Протокол № 522 от 25.10.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 522 гр. Варна, 25.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: С. Т. при участието на секретаря Мария Д. Манолова

Сложи за разглеждане докладваното от С. Т. Търговско дело № 20213100900095 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ИЩЦАТА С. А. Н. е редовно призована, явява се лично, представлява се от адвокат С.Р., редовно упълномощeн с подаване на исковата молба.

ОТВЕТНИКЪТ „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е редовно призован, не се явява законният представител на дружеството, представлява се от юриск. К.Н., редовно упълномощен с подаване на отговора на исковата молба.

ОТВЕТНИКЪТ В. С. Д., редовно призован, явява се лично.

АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСК. Н.: Да се даде ход на делото.

ОТВ. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

СЪДЪТ, на основание чл. 143, ал. 1 ГПК във вр. чл. 377 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическа страна на спора.

АДВ. Р.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.

1

Имам искане за спиране на настоящото производство, тъй като доверителката ми твърди, че не е редовно уведомена и не и́ е връчена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ по изпълнителното дело, което разглеждаме във връзка с ипотеката, по която всъщност ЧСИ Х.Г. иска да изнесе на публична продан имота. В тази връзка има неяснота относно едно обстоятелство, в именно ПДИ е отразено, че непознато за нас лице е подписало - С.А., а не С.Н., поради което сме подали възражение по чл. 423 ГПК. Към момента то е в Районен съд - Варна. Очаквам да бъде даден ход на съдебната процедура и да бъде изпратен препис на насрещната страна.

Смятам, че това е преюдициален въпрос.

Първоначално изпълнителното дело е образувано през 2013 година при ЧСИ М.П.. След което делото е било по молба на взискателя прехвърлено при ЧСИ Н.Д., а последно е при ЧСИ Х.Г.. Обаче още от началото на това дело, когато е било при ЧСИ П., доверителката ми още като я запознах с документите, на които направих препис от кантората на ЧСИ Х.Г., категорично оспорва подписа на ПДИ и заповедта да е нейн, поради което смятам, че в случая има нередовно връчване на заповедта и съм подал съответно по чл. 423 възражение, тъй като това е много сериозен въпрос. Ако се окаже, че тази ипотека не обезпечава никакво вземане, смятам, че абсолютно тя ще бъде недействителна. В това отношение съм направил постъпки, като в момента делото е висящо пред ВРС, а делото е ч.гр.д. № 15417/2013г. на ВРС, 33 състав, по което дело е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, ал.2 ГПК, като е допуснато и предварително изпълнение, и е издаден изпълнителен лист солидарно срещу г-н В. С. Д. и гжа СВ. АНДР. Н..

Обаче има и друго обстоятелство, че в един момент дългът е поет единствено и само от г-н В. С. Д. със споразумение от 2014г., така че тази ипотека нищо не обезпечава. Помоему, тя като акцесорно задължение следва да обезпечава главен дълг. Такъв спрямо моята доверителка не е налице според нашите твърдения.

Подал съм възражение по чл. 423 ГПК, затова, че заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 15417/2013г. по описа на ВРС, 33 състав, не ни е връчена редовно. Затова смятам, че произнасянето по възражението е преюдициално по отношение произнасянето по същество по настоящия иск.

На този етап – моля да се приемат писмените доказателства, приложени към исковата молба.

Моля да допуснете разпит на един свидетел - майката на С., която ще докаже, че действително тези пари, които са изплащани до 2012г. са само изплащани от нея. Не знам доколко ще бъде нужно по процеса. Има влязло в сила решение по отношение на ½, където е разглеждан въпроса кой какво е изплащал.

2

Всъщност не поддържаме искането за свидетел.

ЮРИСК. Н.: Поддържаме изцяло депозирания отговор от страна на представляваното от мен дружество, както и допълнителния такъв към допълнителната искова молба.

Що се касае до направеното от колегата искане за спиране на настоящото производство, считам същото за неоснователно. Тъй като тук сме в едно производство, в което съдът е посочил предмета му в проекта за доклад, а именно иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, връзка с чл. 170, 167 ал.3 от ЗЗД, а именно нищожност на самата ипотека. Поради което моля да оставите без уважение искането за спиране на настоящото производство.

Моля да приемете доказателствата, които сме представили с отговора на исковата молба. Няма да сочим нови доказателства.

ОТВ. Д.: Бих искал да започна по отрано. Нямаше да сме на дело, ако беше връчена заповедта както трябва от ОББ чрез съдебните органи. Значи абсолютно несериозно е да се залепи на вратата и да се търси някакво трето лице, и да се каже: Вие дължите 100 000лв и ще ви вземем апартамента. Ако беше връчена тази заповед както трябва по надлежния път, нямаше да има впоследствие дело пред Окръжен съд, в което аз съм осъден да заплатя една сума. Нямаше да има изпълнителен лист, съдия-изпълнители, които в момента да искат да продадат апартамента и т.н. това означава, че нищо нямаше да се случи до момента, ако беше връчена надлежно заповедта за изпълнение през 2013г. Аз я получих тази заповед, защото аз бях в затвора.

Ща не ща аз трябва да я получа.

Това дело на Районен съд аз го обжалвах. Аз смятам, че настоящият иск е правилен. Не оспорвам иска. Нямам доказателствени искания.

Всичко до момента нямаше да се стигне до тук ако беше връчена заповедта по надлежния ред на С.Н..

Искал съм да се изискат от ЧСИ документи. Нямам представа какво е изискано. Пред ЧСИ Н.Д. писах шест жалби до ВОС. Те ги предадоха на нея.

Отговори нямам. Също така жалбите, които съм писал до новия съдияизпълнител Х.Г. отговори нямам. Единственото, което идва при мен е, че дължа 200лв, за да започнат да се разглеждат жалбите. Няма как да стане, тъй като аз съм освободен по чл. 83, ал. 2 от ГПК за плащане на държавна такса.

Отговорите на съдия-изпълнителите са такива: При нас идват документи, оттам нататък не тръгват документи.

Тази ½, за която сме тук, си има съдебно решение, влязло в сила. Ето, вчера, това, което казва, че бил отнет целия апартамент. Отнета е ½. Той не гледа ли в служба Вписвания? Не вижда ли влезлите в сила решения? Но това е съдия-изпълнител.

3

АДВ. Р.: Имам възражения по проекта за доклад. Според мен исковете в условията на евентуалност са неправилно недопуснати и отхвърлени.

Съвсем различен е петитума. Единият иск, който е за обявяване в нищожност петитумът е същия, а основанието е различно. В определение № 1112/26.08.2021г. е написано, че сме се опитвали да изменим и основанието и петитума, което е абсурдно. Аз твърдя там, че е нищожно, което петитума е същия, обаче на друго основание и прилагам едно допълнително споразумение от 2014г., подписано от В.Д. и ОББ АД. Това е съвсем различен иск по основание, а по петитум същия. Така че аз си държа на него, както и ще си държа и на третия иск, който е за несъществуването на ипотечното право. Ипотечното право не съществува по отношение на С., тъй като всъщност тя е собственик на целия апартамент, а няма право друго лице, в случая Д. няма право да изразява воля. В случая волята трябва да бъде само нейна за целия апартамент. Поради което аз нямам право да обжалвам това определение, но ако примерно от негативен иск на това съдебно производство ще бъде повдигнат въпроса във въззивната жалба, както си му е реда.

Така че аз си държа на тези искове и ако е възможно, тъй като тя твърди, че не е присъствала при нотариуса, искаме да бъде разпитан и нотариуса, кой е бил този нотариус, който е изповядал тази сделка с пълномощно, което тя не е подписвала. Това са нейните твърдения.

ИЩЦАТА Н.: Не присъствах на самата сделка.

ЮРИСК. Н.: Нямам възражения по проекта за доклад. Считам за неоснователни направените от колегата възражения по отхвърлянето на исковете.

ОТВ. Д.: Да се приеме доклада.

СЪДЪТ на основание чл. 375 от ГПК пристъпва към доклад по делото, съобразно проекта за доклад и указанията за разпределение на доказателствената тежест, направен с определение № 1112/26.08.2021 година и указанията за разпределение на доказателствената тежест.

Производството по делото е образувано по предявен от СВ. АНДР. Н. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.Кавала 42, ап.10 чрез пълномощник адв. Ст.

Р. ***, с която срещу ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД ЕИК 000694959 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Възраждане ул.Св.София 5 и В. С. Д. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, е предявен иск за прогласяване за нищожна до размера на ½ идеална част на законната ипотека върху жилищен имот по нотариален акт № 102, том втори рег. № 2989 дело №171/2003г. на Нотариус № 190 на НК, акт № 190 том ХХIХ вх. рег. № 10202/26.06.2003г. на СВп Варна, вписана по молба на ОББ АД на 26.06.2003г. том втори №34 рег. № 10270 и подновена на 19.08.2013г. том седми №118, рег. №13371, поради противоречие с нормите на чл.170 ЗЗД във 4 вр.чл.167 ал.3 ЗЗД, изразяващо се в обстоятелството, че ответникът В. С. Д. никога не е бил собственик на ½ ид.част от имота

В исковата молба ищцата твърди, че с Решение № 519/18.04.2016г., постановено по гр.д. No 1865/2015г. на ВОС, гр.отд., девети състав, влязло в законна сила на 09.05.2016г. е прието, че ищцата СВ. АНДР. Н. с ЕГН ********** е собственик на 1/2 идеална част от посочения по-горе недвижим имот, за която част ответникът В. С. Д. се е легитимирал като собственик по силата на презумпцията за съвместен принос и прекратяване на брака, поради придобиване изцяло с лични средства на ищцата на апартамент - мезонет № 10 на четвърти и пети етажи, в жилищна сграда, намираща се ****, със застроена площ 249 кв.м. Имотът е придобит чрез покупко-продажба, обективирана в нот.акт No 190, том 29, дело 6778, вх. рег. № 10202 от 26.06.2003г. на СВ - Варна. Сочи се, че доколкото установителният иск по чл.23, ал.1 от СК има обратно действие /ех tunc/ означава, че още от момента на придобиването му през 2003г. описаният недвижим имот е изключителна собственост на СВ. АНДР. Н.. Счита се, че законната ипотека върху посочения жилищен имот Акт № 103, том втори/2003г., вписана с молба от ОББ АД в книгите за вписване на 26.06.2003г., том II, No 34, вх. рег. 10270, и подновяването на законната ипотека с молба от ОББ АД, вписана в книгите за вписване на 19.08.201 Зг., том VII, No 118, вх. рег. 13371 на СлВп - Варна са нищожни до размера на 1/2 идеална част поради противоречие с нормите на чл.170 ЗЗД вр. чл.167, ал.З ЗЗД, изразяващо се в обстоятелството, че В. С. Д. никога не е бил собственик на 1/2 идеална част от описаният имот. С ДИМ ищецът оспорва въведените с ОИМ възражения.

С допълнителната искова молба ищцата въвежда за разглеждане в условията на евентуалност в случай на отхвърляне на главния иск, съответно първия евентуален иск, следните отрицателни установителни искове: 1. да се прогласи нищожността на процесната законна ипотека, до размера на 1/2 идеална част поради противоречие с нормите на чл.124, ал.1 от ЗЗД, а именно : подновяването на задължението на един солидарен длъжник освобождава останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях и 2. да са приеме за установено в отношенията между страните, че СВ.

АНДР. Н. ЕГН ********** не е ипотекарен длъжник и не е налице спрямо нея противопоставимо ипотечно право върху 1/2 идеална част от АПАРТАМЕНТ - мезонет номер 10 с идентификатор ***.

В отговора на исковата молба ответникът ОББ АД гр.София оспорва иска като недопустим и неоснователен. Счита, че за ищцата липсва активна процесуална легитимация за упражняване на иска, доколкото същата не е собственик на ипотекирания имот, тъй като с решение № 58/14.04.2016г. по гр.д. № 370/2015г. по описа на ВАпС, ГО, влязло в законна сила на 06.10.2017г. съдът е постановил отнемане в полза на държавата от В. С. Д. и СВ. АНДР. Н., на осн.чл.10, чл.4, ал.1 и ал.2 от ЗОПДИППД (отм.) по ½ 5 ид.част от процесния имот. Позовава се на Определение № 447 от 30.04.2010г. по гр.д. № 439/2010г. на ВКС, като счита, че съдът следи служебно относно наличието на правен интерес за водене на иска. По отношение неоснователността на иска, на първо място, сочи че, на осн.чл.298, ал.1 от ГПК като трето лице, която не е участвало като страна в производството по гр.д. № 1865/2015г. по описа на ВОС, на осн.чл. 298, ал.1 от ГПК, силата на присъдено нещо по посоченото решение не се разпростира върху ответника.