Определение № 95 от 19.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 95 гр. Варна, 19.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

П. Митев

Маргарита П. Димитрова като разгледа докладваното от Маргарита П. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20263100600247 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII от НПК и е образувано по постъпила частна жалба от подсъдимата Р. К. М., чрез защитника й адв. П. Ч.

Г от АК-Варна, срещу Протоколно определение от проведено на 03.02.2026 г. разпоредително заседание по НОХД № 4979/2025г. по описа на Районен съдВарна, с което е оставено без уважение направеното от негова страна искане за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на Районна прокуратура-Варна предвид допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на подсъдимия съгласно чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

В жалбата се сочи, че така постановеното протоколно определение на първоинстанционния съд по чл. 248, ал. 5 от НПК е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а съдебното производство прекратено и делото да бъде върнато на ВРП, на основание чл.

249, ал. 2 от НПК. На първо място се счита, че обвинението е неясно и защитата била поставена в положение да предполага в какво е обвинена подсъдимата. В диспозитива на обвинителния акт било повдигнато обвинение за нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл. 119, ал.1 от ЗДвП, но този текст съдържал две алтернативи,като не било ясно посочено дали пешеходката е била стъпила на платното за движение или е преминавала по пешеходната пътека, като това нарушение било налично както в правната квалификация на обвинението, така и от фактическа страна. На стр.1 ред десети имало отново същото противоречие където било изписано,че пострадалата предприела пресичане, а на 13-14 ред на същата страница било упоменато, че пострадалата пресичала платното на пешеходната пътека. Сочи се, че наред с това обвинителния акт не е съставен съгласно чл. 246, ал. 2 от НПК, като същият следва да съдържа дефинирано престъпление, за което е повдигнато обвинение, като се изисква логическо единство на текст и число на разпоредба от закона, като е недопустимо защитата да бъде поставяна в условия на съмнение относно същността на обвинението. Доколкото било повдигнато обвинение по чл. 343 вр. с чл. 342 от НК, която норма е бланкетна 1

,било необходимо пълно и изчерпателно посочване на нарушената разпоредба на друг нормативен акт – в случая ЗДвП. В конкретния случай не ставало ясно какво поведение е следвало да съблюдава подсъдимата – да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или пресичащите по нея пешеходци, респ. дали пострадалата е пресичала пътното платно на пешеходна пътека или напречната маркировка М.8.1 – „Пешеходна пътека“. Изразява се мнение, че обвинителният акт в този си вид не може да изиграе своята процесуална функция, тъй като подсъдимият е лишен от възможността да узнае в какво престъпление е привлечен в това му качество. От друга страна било преписано в обвинителния акт заключението на назначената съдебно-автотехническа експертиза, което също е посочено като нарушение от адв. Г, тъй като било боравено с неясни изрази, като „експертизата приема, съответства на скорост“и др. Въз основа на посочените основания се иска отмяна на обжалваното пред настоящия съд протоколно определение на РС-Варна.

След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция намери за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в установения законов срок, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Производството по НОХД 4979/2025 г. по описа на Районен съд-Варна е образувано по внесен от ВРП обвинителен акт срещу Р. К. М. за извършено престъпление по чл. 343, ал.3, б.“а“ вр. с ал.1 б.“б“ вр. с чл. 342 ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд е насрочил делото в разпоредително заседание за обсъждане на посочените в чл. 248, ал. 1, т. 1 - 9 от НПК въпроси с участието на всички страни и се произнесъл с определение в открито съдебно заседание, към момента, на което не е констатирал допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила от вида на визираните по чл. 249, ал. 4 от НПК и е оставил без уважение направеното от страна на защитата на подс . М. – адв. Г, искане за прекратяване и връщане на делото на ВРП. ВРС се аргументирал с това, че в обвинителния акт са наведени достатъчно ясни твърдения за това какво се счита, че е осъществила подсъдимата и че не са налице данни за неизпълнение на нормативните изисквания, гарантиращи пълноценно реализиране на правото на защита на подсъдимия.

ВОС счита, че посочените изводи на първоинстанционния съдебен състав, мотивирали отказ от прекратяване на съдебното производство, намират правна подкрепа, като доводите на адв.Г, наведени и в частната жалба срещу обжалваното Протоколно определение, са неоснователни и не могат да бъдат споделени от настоящата въззивна инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК, определението на съда по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК подлежи на обжалване по реда на гл. XXII от НПК. Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е ограничен до наличието, съответно - липсата на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия /пострадалия или неговите наследници/, като същите изрично са посочени от законодателя в чл. 249, ал. 4 от НПК. В настоящия случай ВОС счита, че не са налице релевираните в частната жалба пороци в обвинителния акт, а именно неяснота на обвинението с посочване на двете алтернативи на чл. 119 от ЗДвП, които да възпрепятстват възможността на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това му качество.

Настоящият съдебен състав припомня, че посочените в жалбата нарушения, 2 свързани с оценката на доказателства и доказателствени средства, а именно посоченото в частната жалба „преписване на заключението на експертизата“ не са предмет на обсъждане в разпоредителното заседание, както е посочено и изрично в законовата разпоредба на чл. 248, ал. 4 от НПК, поради което не следва да бъдат коментирани. На следващо място, съдебният състав намира, че изложените доводи за несъответствие на обвинителния акт с нормата на чл.

246 от НПК са несъстоятелни, дотолкова, доколкото той съдържа всички необходими реквизити съобразно законовите изисквания и тълкувателната практика на ВКС. В обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт са ясно посочени всички факти, обуславящи обективните и субективните признаци на престъплението и участието на подсъдимата в него.

В ТР № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК е очертано минималното съдържание на обвинителния акт, а именно че той трябва да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Изискванията към съдържанието на обвинителния акт са поставени в разпоредбата на чл. 246 НПК и в конкретния случай, ВОС счита, че внесеният обвинителен акт ги покрива, като липсват наведените от защитата на подсъдимата противоречия, които да водят до нарушаване правото на обвиняемото лице да научи за какво престъпление е привлечено в това си качество и съответно предадено на съд. Посочването на двете алтернативи на нормата на чл. 119 ,ал.1 от ЗДвП, не представлява нарушение, което да ограничава или затруднява правото на привлеченото лице да разбере в какво се състои обвинението и въз основа на какво се гради то. Ясно и непротиворечиво в обвинителния акт е посочено движението на пострадалата и на подсъдимата преди, по време и след удара.

След като се запозна с всички налични по делото данни, ВОС не намери при съставяне на обвинителния акт, да е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правата на подсъдимата да разбере обвинението спрямо нея и съответно да организира защитата си. Според настоящия съдебен състав, както в обстоятелствената, така и в диспозитива на обвинителния акт достатъчно ясно, изчерпателно и недвусмислено са конкретизирани действията, извършени от подсъдимата, като са очертани всички съставомерни признаци на престъплението. Прокурорът е съставил обвинителния акт съобразно разпоредбите на чл. 246 от НПК, като е спазил законовите изисквания с оглед гарантиране процесуалните права на страните.

В обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени относимите факти, обуславящи обективните и субективни признаци на престъплението по чл.

343 ал.3 ,б.“а“ вр. с ал.1 б.“б“ вр. с чл. 342 ал.1 от НК и участието на подсъдимата в него, като отправените твърдения за неяснота и противоречия в прокурорския акт остават неоснователни. ВОС счита, че в настоящото производство, прокурорът е изготвил обвинителен акт, годен да осъществи процесуалната си роля по начин, който гарантира правото на защита на подсъдимата, без да са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, ограничаващи правата й.

Предвид гореизложеното, настоящият въззивен съд счита, че мотивирания от Районен съд-Варна извод относно липсата на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване на правата на обвиняемия или на пострадалия, е правилен. По тези съображения определението на ВРС в обжалваната част следва да се потвърди, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК, 3

Окръжен съд-Варна,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 624 от 11.02.2026 година, постановено по НОХД № 4979/2025 година, II-ри наказателен състав по описа на Районен съд гр. Варна, в частта на произнасянето по чл. 248, ал. 1, т.3 от НПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4