Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 307 от 23.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 12251/2024
Вид
Решение № 307
Подписан
23.01.2025
В сила
11.02.2025
Състав
СИЛВИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА ТАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 2, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. В. ТАЧЕВА при участието на секретаря З.А.Ш като разгледа докладваното от С. В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110212251 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 145 от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по повод жалба на С. А П., ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. Г., срещу Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. № 513-323 от 29.07.2024 г., издадена от К. М. – старши полицай при ОП- ОПП- СДВР.

Според жалбоподателя, при задържането е нарушено правото му на защита, тъй като посочил, че не владее добре български език писмено и четимо, но въпреки това не му бил назначен преводач и адвокат, въпреки, че бил поискал. В подкрепа на това се сочи, че жалбоподателят бил роден в САЩ, едва миналата година се е прибрал в България за да живее и работи и, че говори български език като използва чуждици, но категорично не може да чете и пише. Твърди, се още, че процесната заповед е издадена от некомпетентен орган и в законоустановената форма, в т.ч. и не е мотивирана атакуваната заповед, не са посочени фактите, въз основа на които административния орган я е издал. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя се явява и поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, явява се. Оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваната заповед за задържане на лице.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С атакуваната Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. № 513зз323 от 29.07.2024 г., издадена от К. М. – старши полицай при ОП – ОПП - СДВР, С. А. П., ЕГН: ********** е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като в заповедта, в графа "фактически и правни основания за издаване на заповедта" е посочено единствено "данни за държане на наркотични вещества".

Съгласно чл. 72, ал. 2, т. 2 от ЗМВР освен

1 правното основание за задържане, като задължителен елемент от съдържанието на заповедта, са и фактическите предпоставки за задържането.

Това означава в заповедта, макар и в кратък вид, да са изложени мотиви и фактически обстоятелства, поради които е било предприето задържането на дадено лице. В конкретния случай, видно от заповедта за задържане е, че в същата е посочено като правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , но липсва фактическа обосновка на предприетата намеса в правната сфера на жалбоподателя. Не е посочено мястото, датата и начина на държане на наркотични вещества, за които е посочено, че има данни. При това положение, не само, че не е съобразено законовото изискване за мотивировка на заповедта за задържане, но и настоящият съдебен състав се оказва поставен в невъзможност да осъществи проверка по същество, относно наличието на обстоятелствата, поради които органите на МВР са предприели задържане спрямо П.. Видно от материалите по делото е, че на жалбоподателят е връчен формуляр, съдържащ описание на правата на задържаното лице, както и че по отношение на същия е осъществен обиск, но липсват каквито и да е доказателства за това, на жалбоподателя да е бил връчен друг документ, съдържащ информация относно фактическите предпоставки за неговото задържане. При това положение следва категоричният извод, че правото на защита на жалбоподателя е било ограничено, а заповедта за задържане е незаконосъобразна.

По отношение на възражението, че не може да пише и чете на български език, съдът намира същото за недоказано. Видно от протокол за личен обиск е , че жалбоподателят собственоръчно е написал „вестечети са мои парите са в мен“. Независимо, че текстът е изписан с правописни грешки, същият е на български език и има смисъл. Пак независимо, че в съдебно заседание на жалбоподателя му бе назначен преводач, съдът придоби впечатления, че жалбоподателят говори развалено български, обстоятелство, което не се отрича от самия него /както е посочено и в самата жалба/. Данни за това, че не може да чете се съдържат единствено в подадения сигнал от майката на трето лице, но това остава единствено в сферата на предположенията, доколкото по делото има собственоръчни отбелязвания от жалбоподателят именно на български език /протокол за личен обиск, протокол за доброволно предаване/.

Не се установява и лицето да е лишен от правото на адвокатска защита, доколкото в декларация за правата на задържано лице от 29.07.2024г. в графа „адвокатска защита“ е изписано двукратно „не“.

По тези мотиви съдът приема, че е налице основание за отмяна на обжалваната заповед. При това положение в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, за присъждането на които е направено своевременно искане. Видно от доказателствата по делото е, че жалбоподателят е заплатил държавна такса в размер на сумата от 10, 00 лева.

Направено е искане и за присъждане на адвокатско възнаграждение, но доколкото по делото е представено единствено пълномощно, но не и договор за правна помощ /независимо, че е посочен в жалбата под точка 7.1.6/същото не се дължи.

По тези мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, вр. 72, ал. 4 ЗМВР съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице за 24 часа, а именно на С. А П., ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. Г., която заповед е с рег. № 513-323 от 29.07.2024 г., издадена от К. М. – старши полицай при ОП- ОПП- СДВР ОСЪЖДА МВР, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК , да заплати на С. А П., ЕГН: **********, сумата от 10, 00 /десет/ лева, представляваща направени във връзка с производството по делото разноски за държавна такса.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред 2

Административен съд - София град, в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3