Определение № 311 от 28.06.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 226/2024
- Вид
- Определение № 311
- Подписан
- 28.06.2024
- В сила
- 28.06.2024
- Състав
- ПОЛЯ ДАНКОВА, ЕМИЛ ДАВИДОВ, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.264, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.209 · Наказателен кодекс
- чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл.9, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.212, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 311 гр. Ловеч, 28.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА
Членове:
ЕМИЛ ДАВИДОВ
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно частно наказателно дело № 20244300600226 по описа за 2024 година Производството е по чл.243,ал.8 от Наказателно процесуалния кодекс.
Постановено е Определение № 177/26.04.2024 година по частно наказателно дело № 20244310200250 по описа на Районен съд Ловеч за 2024 година.С това Определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на адвокат Г. Г. от САК, упълномощен повереник на В. Г. С. срещу Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 29.01.2024 г. на Радослава Илиева – младши прокурор при Районна прокуратура гр. Ловеч, ТО Тетевен, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 178/2019 г. по описа на РУ на МВР Ловеч, пр. пр.
№2108/2018 г. по описа на РП Ловеч, като недопустима.
Недоволен от това определение е останал частния жалбоподател В. Г.
С.,който чрез повереника си адвокат Г. Г. депозира подробна писмена жалба.Сочи,че определението е необосновано и незаконосъобразно. Сочи, че по същество първоинстанционния прокурор е бил сезиран с ясно твърдение, че св. Ц. е прехвърлил чрез дарение на св. Ш. чужд недвижим имот, в който съсобственик е и клиентът му, като така е причинил имотна вреда на същия.
Счита това за доказано и съответно, поради което твърди, че прокурорът не следва да прекратява наказателното производство, а да предприеме действия по ангажиране на наказателна отговорност по реда на чл. 219, ал. 1 и сл. от 1
НПК.Счита,че съдиите от Районен съд Ловеч са предубедени към жалбоподателя С. поради водено от него дело по реда на ЗОДОВ. Сочи, че дарението предизвиква вещноправен ефект и ще продължи да го предизвиква дълго време, след като изтече давността на настоящото наказателно производство, която изтичала на 10.12.2024 г. - десет години, след като е извършена сделката по дарение, на основание чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК. Не споделя извода на първоинстанционния съд, че прехвърлянето на чуждо имущество няма вещнотранслативен ефект, поради което не е настъпило увреждане в патримониума на клиента му, която теза твърди, че е напълно несъстоятелна, тъй като и до момента клиентът му не може да се ползва от имота, който е прехвърлен на св. Ш.,Изтъква в жалбата си,че при всички свои предходни произнасяния Районен съд Ловеч е приемал,че жалбоподателя В.
С. е пострадало Л. и следва да бъде конституиран като такъв,жалбите му са приемани за разглеждане по същество,включително от съдия Вутова и липсва каквато и да е логика изведнъж да е загубил правната си легитимация да обжалва прекратителното прокурорско споразумение.Позовавайки се на обширна съдебна практика жалбоподателя моли,съда да отмени обжалваното определение и тъй като решаващия съд не е формирал никаква воля относно прекратяването на наказателното производство да върне делото за произнасяне по същество.
От съвкупната преценка на вложените в досъдебното производство доказателства и доводите на жалбоподателя въззивния съд намира жалбата за основателна.
Досъдебното производство е образувано на 15.01.2019 г. на основание чл.212, ал.1 от НПК за това, че на 18.12.2014г., в гр. Ловеч, с цел набавяне на имотна облага, било възбудено заблуждение у Ц.П. Ш. от гр.***, обл. Ловеч, относно собствеността на недвижими имоти предмет на договор за дарение и с това му била причинена имотна вреда на неустановена към момента стойност - престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
В хода на разследването е установено следното: В. Г. С. и Ц.П. Ц. били наследници на общ наследодател С.Н.Ч., починал на 07.03.1983 г. След смъртта си С.Ч. оставил в наследство земеделски земи, гори и пасища в землищата на гр. *** и с. Д., обл. Ловеч. На 17.01.2002 г. Ц.П. Ц. подал до РС Ловеч молба с вх. № 10/17.01.2002 г за отказ от наследство, останало от 2
С.Н.Ч., вписана под № 2/17.01.2002г. в специалната книга на РС Ловеч. На 18.12.2014 година Ц.П. Ц., действал чрез пълномощник М.Н.Щ. дарил 1/9 идеални части от сънаследствени имоти на Ц.П. Ш., действащ чрез пълномощник М.Н. Щ.. Сделката била оформена с нотариален акт № 50, том X, рег. № 8758, нотариално дело № 1020/2014г. за дарение на идеални части от недвижими имоти и изповядана пред Светлана Караиванова помощникнотариус по заместване при Анна Ценкова- нотариус с район на действия РС Ловеч. В документа били са посочени и описани подробно дарените имоти - 1 /9 идеални части от общо десет земеделски имота в землищата на гр. ***, обл.
Ловеч и с. Д., обл. Ловеч, всички съставляващи наследство от С.Ч., от което наследство свидетелят Ц. се отказал през 2002 година. С Решение № 225/16.05.2019 г. на РС Ловеч договорът за дарение от 18.12.2014 г. бил обявен за относително недействителен в частта, в която Ц.П. Ц. е дарил 1/9 ид. части от седем броя поземлени имоти, описани в т.1-6 и т.8 от нотариалния акт. Със същото решение била допусната и съдебна делба между ищци и ответници - всички наследници на С.Н.Ч., но без участието на Ц. Ц..
С Решение № 13/21.01.2020 г. на ОС Ловеч, минало на контрол през ВКС с определение № 41/01.02.2021г. по допускане на решение, е прието, че отказът от наследство на Ц.П. Ц. от общия наследодател С.Н.Ч., вписан под № 2/17.01.2002г. в специалната книга на РС Ловеч, е недействителен, поради което е изменил Решение № 225/16.05.2019г. на РС Ловеч в частта, в която е допусната делба между сънаследниците без участието на Ц. Ц. като вместо това е допуснал делба между сънаследниците с участието на Ц. Ц.. В останалата част Решение № 225/16.05.2019 г. на РС Ловеч било потвърдено. В качеството на свидетел и пострадал бил разпитан В. Г. С., който заявил, че в периода 1999-2002 година са били възстановени имоти в наследство към момента на направения отказ от наследство от Ц.П. Ц. както и, че Ц. е приел пари от баща му, за да се откаже от земите, за което имало оформена разписка. За което бил разпитан в качеството на свидетел Ц.П. Ц., който заявил, че няма спомен да е подписвал документ, с който да се е отказал от наследство. Признал е, че страда от алкохолна зависимост и че допуска, че ако е подписал такъв документ, то е било, когато е употребил алкохол.
Потвърдил, че земите са му наследствени. Изготвена била съдебно психиатрична експертиза на Ц.П. Ц., видно от заключението на която при свидетеля Ц. е наЛ. заболяването „психични и поведенчески разстройства", 3 дължащо се на злоупотреба с алкохол, синдром на алкохолна зависимост, органично разстройство на личността, които обаче не са довели до съществено ограничаване на възможността му да анализира поведението си и да предвижда последствията от постъпките си. В заключение било прието, че свидетелят Ц. е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи както и че е психично годен правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Разпитан бил в качеството на свидетел и Ц.П. Ш., който заявил, че не е знаел, че Ц.П. Ц. се е отказал от наследство и имотите не са негови. Отрекъл да е сключвал договор за аренда. При разпита на свидетеля му било предявено наличното по делото копие от договора за аренда от 20.03.2004 г., посочен от РС- Ловеч, като свидетелят категорично заявил, че въпросният договор не е сключван с него.
Заявил, че в текста на договора липсват задължителни реквизити - номер, посочване къде и кога е вписан, нотариална заверка на подписите. Посочил също, че в тези договори по начало никога не се посочвало какви дялове има всеки съсобственик, което в предявения му договор било вписано, като обърнал внимание на обстоятелството, че щом като в договора са посочени четирима арендодатели, задължително следва всички да са положили подписи, каквито в предявения му договор липсват. Разпитан бил в качеството на свидетел М.Н.Щ. който заявил, че през 2014 г. е работил при Ц.П. Ш. и се е занимавал със събирания и подготвяне на документи за сделки, съдействал е за сключване на договора за дарение между Ц.П. Ц. и Ц.П. Ш., но не е знаел какви са уговорките между тях. В хода на ДП е изготвена графическа експертиза на приложените по делото копия на пълномощно от 10.12.2014 г., с което Ц.П. Ц. е упълномощил М.Н. Щ. да извършва всякакви фактически и правни действия на сънаследствени поземлени имоти и на два броя декларации- за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от ЗННД и по чл.264, ал.1 от ДОПК, като заключението на вещото Л. било, че подписът, положен в графа „упълномощител" и „декларатор" е положен от Ц.П. Ц.. Изпратено било писмо до Агенция по вписванията гр. Ловеч с искане да се предостави оригиналът на въпросния договор от 20.03.2004 г., в която връзка бил получен отговор, че в електронната система на ИИСКИР такъв договор не фигурира, поради което нямало как да бъде предоставен за нуждите на делото. Изпратено било друго писмо до Агенция по вписванията гр. Ловеч, видно от което за периода от 01.01.2002 г. до 30.06.2023 г. няма 4 сключвани договори за аренда с Л.то Ц.П. Ц.. Приложен е акт за смърт, видно от който Ц.П. Ц. е починал на 14.10.2023 година.
С оглед така установените по делото обстоятелства наблюдаващия прокурор при Районна прокуратура Ловеч е стигнал до извод, че от проведеното разследване не са събрани доказателства за извършено престъпление от общ характер по смисъла на чл.9, ал.1 от НК, тъй като между В. Г. С. и Ц.П. Ц. било наЛ. гражданско правоотношение по смисъла на закона за наследствено, а между Ц.П. Ц. и Ц.П. Ш. гражданско правоотношение по смисъла на закона за задълженията и договорите.
Наблюдаващия прокурор е приел, че от обективна и субективна страна не е наЛ. извършен състав на престъпление по смисъла чл.209 от НК или чл.212 от НК по следните съображения: Приел е, че от обективна страна престъпление по чл.209, ал.1 от НК изисква въвеждане в заблуждение от дееца (в настоящия случай Ц. Ц.) спрямо Л. (в настоящия случай Ц. Ш.) за факти и обстоятелства от обективната действителност. Деецът трябва да създаде невярна представа у това Ф. Л. за факти и обстоятелства от действителността посредством разнообразни способи. Вследствие на това активно поведение от страна на дееца Л.то, което е заблудено (пострадалият), извършва акт на имуществено разпореждане с вещ и той или трето Л. (пострадал) претърпява имотна вреда като резултат от това действие по имуществено разпореждане.В мотивите на обжалвания пред Окръжен съд Ловеч съдебен акт Определение № 177/26.04.2024 година по частно наказателно дело № 20244310200250 по описа на Районен съд Ловеч за 2024 година се съдържа подробен преразказ на процесуалната позиция на наблюдаващия делото прокурор при Районна прокуратура Ловеч,без по тях да бъде взето отношение съдът споделя ли ги или не.В края на мотивите на обжалвания съдебен акт се сочи, че предметът на процесния договор за дарение не е излязъл от патромониума на жалбоподателят В. С., защото спрямо него тази сделка не е съществувала още от самото й сключване през 2014 г. както и след обявяването й за относително недействителна с решение № 225/16.05.2019 г. на РС Ловеч, потвърдено с влязло в сила Решение № 13/21.01.2020 г. по в.гр.д. №510/2019 г. по описа на ОС Ловеч, от което следва извод, че жалбоподателят В. С. не е бил страна по сделката, и следователно не е бил въведен в заблуждение нито е претърпял имуществена вреда.От горното е направен извода,че жалбоподателя няма качеството на пострадало Л.,поради 5 което жалбата му е оставена без разглеждане като процесуално недопустима в разрез с всички предходни произнасяния на съда.Поначало правните изводи на решаващия съд са верни – действително както е известно съгласно правната теория и съдебна практика измамата е користно престъпление, засягащо собствеността, при което деецът с користна цел – да набави за себе си или другиго имотна облага, утвърждава неправилна, погрешна представа относно определени обстоятелства или със същата цел използва съществуващо заблуждение, неопитност или неосведоменост. Измамливите действия трябва да повлияят на волята на пострадалия, поставяйки го в заблуждение и мотивирайки го да извърши действия, които му причиняват имотна вреда и които не би извършил без заблуждението, в което е въведен.