Решение № 5367 от 21.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5367 гр. София, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100507835 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от „Луфтханза Техник София" ООД, ЕИК 175382604, срещу съдържащия се в Съобщение с Изх. № 08652/25.04.2025 г. на ЧСИ Б. по изпълнително дело № 20258500400191 по описа на ЧСИ Б., с peг.

№ 850 на Камарата на ЧСИ, отказ от прекратяване на изпълнителното производство.

Жалбоподателят поддържа, че произнасянето е незаконосъобразно, тъй като са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.1 ГПК.

Твърди, че с Решение № 683/03.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 10919/2023 г. на СГС, ГО, IV-Б въззивен състав е потвърдено Решение № 11383 от 30.06.2023 г. по гр. дело № 20221110151402/2022 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 153 състав. С Решенията жалбоподателят е осъден да заплати на Й.И.Д. подробно описани суми, представляващи обезщетения по КТ. В исковата молба, по която е било образувано първоинстанционното производство ищецът е посочил банкова сметка, по която да бъдат заплатени присъдените суми, в изпълнение на задълженията си по чл.127, ал.4 от ГПК.

След получаване на въззивното решение, дружеството решило да пристъпи към изпълнение на задълженията си, като превело по така посочената от ищеца сметка дължимите суми.

Въпреки това, впоследствие жалбоподателят получил покана за доброволно изпълнение по процесното изпълнително дело. Чрез ел. поща, дружеството поискало делото да бъде прекратено на основание чл. 433, ап. 1, 1 т. 1 от ГПК, тъй като длъжникът е изпълнил задължението си преди образуване на изпълнителното дело по банкова сметка, изрично посочена от взискателя в изпълнение на чл. 127, ал. 4 от ГПК. След размяна на кореспонденция между страните и ЧСИ, е постановен обжалваният отказ, който жалбоподателят моли да бъде отменен, а при условията на евентуалност – разноските по делото да бъдат възложени на взискателя.

Взискателят Й.Д. оспорва жалбата. Сочи, че извършеното от длъжника плащане преди образуването на изпълнителното дело е невалидно, т.к. към датата на извършването му – 04.03.2024г. банковата сметка е била закрита преди повече от година. Счита, че дружеството е било уведомено за неуспешната транзакция от обслужващата го банка най-късно на следващия ден, поради което не е и добросъвестно в полагането на дължимата грижа на добрия търговец по отношение изпълнението на процесните задължения.

Оспорва да е имал задължението да уведомява при закриване на посочената в исковата молба банкова сметка. Ето защо, счита жалбата за изцяло неоснователна.

В мотивите си съдебният изпълнител поддържа, че не са налице предпоставките по чл.433, ал.1, т.1 ГПК.

Въззивният съд намира следното:

Изпълнителното производство е образувано на 25.03.2025г. по молба на взискателя Й.Д. срещу „Луфтханза техник София“ ЕАД.

На адреса на длъжника е изпратена ПДИ, получена на 26.03.2025г., в която подробно са описани задълженията, вкл. и за разноски. Наложен е запор по банковата сметка на дружеството в ЦКБ, като видно от писмо на банката от 02.04.25г. сумата е налична и блокирана по банковата сметка на „Луфтханза техник София“ ЕАД.

На 27.03.25г. по ел. поща длъжникът е уведомил и е представил доказателства за нареждане на дължими суми по процесния изп. лист по сметката на длъжника, посочена в исковата молба. В писмото погрешно е посочено името Й.Д., но приложеното платежно нареждане е в полза на лицето Й.Д. и е по банкова сметка, посочена в исковата молба до СРС /същата е приложена по делото за справка/, поради което съдът приема, че е допусната очевидна техническа грешка при съставянето на текста на ел. съобщение.

С ел. писмо от същата дата взискателят уведомява ЧСИ, че плащането не е валидно, т.к. банковата сметка, по която същото е наредено, е била закрита повече от година преди датата на превода. Освен това, сочи че дължимата му сума е по-голяма по размер от сумата по наредения превод.

Моли ЧСИ да предприеме съответните действия, а събраните суми да бъдат преведени по посочена в молбата банкова сметка.

С молба от 15.04.2025г. длъжникът е поискал делото да бъде прекратено, а при условията на евентуалност – разноските да бъдат възложени на взискателя.

С молба от 16.04.25г. взискателят е заявил становище за неоснователност на искането, т.к. плащане не е извършено.

2

ЧСИ е постановил отказ от прекратяване на изпълнението, съобщен на длъжника на 02.05.25г. На същата дата е постъпила жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Същата е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, поради което е процесуално допустима, а по същество – неоснователна поради следното:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Следователно, законът предвижда следните хипотези, при които погасяването на паричното задължение преди образуване на изпълнителното дело е основание за прекратяване на същото:

1 . представено е от длъжника доказателство, че сумата е платена на взискателя лично и той е издал разписка за това;

2. налице е разписка, че сумата е платена на взискателя чрез пощенски превод и в нея е удостоверено получаването на превода от взискателя ;

3. налице е банков документ, че сумата е внесена в банка за взискателя.

Налага се изводът, че плащане има само когато то е достигнало до взискателя или сумата по дълга да е депозирана в банка на негово разположение. Следователно, необходимо е не длъжникът да е правил добросъвестни, но неуспешни опити да плати, а действително да е платил задължението си. Ирелевантни са обстоятелствата, че длъжникът е имал готовност и е правил опити да плати преди завеждането на изпълнителния процес, щом плащането не е извършено валидно преди образуването на изпълнителното дело. А валидно би било плащането, ако по делото бяха ангажирани доказателства, че банковата сметка на взискателя е била заверена /чл.305 ТЗ/, каквито в случая липсват. Следва да се има предвид и факта, че длъжникът не оспорва това, че плащането преди процеса е било неуспешно – с оглед доказателствата по делото за повторен опит за плащане в хода на изпълнителното дело, по банковата сметка, посочена от взискателя в молбата му до ЧСИ от 27.03.25г.

Предвид гореизложеното, липсват основания за прекратяване на изпълнителното производство, при което ЧСИ правилно е постановил отказ за това.

Изтеглянето на сумата от банковата сметка на длъжника в резултат на наложения запор в рамките на срока за доброволно изпълнение няма отношение към въпроса за наличие на основанията по чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, а в частта по отношение на искането за възлагане на разноските върху взискателя съдът не може да се произнесе поради липса на произнасяне на ЧСИ в обжалвания акт от 25.04.25г. по направеното с молбата от 15.04.25г. при условията на евентуалност искане във връзка с отговорността за разноски в изпълнителното производство.

3

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Луфтханза Техник София" ООД, ЕИК 175382604, срещу съдържащия се в Съобщение с Изх. № 08652/25.04.2025 г. на ЧСИ Б. по изпълнително дело № 20258500400191 по описа на ЧСИ Б., с peг. № 850 на Камарата на ЧСИ, отказ от прекратяване на изпълнителното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4