Решение № 298 от 22.12.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Ихтиман, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20251840101343 по описа за 2025 година

Производството е образувано във връзка с предявен иск от Д. С. Т., чрез адв. Л. А. срещу „АПС Бета България“ ЕООД ЕИК 203374133 за установяване на нищожност на Договор за паричен заем № ******** от ******** г. и Договор за гаранция №******** от ********г., поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави, както и да заплащане на сумата от 268,12 лева като платена без основание.

В исковата молба ищецът твърди, че на ********г. е сключил с ответника Договор за паричен заем № ********, по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД му е предоставило в заем сумата от 400.00 лева при фиксиран годишен лихвен процент 40.00 % и годишен процент на разходите – 46.37 %. Заемът е следвало да бъде върнат на 16 вноски от по 26.67 лева. Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.26, ал.1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в противоречие на чл. 19, ал. 1 ЗПК в ГПР не е включена начислената неустойка. Сочи се, че на същата дата е сключен и Договор за гаранция №******** от ********г. с „Файненшъл България“ ЕООД, който също противоречи на закона и го заобикаля, а и на добрите нрави

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество упражнява правото на отговор, като оспорва изцяло предявения иск. Ответникът не оспорва съществуването на договорно правоотношение между "Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца. Твърди се, че съгласно договора кредиторът не е задължен да претендира уговорената неустойка. Сочи се, че неустойката уговорена за неизпълнение на непарично задължение, като цели да стимулира изпълнението на договора. Навеждат се доводи за това, че няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката. Не оспорва и съществуването на договор за гаранция, но се твърди, че доколкото това е различен договор няма как възнаграждението по него да се включи в ГПР по договора за заем.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, 1 съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от представения по делото Договор за паричен заем № ******** от ******** г. се установява, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Д. С. Т. е имало сключен договор за заем, по силата на който на ищеца е била предоставена парична сума в размер на 400,00 лева, която е следвало да бъде върната на 16 седмични вноски при възнаградителна лихва от 40,00 лева и годишен процент на разходите от 46,37 %.

На същата дата – ******** г. е бил сключен и договор за предоставяне на гаранция № ******** с „Файненшъл България“ ЕООД по силата на който гарантът е поел задължение срещу възнаграждение да издаде гаранция за плащане по договора за паричен заем.

Размерът на възнаграждението в размер на 165,28 лева е разсрочено за срока на договора за паричен заем.

Не е спорно и обстоятелството, че „АПС Бета България“ ЕООД е настоящия носител на вземането във връзка с договор за цесия с „Файненшъл България“ ЕООД, който в качеството си на поръчител е изпълнил задълженията на длъжника и е встъпил в правата на кредитора.

Според приложено писмо от 12.08.2025 г. на АПС Бета България“ ЕООД вземането по договора е изцяло изплатено посредством три доброволни плащания.

От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира изцяло, се установява, ищецът е заплатил на „АПС Бета България“ сумата от 668,12 лева - на 08.11.2024 г. сумата от 200 лева, на 23.12.2024 г. сумата от 200 лева и на 06.03.2025 г. сумата от 268,12 лева. Според вещото лице сумата по гаранционната сделка не е включена в ГПР, тъй като произтича от различни договори.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно общата разпоредба на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

Противоречие със закона е налице, когато има обективно несъответствие на договора с повелителна правна разпоредба от кодекс, закон или подзаконов нормативен акт, както и от международните договори, ратифицирани по конституционен ред и обнародвани и влезли в сила за Република България.

В случая от доказателствата по делото се установи, че ответникът е придобил вземане по силата на договор за цесия с „Файненшъл България“ ЕООД, който е изпълнил задължението на ищеца в качеството му на кредитополучател по длъжник по Договор за паричен заем № ******** от ******** г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Предвид описаните обстоятелства съдът приема, че за ищеца отсъства правен интерес от установяване на нищожността на Договора за паричен заем № ******** с „Изи Асет Мениджмънт“ АД в отношенията си с ответника, доколкото по делото няма доказателства за това, че „АПС Бета България“ ЕООД е придобил вземанията на заемодателя и не би могъл да претендира изпълнение въз основа на договора, независимо дали същият е нищожен или не.

В този смисъл съдът приема, че искът за установяване на нищожността на Договор за паричен заем № ******** от ******** г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД по отношение на АПС Бета България“ ЕООД е недопустим поради липсата на пасивна процесуална легитимация на ответника и в тази си част производството по делото следва да бъде прекратено.

2

Не е така обаче по отношение на Договор за гаранция №******** от ********г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, доколкото ответникът не оспорва, че е носител на вземането, след като същото му е прехвърлено чрез договор за цесия, а и от доказателствата по делото е установено, че „АПС Бета България“ ЕООД е приела плащания от длъжника и е включил задължението в Централния кредитен регистър към БНБ.

Настоящият състав приема, че договорът за предоставяне на гаранция следва да бъде разглеждан във връзка с договора а паричен заем, доколкото поетото поръчителство свързано с изпълнението на задълженията по него.

Според настоящия състав при сключване на договора за поръчителство, който обезпечава вземанията по договора за паричен заем, е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК и ЗЗП, респективно че договорът е недействителен по отношение на длъжника. Сключеният договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитор по договор за потребителски кредит и което се явява свързано с него лице /видно от справката от Търговския регистър двете дружества са регистрирани на един и същ адрес и едноличен собственик на капитала на поръчителя е кредитора/, навежда съдът до извода, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което е в противоречие на чл. 146 ЗПП. Това означава, че сключването на договора не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца. В случая договорът за поръчителство има за цел да обезщети вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на получените гаранции.

Освен това след като в договора е предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора /а не на гаранта/ заедно с погасителните вноски по кредита, гарантът реално не получава уговореното възнаграждение, . Единственият правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД на допълнителен финансов приход, представляващ престацията на потребителя по гаранционната сделка.

Нещо повече - при действието на чл.138 ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като договора за поръчителство съществува само при действително задължение. Поръчителството е безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично договаряне на страните може да бъде включена клауза за заплащане на такова. Според настоящия състав, след като претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора "Изи Асет Мениджмънт“ АД в крайна сметка се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК.

Казано другояче с договора за поръчителство се преследва забранена от закона цел неоснователното обогатяване на кредитора по договора за заем и като последица се оскъпява кредита, поради което и договорът за поръчителство е нищожен и така предявеният иск за прогласяване на тази нищожност е основателен и следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са учредени три фактически състава на неоснователно обогатяване /Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/. Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание /condictio sine causa/.

Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено /condictio causa data non secuta/. Според третия подлежи на връщане 3 даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила /condictio infinitam/ .

В случая след като бе установено, че сключеният между страните договор за гаранция е изцяло нищожен, като противоречащ на закона, е налице начална липса на основание. При положение обаче, че гарантът е встъпил в правата на кредитора, а ищецът е получил парична сума, предмет на договора за заем, за да не се стигне до неоснователното му обогатяване, то той дължи връщане на предоставената в заем главница от 400 лева.

Установено е, че ищецът е платил в полза на „АПС Бета България“ ЕООД сумата от 648,12 лева, т.е. като се приспадне реално получената в заем сума, то ответникът дължи на ищеца сумата от 268,12 лева като платена без основание

Относно разноските:

При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищеца.

Той е направил разноски за заплащането на държавна такса в размер на 100,00 лева, 300 лева - депозит за възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, както и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. След като един от предявените искове е недопустим то на ответника следва да бъдат възложени половината от сторените от ищеца разноски.

Воден от горното, С Ъ Д Ъ Т

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на Д. С. Т. ЕГН ********** срещу „АПС Бета България“ ЕООД ЕИК 203374133 за установяване на нищожност на Договор за паричен заем № ******** от ******** г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави КАТО НЕДОПУСТИМ и прекратява в тази част производството по делото.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АПС Бета България“ ЕООД ЕИК 203374133, че Договор за гаранция №******** от ********г. сключен между Д. С. Т.

ЕГН ********** и „Файненшъл България“ ЕООД е нищожен поради противоречието му със закона.

ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД ЕИК 203374133, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3 да заплати на Д. С. Т. ЕГН ********** сумата от 268,12 лв. (двеста шестдесет и осем лева и дванадесет стотинки) платена при начална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от 05.09.2025 г. до изплащане на задължението, както и сумата от както и сумата от 450,00 лв.

(четиристотин и петдесет лева) – разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

4