Решение № 14 от 01.04.2021, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 1196/2020
- Вид
- Решение № 14
- Подписан
- 01.04.2021
- В сила
- 28.06.2021
- Състав
- Иван Манчев Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.119 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183 ал. 5 т.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 14 гр. Сливен , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Иван М. Димитров при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Административно наказателно дело № 20202230201196 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г. И. Г. срещу НП № 20-0804-002240 от 08.07.2020 г. на Началник сектор към ОД на МВР гр. Сливен, Сектор „Пътна полиция” – Сливен, с което на основание чл. 183 ал. 5 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв., за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП и му са отнети 8 к.т. на осн. Н-ба № І-2539 на МВР. Иска НП да бъде отменено изцяло.
В с.з. жалбоподателят, чрез своя пълномощник – адв. М. иска НП да бъде отменено.Претендира за направените деловодни разноски.
В с.з. въззиваемата страна, административно - наказващият орган, не изпраща представител.
Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 30.06.2020 г. жалбоподателят управлявал л.а. „Тойота Корола” с рег.
№ СН 8157 АТ в гр. Сливен. В 22:01 ч. на бул. Ст. Караджа до Общински пазар в посока към КАТ не пропуснал движещите се пешеходци по 1 пешеходна пътека тип зебра.
Служители на ОД на МВР - Сливен спрели жалбоподателят, който бил изпробван за алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. номер № ARDM 0203, като уреда отчел 0 промила алкохол.
За извършеното деяние на жалбоподателя бил съставен АУАН № GА221584/30.06.2020 г., с който било квалифицирано като нарушение по чл.
119 ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, в който след като се запознал със съдържанието му е отразил, че няма възражения.
На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 20-0804-002240 от 08.07.2020 г .
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на АУАН № GА221584/30.06.2020 г. и НП № 20-0804-002240 от 08.07.2020 г., кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител Галин Славчев Г. и свидетеля В. В. В., които са полицейски служители и не са заинтересовани от изхода на делото. Не кредитира показанията на свид свид. Р.Я. Г.а, т.к. тя е съпруга на жалбопод и е пряко заинтересована от изхода на делото.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
НП е обосновано, тъй като приетата в него за установена фактическа обстановка се подкрепя със събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и следващите от ЗАНН и съдържа изискуемите по чл.
42 от с.з. реквизити. Административно-наказателната преписка е изпратена на компетентния наказващ орган, който се е произнесъл в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и при спазване на правилата на чл. 52 и следващите от 2 с. з., а НП съдържа всички изброени от Закона реквизити. В административно-наказателното производство не е допуснато незаконосъобразно и неправилно приложение на материалния закон. В хода на административно наказателното производство е установено по несъмнен начин, че деянието е пряка и непосредствена последица от допуснато от жалбоподателя нарушение на правилата за движение.
Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП , при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. При допуснато нарушение в тази насока, в разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е предвидено съответното административно наказание – "глоба" в размер на 100 лева. В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателя действително е отнел предимството на преминаващ пешеходец, предоставено му по закон с което е допуснал описаното административно нарушение. Това се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – АУАН, показанията на разпитаните по делото свидетели – актосъставителя и свидетеля по акта. В противната насока доказателства не се събраха. При издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения по ЗАНН. Посочено е мястото – бул. Ст. Караджа до Общински пазар в посока към КАТ, подробно е описано допуснатото нарушение, фактологията по извършването му, несъмнено е установен и нарушителя.
Несъмнено в разглеждания случай въз основа на свидетелските показания се установява че на въпросната дата жалбопод. не е спрял на пешеходната пътека за да осигури предимство на преминаващ пешеходец, който не е необходимо по закон да бъдат конкретизиран. Актосъставителя в изпълнение на служебните си задължения е установил административното нарушение, бил е очевидец на същото и това е породило съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Между другото и самият жалбоподател непосредствено след установяване на деянието не го е оспорил като е заявил, че няма възражения.
Предвид гореизложеното настоящия съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл. 119, ал. 1 от 3
ЗДвП. В тези случаи по реда на чл. 183, ал. 5, т. 2, предложение първо от ЗДвП е предвидено административно наказание – "глоба" в размер на 100 лева. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото извършване, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание в предвидения в закона размер. Следва да се има предвид и това че жалбопод. е системен нарушител на правилата за движение по пътищата заложени в закона. За допуснати от него нарушения са издадени 3 наказателни постановление и 7 фиша. Това категорично го охарактеризира като лице с висока обществена опасност трайно незачитащо правилата за движение заложени в Закона за движението по пътищата.
Предвид изложеното по-горе съдът прие, че е установено по несъмнен начин, че жалбопод. е осъществил състава на административното нарушение п о чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП , поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0804-002240 от 08.07.2020 г. на Началник сектор към ОД на МВР гр. Сливен, Сектор „Пътна полиция” – Сливен, с което на Г. И. Г. с ЕГН ********** от гр. Сливен, бул. П.Хитов 26, вх. Е, ет.8, ап.24, съдебен адрес: гр.Сливен, ул. Г.С.Раковски № 13, офис № 8, чрез адв.
Г.М., му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв., на основание чл. 183 ал.5 т. 2 от ЗДвП и му са отнети 8 к.т. на осн. Н-ба № І2539 на МВР, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4