Решение № 15979 от 22.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15979 гр. София, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И. при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №

20231110151096 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу А. И. Д. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните съществуването в полза на ищеца срещу ответницата на следните вземания: сумата от 2 653,92 лева, представляваща цена на предоставени водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 18.07.2015 г. до 01.03.2022 г., отразени като задължения във фактури, издадени в периода 06.11.2015 г. – 07.04.2022 г. до водоснабден имот с адрес: [адрес] с клиентски номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.08.2022 г. до окончателното плащане и сумата от 647,98 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 07.12.2015 г. до 07.04.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 43461/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищцовото дружество твърди, че между него и ответницата А. И. Д. е налице облигационно правоотношение във връзка с предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до имот с адрес: [адрес]. Посочва, че същото е възникнало по силата на и е регулирано от закона, Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на *** системи и от публично достъпни Общи условия за предоставяне на *** услуги от *** оператор [фирма]. Изяснява се, че ответницата се явява потребител на предоставените до имота водоснабдителни и канализационни услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата, за което при ищцовото дружество е открита партида с клиентски номер ***. Ищецът поддържа, че периода от 18.07.2015 г. до 01.03.2022 г. е предоставил *** услуги до процесния имот на обща стойност от 2 653,92 лева, начислени по фактури издадени в периода 06.11.2015 г. – 1

07.04.2022 г., но последната не била заплатена от абоната в установения срок, поради което претендира същата. За периода от 07.12.2015 г. до 07.04.2022 г. е начислена като дължима и лихва за забава в размер на сумата от 647,98 лева. В исковата молба се посочва, че за тези суми в полза на ищцовото дружество в хода на производството по ч. гр. дело № 43461/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като с оглед дадени от съда указания [фирма] предявява исковете, предмет на настоящото дело. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената установителна искова защита и отправя искане за уважаване на предявените искове чрез признаване за установено съществуването в правната му сфера на процесните вземания за главница и лихва за забава със задължено лице ответната страна. Намира за дължима и претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.08.2022 г. до окончателното плащане, както и присъждане на сторените по делото разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата А. И.

Д. на 19.01.2024 г. (видно от разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща получаването им – л. 212 от делото), като в указания й и законоустановен едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е депозиран писмен отговор. В подаденото в хода на производството по ч. гр. дело № 43461/2022 г. писмено възражение по чл. 414 ГПК ответницата А. Д. е оспорила вземанията по заповедта за изпълнение без конкретни доводи по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Предявени са установителни искове за признаване съществуването в полза на ищеца на парични вземания от ответницата, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение съдържа оспорване на вземанията и е депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесната установителни искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По същество:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД чл. 198о ЗВ:

Възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, съществуването между него и ответницата на облигационно отношение през процесния период с предмет доставка на водоснабдителни и канализационни услуги като установи, че ответницата е била собственик или носител на вещно право на ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и през исковия период реално е доставял *** услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е 2 погасила претендираните вземания.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“ по смисъла на Закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят *** услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.

В чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, е предвидено, че потребители на *** услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху водоснабден имот, по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на *** услуги на потребителите от *** оператор, приложими от ищеца [фирма], одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2/13.07.2016 г. /приложени към заявлението по ч. гр. дело № 43461/2022 г.).

В ал. 3 от последната е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят *** услуги, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.

Изясни се, че в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба, а с депозираното възражение по чл. 414 ГПК в хода на проведеното заповедно производство не е оспорила качеството си на потребител на *** услуги до имота, респ. притежаването на права върху последния.

Същевременно, по делото от страна на ищеца е представена и приета като част от доказателствената съвкупност справка от Служба по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на ответницата, от която се установява, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.04.1998 г. ответницата А. И. Д. и третото за процеса лице А.С. Д. са придобили, като купувачи, следния недвижим имот – апартамент 29, находящ се в [адрес]. В справката не са отразени вписвания в регистъра за последващо прехвърляне на правото на собственост или учредяване на право на ползване в полза на други лица, касаещи процесния имот.

Същевременно, от страна на ответницата липсва оспорване относно верността на вписаните в справката обстоятелства, а както се изясни и оспорване относно липсата на облигационно правоотношение с ищеца. В случая, ответната страна не е представила и доказателства за оборване на отразените в посочената справка обстоятелства, поради което съдът намира, че доказателствената стойност на документа не е оборена по делото и същият представлява достатъчно доказателство за принадлежността на право на собственост в съответния обем по отношение на процесния имот.

За пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.

2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър последният е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, 3 както и вписаните актове. Ето защо, съдът цени така вписваните обстоятелства, които в случая не се опровергават от други доказателствени източници по делото.

Предвид изложеното, съдът приема, че в качеството й на титуляр на вещно право на собственост по отношение на процесния недвижим имот, за което няма данни да е обект на последваща прехвърлителна сделка, в рамките на исковия период ответницата А. И. Д. е имала качеството „потребител“ на *** услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а с това и на страна по облигационното правоотношение с ищцовото дружество, възникнало във връзка с доставката на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води до имота.

По отношение на обема, до който следва да бъде ангажирана отговорността й обаче, съдът съобрази, че съгласно данните от справката ответницата не се явява единственият купувач по договора от 14.04.1998 г., като наред с нея това качество има и третото за процеса лице А.С. Д., за която няма данни да се е отказала от това вещно право, да го е прехвърлила на друго лице или да е починала. Следователно, доколкото ответницата А. Д. не се явява единствен носител на правото на собственост върху процесния апартамент № 29, и при липсата на изрична уговорка в противен смисъл, съдът приема, че в рамките на исковия период същата е отговорна за ½ част от исковите суми, равняваща се на обема на правата й от собствеността, като няма основание да се приеме, че отговорността й следва да бъде ангажирана в цялост.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги всички *** оператори публикуват одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за предоставяне на *** услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая, ответницата не твърди и не доказва да се е възползвала от тази възможност, поради което следва да се приеме, че с изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги срокове Общите условия на ищеца са станали задължителни за нея и същите я обвързват – в чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ (в този смисъл решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и решение № 191/06.10.2015 г. по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО).