Решение № 52 от 15.07.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Перник, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

Членове:

БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221700600151 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 260001/ 27.01.2022 г., постановена по НЧХД № 231/2020 год. по описа на районен съд Радомир е признат подсъдимия А. Й. Р., *** ЗА ВИНОВЕН в това, че на *** г., в жалба вх. № *** г. до Областния управител на Област П., изпратена по компетентност на ОДМВР-П., разгласил позорни обстоятелства и преписал престъпления по отношение на М.К., с ЕГН:********** от ***, като твърдял, че:

1. “Дори запали къщата на наш братовчед Ц. Ч. и *** Н. М. и всички хора от селото знаеха кой е подпалвача, бяха го видели.“;

2. „…да получат наказанието си и онези полицейски служители, прикрили поредното престъпление на другаря М.К., някогашен милиционер в народната милиция, изгонен от структурите й веднага след промените заради отвратителното му отношение към колегите му. И некадърен като милиционер.“;

3. „…лекуван в психиатрията на МВР на младини три пъти да не 1 може да му помогне. Може от там да е непреодолимото му желание да тормози, да демонстрира необузданост“, поради което и на основание чл.147, ал.1, вр. чл.54 от НК, районния съд му наложил наказания „Глоба“ в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/ и „Обществено порицание“, чрез прочитане на присъдата по канал „С.“ на кабелна телевизия „К.“ гр.П..

Със същата присъда е осъден А. Й. Р., да заплати на М.К., по предявения граждански иск, сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществани вреди, изразяващи се в уронване престижа на името на пострадалия, ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на деянието- *** г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛИЛ иска до пълния претендиран размер от 5 000 лв. /пет хиляди лева/.

Съдът се е произнесъл и по сторените в производството пред него разноски.

Против така постановената присъда, в срок, е постъпила въззивна жалба от подсъдимия. В жалбата се сочи, че частното обвинение не е доказано от една страна, а от друга повдигнатото обвинение не съдържа от обективна и субективна страна признаците на престъплението за което подсъдимия Р. е предаден на съд.

Моли се въззивния съд да приеме, че приетите за установени фактически положения са получили незаконосъобразна правна оценка в атакувания съдебен акт. Изводите, че в жалбата си подсъдимият е разгласил позорни обстоятелства срещу частния тъжител, са в противоречие с данните по делото и с очертаните в закона обективни и субективни признаци на престъплението по чл.147, ал.1 НК. Съдържанието на инкриминираните изрази в частната тъжба не сочи на признаците на престъплението, за което подсъдимия е признат за виновен и осъден. В процесната жалба до посочената институция А.Р. е описал недоволството си по отношение на тъжителя. Счита се, че решаващият съдебен състав неправилно е извел съдържанието на изнесените в жалбата оплаквания като обстоятелства „позорящи” за тъжителя.

По съдържание тези изрази не засягат неговата чест и доброто име в обществото, а носят единствено лична оценка от възприятията му, в рамките на свободно изразената воля съдържаща критика. Данните по делото сочат, че подсъдимия не само не е нарушил правни забрани, а е упражнил 2 конституционно гарантираното право на жалба по въпроси, по които подсъдимия е търсил защита защитата на свои права и законни интереси.

Налице са съждения, умозаключения, функция от правото на свободно изразяване на гражданите. За разлика от фактите и обстоятелствата, които имат обективно изражение в действителността, мнението и оценката на фактите и обстоятелствата не подлежат на възражение за истинност или не.

Следователно, те не могат да бъдат средство за осъществяване на изпълнителното деяние на клевета и не са елемент от престъпление.

Многократно в своята практика ВКС приема, че начинът на мислене не може да се криминализира, тъй като резултатите от него не са еднозначни и не подлежат на доказване (Р № 80-98-11 н. о.). Текущата практика на ЕСПЧОС следва прогласената в чл.10 от ЕКЗПЧОС свобода на словото и на мнението на индивида (спр., решението по делото О. и Г. срещу В.; решението по делото Р. срещу Б.). Практиката на ВС и ВКС не се отклонява от принципните положения за свободата на изразяване на мнение и строго разграничава разгласяването на позорни обстоятелства от правото на изразяване лична позиция и мнение на личността. Неизменно е разбирането, че предмет на престъплението клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за конкретно определено обстоятелство или за конкретизирано явление, което трябва да предизвиква от гледище на общоприетия морал и добри нрави безусловно отрицателна оценка на обществото, или да приписва извършването на престъпление. В конкретния случай осъденият е упражнил права, регламентирани в чл.39 от Конституцията на РБ (Решение № 7 от 4.VI.1996 г. на КС на РБ по к. д. № 1/96 г., Решение № 20 от 14.07.1998 г. на КС на РБ по к. д. № 16/98 г.), свободно да изрази мнението си. Съгласно чл.56 от Конституцията на РБ той е упражнил и правото си да сигнализира компетентните органи за констатирани нередности и за да защитава пред държавните институции свои застрашени или нарушени права. Реализирайки тези си права, той не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението за което е предаден на съд и осъден. В случая установеното по делото поведение на Р. било израз на правото му на жалба и на свободно изразяване на мнение и не било противоправно и престъпно в който смисъл се моли отмяна на присъдата и установяване на невиновност на подсъдимото лице.

Частния тъжител и граждански ищец лично и чрез процесуалния си 3 представител моли обжалваната присъда, като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:

По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районен съд Радомир е установил точно и прецизно фактическата обстановка. След собствен анализ на събраните доказателства окръжения съд прие следното:

Частният тъжител и граждански ищец М.К. и подсъдимият А.Р. са първи братовчеди и не били в добри отношения от няколко години. Двамата, съвместно с други роднини притежават съсобствен наследствен имот, находящ се в ***. В този имот имало и към настоящия момент продължава да има различни дървета. Съсед на имота се оплаквал непрекъснато, че част от дърво- черница, било опасно и щяло да падне на оградата и да скъса жиците.

Свидетелят Г. Д.- също съсобственик и братовчед на страните, се обадил на част от братовчедите си и на място отишли Д., частният тъжител М.К. и И.

(В.) Х.. Г. Д. и Х. окастрили опасното дърво на височина на оградата. Същото не било отрязано до дънер. Една част паднала на пътя, а другата част в тяхното място. Нарязали го на трупчета и започнали да правят купчини- по една на Г.

Д., М.К., Х. и на подсъдимия А.Р.. Х. си натоварил дървата за ***, а Д. качил неговите и тези на К.. След като ги закарал свидетелят Д. отишъл в *** да потърси подсъдимия А.Р., за да му каже какво са направили и да си вземе купчината дърва. Не го открил и му написал на едно листче, че в наследствения имот са отрязали дървото и да отиде да си вземе разпределените дърва.

Подсъдимият останал недоволен от действията на съсобствениците си, като в следствие на това същият депозирал жалба до Областния управител на Област Перник, с вх. № *** г., която била изпратена по компетентност на ОДМВР-Перник. В жалбата си подсъдимият изразил недоволство от действията на Д. и М.К.. По адрес на последния заявил: “Дори запали къщата на наш братовчед Ц. Ч. и *** Н. М. и всички хора от селото знаеха кой е подпалвача, бяха го видели.“; „…да получат наказанието си и онези 4 полицейски служители, прикрили поредното престъпление на другаря М.К., някогашен милиционер в народната милиция, изгонен от структурите й веднага след промените заради отвратителното му отношение към колегите му. И некадърен като милиционер.“; „…лекуван в психиатрията на МВР на младини три пъти да не може да му помогне. Може от там да е непреодолимото му желание да тормози, да демонстрира необузданост“.

В следствие на жалбата до областния управител и препращането й по компетентност да ОДМВР- Перник, частният тъжител и граждански ищец М.К. получил призовка да се яви на 29.04.2020 година в РУ-Р. при ст.инспектор В.В.. Там той разбрал, че жалбата е във връзка с рязането на клона на черницата и дал сведение. След запознаване с жалбата, К. установил, че същата съдържа обвинение в извършено престъпление по чл.330, ал.1 НКзапалване на чужд имот на негов братовчед Ц. Ч., както и позорящи го обстоятелства- това, че бил изгонен от структурите на МВР, веднага след промените, заради отвратителното му отношение към колегите му и, че бил некадърен като милиционер, както и това, че бил лекуван в психиатрията на МВР на младини три пъти.

Частният тъжител и граждански ищец М.К. бил служител на МВР.

Според свидетелката М. К., на ** години, която работи в ***, тя е започнала в системата от *** г. Когато започнала М.К. й бил колега, *** звено „***“ и го познава добре. Познава го като един перфектен служител, като работата му се е отличавала с награди, звания и почести. Бил пенсиониран от системата на МВР след като си навършил годините за възраст и трудов стаж. Отношението му с колегите винаги е било коректно. Той е бил човек с авторитет, ползвал се е с добро име между колегите. Към хората, за които се е грижел не е имал лично отношение. Всичко е било служебно във връзка с правомощията, които са дадени на полицията за работа с определен контингент.

В същия смисъл са и показанията на свидетелите Ю. К. и Р. К..

Според първия свидетел, който се познава с М.К. от началото на **-те години, когато са работели заедно, за периода от *** г. до *** г., в един екип, до неговото пенсиониране в ***, същият е добросъвестен служител. Свидетелят се е учел от него. К. бил с дългогодишна практика в криминалистиката. Към екипа, с който работели, отношението на пострадалия било перфектно, не е имал наказания и порицания. М.К. се пенсионирал, като не е имал наказание.

5

По времето когато работели заедно, не е лекуван в психиатрия, не е излизал в болничен в тази връзка. Не е бил агресивен, не е тормозил никого, не е бил необуздан.

Свидетелят Р. К., на ** години, който е работил в *** от *** г. до *** г., 10 години в ***, след това като ***, също познава добре М.К., първоначално е бил в *** ***, след това *** в ***. Познава го като добросъвестен служител, изпълнявал си е служебните задължения винаги по еталон за останалите, като по-възрастен с опит е помагал на всички. Не е бил конфликтен или агресивен спрямо колегите, не е бил наказван. Бил пенсиониран поради достигане на необходимата възраст.

Видно от приложената по делото Заповед № *** г. на Министъра на вътрешните работи, частният тъжител и граждански ищец М.К. е бил уволнен поради пенсиониране.

Образуваната по жалбата на А.Р. преписка е приключила с влязло в сила Постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 12.08.2020 г. на Прокурор при РП- П., приложено по делото.

Досъдебно производство № 229/2015 г. по описа на РП- Р. при ОДМВР- П., отнасящо се до запалване на сграда- стопанска постройка, находяща се в ***, собственост на Ц. Б., приложено по делото, е завършило с влязло в сила постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.09.2015 г. на Прокурор при РП- Р.. В постановлението е отбелязано, че упреците, че М.К. е запалил постройката не се доказват, нито по времето, нито по мястото, където е бил той.