Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 627 от 14.10.2013, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 950/2013
Вид
Решение № 627
Подписан
14.10.2013
В сила
26.10.2013
Състав
МАРИЯ ДИМИТРОВА ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.11 ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.21 ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 4 ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5 ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5 ал.1 т.1 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5 ал.1 т.1 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5 ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5 ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9 ал.3 · Закон за защита от домашното насилие

Р Е Ш Е Н И Е

Номер Година 14.10.2013 Град К.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски Районен съд втори граждански състав

На четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ

ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

Секретар: А.П. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 950 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 4 ал.1 от ЗЗДН, образувано по молба на Дирекция социално подпомагане при Община К. на основание чл.8 т.4 от закона за защита от домашното насилие. Сочи се, че на 03.07.2013г. е постъпил сигнал от Ц.А.А. ЕГН **********, майка на децата А. А.А. ЕГН **********, З.А.А. ЕГН **********, С.А.А. ЕГН **********, всички с адрес:***, според който бащата на децата А.С.А. осъществил физически тормоз над децата и самата нея, като на 02.07.2013г. нарушителят хванал детето А. и започнал да го души, вследствие на което по врата на детето се получили белези. Нахвърлил се върху майката на децата, започнал да я удря с юмруци, блъскал я по главата, извадил нож и започнал да заплашва с него жената и децата. Социални работници провели срещи - разговори с пострадалите съобразно правомощията си по Закона за закрила на детето, като се изразява становище, че към настоящия момент съществува риск за здравето и живота на децата, които били жертва на домашно насилие.

В искането на Директора на ДСП - гр.К. се твърди, че е налице пряка, непосредствена и последваща опасност за живота и здравето на децата и майка им, предвид упражненото над тях насилие, поради което от съда се иска да издаде заповед за незабавна защита, като определи съответни мерки по чл.5 от ЗЗДН.

Ответникът лично в съдебно заседание заявява, че записаното в молбата не отговаря на истината. Твърди, че той не може да си бие децата. Съпругата му не разбрала, че децата се сбили с други деца в махалата, а тя помислила, че той ги е набил.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

По делото са представени като доказателства Декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН от молителя, че ответника по молбата и неин съпруг А.С.А. системно подлага нея и децата им на физически и психически тормоз. Твърди, че последен акт на такъв е осъществен на

02.07.2013 г.

С решението си по делото съдът следва да извърши преценка дали ответника е проявил домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН така, както е описано в молбата и ако е налице такава проява да наложи подходящи мерки за защита.

От представената молба на Директора на ДСП - гр.К. и декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН подписана от молителката, се установява, че на 02.07.2013 г. ответника е нанесъл психически и физически тормоз на нея и трите им деца А. А.А., З.А.А., С.А.А.. Представени са медицински документи от прегледа трите деца обект на насилие от техния баща и ответник А.С.А..

Представен е социален доклад, от който се установява, че бащата на трите деца и ответник по делото системно употребява алкохол, не се интересува от децата, упражнявал психически и физически тормоз над тях и съпругата си. Трите деца споделили какво се случва в семейството им, а А. как бил душен от баща си.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

Съгласно дефиницията дадена в чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Законодателят не е посочил изрично как трябва да се тълкуват понятията физическо, психическо или сексуално насилие, затова съдът при преценката си дали е налице такова деяние трябва да вземе предвид физическите и психични особености и следите останали в съзнанието на пострадалото лице.

По делото молителя Директора на

ДСП - гр.К. твърди, а същото не беше оспорено и от ответника, че Ц.А.А. е съпруга на ответника, а А. А.А., З.А.А. и С.А.А. са негови деца.

Представени са писмени доказателства – медицински документи и декларация по чл.9 от ЗЗДН.

Ответника не представи доказателства във връзка с оспорването на фактите в молбата.

С оглед представените доказателства, съдът приема че на 02.07.2013 г. А.С.А. е упражнил физическо и психическо насилие върху съпругата си Ц.А.А. и техните деца А. А.А., З.А.А. и С.А.А..

При постановяване на мерките за защита срещу домашно насилие съдът не е длъжен да се съобразява с посочените от молителя такива в молбата и декларацията, а следва съобразно изложените обстоятелства да прецени кои от тях в най – добра степен биха защитили пострадалия от домашно насилие.

Като подходящи мерки за защита на пострадалата от насилието следва да се приложат мерките по т.1, т.2, т.3 и т.4 от чл. 5 ал.1 от ЗЗДН, а именно: да се задължи извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, както и опит за такова насилие спрямо молителката и малолетните деца; да се отстрани извършителя на домашно насилие от съвместно обитаваното жилище за срок от осемнадесет месеца; да се забрани на извършителя да приближава молителката и пострадалите от насилието малолетни деца от жилището им в с. Р., обл. П.ска, ул.”И.В.” №20, училището на децата в с. Р. – ОУ „Хр. Г. Д.”, както и местата за социални контакти на майката и децата, за срок от осемнадесет месеца; временно определя местоживеенето на децата при пострадалия родител за срок от осемнадесет месеца.

Разпоредбата на чл.5 ал.4 от ЗЗДН, която е императивна предвижда кумулативно налагане на глоба в размер на 200 – 1000 лева. Съдът намира, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 400 лева.

Предвид изхода на делото и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 50 лева.

На основание чл.5 ал.2 ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, която на основание чл.

20 от Закона подлежи на незабавно изпълнение. В заповедта следва да се впише предупреждението по чл.21 ал.2 от ЗЗДН.

Водим от горното и на основание чл. 15, във вр. с чл.5, във вр. с чл.16 ал.1 от ЗЗСДН, съдът

Р Е Ш И:

ВЗЕМА на основание чл. 5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН по отношение Ц.А.А.

ЕГН **********, А. А.А. ЕГН **********, З.А.А. ЕГН **********, С.А.А. ЕГН **********, всички с адрес:***, следните мерки за защита:

ЗАДЪЛЖАВА А.С.А.

ЕГН **********,***, да се въздържа от извършването на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие по отношение на Ц.А.А. ЕГН **********, А. А.А. ЕГН **********, З.А.А. ЕГН **********, С.А.А. ЕГН **********, всички с адрес:***, за срок от осемнадесет месеца.

ОТСТРАНЯВА А.С.А. ЕГН **********,*** от съвместно обитаваното с молителката Ц.А.А. ЕГН ********** и малолетните А. А.А. ЕГН **********, З.А.А. ЕГН **********, С.А.А. ЕГН ********** жилище, находящо се в с.Р., обл.П.ска, ул.”И.В.”№ 20, за срок от осемнадесет месеца.

ЗАБРАНЯВА на А.С.А. ЕГН **********,***, да приближава молителката Ц.А.А.

ЕГН ********** и малолетните А. А.А. ЕГН **********, З.А.А. ЕГН **********, С.А.А.

ЕГН **********, жилището в което понастоящем живеят в с.Р., обл.П.ска, ул.”И.В.”№ 20, училището на децата в с. Р. – ОУ „Хр. Г. Д.”, както и местата за социални контакти на майката и децата, за срок от осемнадесет месеца.

ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеене на малолетните деца А. А.А. ЕГН **********, З.А.А. ЕГН **********, С.А.А. ЕГН ********** при молителката Ц.А.А. ЕГН **********, на адреса на който живее същата - с.Р., обл.П.ска, ул.”И.В.”№ 20.

ДА СЕ

ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл. 21 ал.2 от ЗЗДН.

ДА СЕ ВРЪЧИ решението и заповедта на страните и на РУП – К..

ОСЪЖДА А.С.А. ЕГН **********,***, да заплати глоба в размер на 400(четиристотин) лева по сметка на КРС, в полза на бюджета на съдебната власт.

ОСЪЖДА А.С.А. ЕГН **********,***, да заплати по сметка на КРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 50(петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред

Окръжен съд - П. в едноседмичен срок от връчване на съобщението до страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: