на заявление за възстановяване на права върху земеделска земя.

Кюстендилският окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

ДнРС е бил сезиран с искове, предявени в обща искова молба от Н. Д. Н. и В. Д. Д., с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ за признаване правото за възстановяване на ищците върху земеделска земя, намираща се в с. У., местност „П.“.

С атакуваното определение от 10.12.2025 г., ДнРС е приел, че исковата молба е подадена след установения от закона преклузивен срок, съобразно разпоредбата на § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /Д. в. бр. 13/2007 г./ - изтекъл на 1

14.05.2007 г. По тези съображения, първоинстанционният съд е направил решаващия извод за процесуална недопустимост на предявения иск и за прекратяване на производството по делото на това основание.

В разпоредбите на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е предвидена възможност да се установи по съдебен ред правото да се възстанови собствеността върху конкретен земеделски имот от лицата, пропуснали да подадат заявление в срока по ал. 1 на чл. 11. В ЗСПЗЗ е установен срок за предявяване на иска с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Съобразно разпоредбите на § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /Д. в. бр. 13/2007 г./ срокът е тримесечен от влизане на този закон в сила - т. е. до 14.05.2007 г. Установеният срок е преклузивен, за спазването на който съдът е длъжен да следи и да го прилага служебно. С оглед на даденото тълкуване настоящата инстанция намира за правилен извода на долустоящия съд за процесуална недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване върху земеделски имот, като подаден след тримесечния срок, установен с § 22 ЗИДЗСПЗЗ /Д. в. бр. 13/2007 г./. Установено е по делото, че исковата молба е постъпила в районния съд на 01.12.2025 г., а тримесечен срок преклузивен срок, съгласно § 22 ЗИДЗСПЗЗ /Д. в. бр. 13/2007 г./ е изтекъл на 14.05.2007 г.

Правилно на това основание производството по делото е прекратено.

Изложените съображения налагат извода за неоснователност на частната жалба. Обжалваното определение, като законосъобразно следва да се потвърди.

Водим от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.12.2025 г., постановено по гражданско дело № 3252/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2