Определение № 88 от 21.02.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 88 гр. Бургас, 20.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

Веселка Г. Узунова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20232000500339 по описа за 2023 година за да се произнесе, приема за установено следното:

Постъпила е молба от А. Г. Р., чрез пълномощника адв. П., с искане да бъде допълнено постановеното по делото определение №525/07.12.2023 г., с което производството е прекратено с присъждане на разноските, направени от молителя по делото и да бъдат осъдени ответниците С. М. Д. и „СТАНИ“ ЕООД да му заплатят сумата от 8257 лв. за процесуално представителство пред първоинстанционния съд.

Молителят счита, че въпреки направения от него отказ от предявения в производството иск, разноските следва да бъдат възложени на ответниците, тъй като те с поведението си са дали повод за завежда на делото и според трайната съдебна практика се дължат от тях, тъй като плащането е настъпило в хода на процеса.

В отговор на молбата, подаден от С. М. Д. и „СТАНИ“ ЕООД, чрез техния пълномощник адв. И., се иска оставянето й без разглеждане като недопустима. Сочи се, че искане за присъждане на разноски не е направено в първоинстанционното производство. Решението на предходната инстанция и постановеното определение по разноските не са влезли в сила, производството пред въззивната инстанция е прекратено поради отказ от иска, а молбата за присъждане на разноски е подадена четири дни преди връчване на прекратителното определение.

Молбата е и неоснователна. Съдът е отказал да разглежда направеното възражение за прекомерност на разноските, списъкът за извършването им е представен в края на съдебното заседание, а нулите, вписани в него и в договора за правна помощ, са забелязани в по – късен момент, несъразмерни са и на процесуалния представител на ответника копие от договора за правна 1 помощ не е връчено и поради това не е направено възражение за прекомерност. Едва след съпоставяне на списъка на разноските с договора за правна помощ е установено, че се касае за сума в размер на 7400 лв., оспорена като прекомерна от ответната страна.

Предходната инстанция неправилно е приела, че пълномощникът на ответниците се е запознал своевременно с договора за правна помощ и неоснователно е приел, че след като цифрите в списъка на разноските са отпечатани на принтер, то те ясно видими. Според страната, налице е очевидна разлика в изписването между двете нули там и останалите две цифри.

На следващо място посочените разноски са прекомерни съобразно цената на иска, която възлиза на сумата от 18 000 лв. и не съответстват на фактическата и правна сложност на производството.Договорът за правна помощ е представен след признаването на иска в условията на евентуалност, а не с исковата молба. Размерът на разноските не е съобразен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и вида на иска, а цитираното от ответната страна гр.дело №1513/2013 г. потвърждава извършената злоупотреба с права посредством предявяването на настоящия иск. Моли , при условията на евентуалност, молбата да бъде оставена без уважение или възнаграждение за процесуалния представител на ответната страна да бъде определено към минимума, посочен в Наредбата.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа молбата, становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното.

Молбата е своевременно подадена от надлежна страна, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по исковата молба на А. Г. Р., род. на ********** год., гражданин на Р. да бъде обявено за недействително спрямо него по реда на чл.135 ЗЗД разпореждането, извършено с договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № ***/**.**.**** год., т. ***, н. д. № ****/**** год. на нотариус рег. № ***, с който договор ответникът „Стани“ ЕООД, ЕИК 123671828, е продал на ответника С. М. Д., ЕГН **********,

САМОСТОЯТЕЛЕН

ОБЕКТ

В

СГРАДА с идентификатор

***.*.**, с адрес гр. Н., ж. к. М. *, ет. *, апартамент **, със застроена площ от 63.47 кв. м, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***.*.**, с адрес гр. Н., ж. к. М. *, ет. – *, гараж **, със застроена площ от20.70 кв. м., предназначение на самостоятелния обект – гараж, заедно с прилежащите 0.57 % идеални части от общите части на сградата.

С решение №526/19.04.2023 г. по образуваното гр.дело №25/2023 г.

2 по описа на Бургаския окръжен съд искът е уважен и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 8 257 лв. съдебно – деловодни разноски. С определение №1941/ 21.07.2023 г. по делото е оставена без уважение молбата на ответниците за изменение на решението в частта за разноските поради прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител.

Двата съдебни акта са обжалвани пред настоящата инстанция. С определение №525/07.12.2023 г. по молба на ищеца съдът е прекратил производството по делото поради направения от него отказ от предявения иск и е обезсилил решението на предходната инстанция.

Съгласно чл. 233 ГПК, ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва, както е в настоящия случай.

В настоящото производство ищецът е обосновал качеството си на кредитор на „СТАНИ“ЕООД с решение по в.гр.дело №159/2017 г. по описа на ПАС, с което дружеството е осъдено да му заплати сумата от 13 000 евро/25 426 лева/ ведно съд законната лихва от предявяване на иска – 20.06.2016 г. до окончателното изплащане и разноските по делото. За присъденото вземане ищецът се е снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело №714/04.10.2019 г. по описа на ЧСИ Делян Николов.

Отказът от иска, направен във въззивното производство е мотивиран с това, че длъжникът е погасил вземането по образуваното против него изпълнително дело. При съобразяване с новонастъпилите след приемане на въззивната жалба факти и внасянето и за разглеждане в открито съдебно заседание, ищецът е осуетил продължаването на делото чрез своевременен отказ от иска и следва да му бъдат възстановени направените в предходната инстанция разноски. Не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК за възлагане на разноските за ответника , тъй като признание на иска от страна на ответниците не е направено, а именно те са упражнили своето процесуално право да пренесат спора пред настоящата инстанция.

При определяне на разноските, следващи се на ищеца следва да бъде съобразено възражението, направено от ответната страна за тяхната прекомерност.

Предмет на иска е обявяването за недействителни спрямо ищеца на две разпоредителни сделки между ответниците - покупко – продажба на жилище и гараж на стойност съгласно представените по делото данъчни оценки съответно от 63 166, 401 лв. и 13 004, 301 лв. или общо 76 170 лв. В предходната инстанция ищецът е представил списък на разноските/л.75/ и приложен договор за правна помощ, съгласно който на пълномощника адв. П. е заплатено възнаграждение в размер на 7 400 лв. за процесуално представителство по делото. Разликата между размера на цифрите на 3 хилядните и стотиците от една страна и на десетиците и единиците на изписаната сумата на адвокатския хонорар се дължи на специфика на използвания при съставянето му компютърен шрифт, тъй като същото различие е налице и при сумата за заплатена по делото държавна такса в размер на 762 лв.

В отговора на исковата молба ответниците са признали при условията на евентуалност, ако бъде прието, че предявения против тях иск е допустим, че той е и основателен и са поискали разноските да бъдат възложени на ищеца. С доклада по делото съдът е приел предявеният иск за допустим и без да се произнесе по направеното от ответниците негово признаване е постановил разглеждането му в открито съдебно заседание.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК ответникът не заплаща разноски при наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки – да е направил признаване на иска и с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото.

В настоящия случай е налице признаване на иска, но не може да бъде прието, че ответниците не са дали повод за завеждане на делото по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, поради това и следва да им бъдат възложени направените от ищеца разноски по делото.

Възражението за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца е основателно и следва да бъде уважено, предвид несъществената фактическа и правна сложност на делото и минималния брой процесуални действия, извършени от пълномощника на ищеца – подаване на искова молба и участие в единственото по делото съдебно заседание.

Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения , съобразно предявения по делото материален интерес възнаграждението следва да възлезе на сумата от 6 743 лв., но и този размер е прекомерен при съпоставката на действителната сложност на предявения пред съда спор и предвид извършените процесуални действия. Ето защо съдът определя разноски за един адвокат до размера на 3 000лв.

На ищеца следва да бъдат присъдени и направените разноски за държавна такса за подаване и вписване на исковата молба общо в размер на общо 847 лв. и разноски за съдебно удостоверение в размер на 10 лв.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 525/07.12.2023 г. по в.гр.дело № 339/2023 г. по описа на Апелативен съд - Бургас със следния диспозитив:

ОСЪЖДА „Стани“ ЕООД, ЕИК 123671828, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ***, ет. 4 и С. М. Д., ЕГН 4

**********, с адрес гр. Н., ул. „О. П.“ № **, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплатят на А. Г. Р.,род. на ********** год., гражданин на Р., със съдебен адрес гр. Б., ул. „Т. К.“ № ** разноски за производството по гр.дело № 25/2023 г. по описа на Бургаския окръжен съд в размер на 3 847лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5