Решение № 96 от 24.06.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Ямбол, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К.а В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Весела К. Спасова при участието на секретаря В.Д.Д. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Въззивно гражданско дело № 20242300500145 по описа за 2024 година

Образувано е по въззивна жалба на „Юробанк България" АД- гр. София, против Решение № 7 от 25.01.2024 г. на Районен съд- Елхово, постановено по гр.д. №24/2020 г., в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените искове от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, ЕИК: 204915054 против С. Д. Й., ЕГН **********, с поС.ен адрес в гр.*, ул. ***, за установяване на вземане за горницата над 718,34 лв. до пълния предявен размер от 912.68 лв., която сума представлява главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-**** от *** г., за договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01.11.2018 г. до 03.04.2019 г. в размер на 182.23 лв., за мораторна лихва за периода от 03.04.2019 г. до 11.10.2019 г. в размер на 48.62 лв., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2003/04.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 879/2019 г. на Районен съд- Елхово. Оплакванията в жалбата са за неправилност на изложените от съда мотиви, че размерът на възнаградителната лихва е прекомерен, съответно клаузата в договора, определяща размера на лихвения процент, е нищожна. Сочи се, че съгласно чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Законната лихва към момента на сключване на договора е 10 %, което според страната обуславя извода, че ГПР не следва да надвишава 50 %. Заключава, че посоченият в договора ГПР е уговорен в допустимите параметри по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Цитира чл. 19, ал. 1 ЗПК, че лихвите са част от компонентите, формиращи ГПР и навежда извод, че след като в самия закон е предвиден максимален размер на ГПР, който не следва да надвишава пет пъти законната лихва, посоченият в договора фиксиран годишен лихвен процент по заема е в рамките на допустимия от закона размер, като част от ГПР по заема. Поради това намира, че договореният размер на лихвения процент не противоречи на добрите нрави, а ЕРС неправилно е приел, че договорът е недействителен на осн. чл.22 от ЗПК. Искането на въззивника е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете. Моли да 1 му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Въззиваемата страна С. Д. Й., чрез особения представител, назначен от ЕРС, адв. С.

А., не е подала отговор на жалбата.

В с.з. въззивникът не изпраща представител. Жалбата се поддържа с писмена молба, подадена от юрисконсулт К.З..

Въззиваемата страна не се явява. Не се явява и особеният представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.”-Франция, peг. № 542097902, чрез „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.- клон България”, КЧТ, ЕИК 204915054, представляван от юрисконсулт Н.М., против С. Д. Й., с поС.ен адрес в гр.*, кумулативно съединени установителни искове за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 879/2019 г. на РС – Елхово за сумите: 912.68 лв. - главница; 182.23 лв. - възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018 г. до 03.04.2019 г. и 48.62 лв. - мораторна лихва за периода от 03.04.2019 г. до 11.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 912.68 лв., считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.10.2019 г. до окончателното й изплащане. Исковете се основават на сключен между страните договор за револвиращ потребителски кредит за покупка на стоки, по който ответникът е дал съгласието си да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 02.04.2018 г. е активирал предоставената му от ищеца кредитната карта № CARD-****, с максимален кредитен лимит в размер 1000 лв. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя е възникнало задължение да заплаша минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.11.2018 г., когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 1094.91 лв. Поради това кредиторът е блокирал използването на картата. По ч. гр. дело № 879/2019 г. по описа на ЕРС е издадена заповед за изпълнение за сумата общо от 1143.53лв., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба ответникът чрез особения представител адв.С.

А. е оспорил исковете като неоснователни. Оспорил е факта, че е получил картата, както и че му е предоставен реворвиращ кредит от ищеца. Възразил е, че договорът за кредит е недействителен по см. на чл.26, ал.1 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, с оглед уговорения в договора размер на лихвата и годишния процент на разходите.

ЕРС е уважил частично установителния иск за главница и е охвърлил изцяло исковете за лихви, като е приел, че е сключен между страните договор, по който е предоставена на кредитополучателя кредитната карта, която е активирал и използвал, т.е. недвусмислено е изразил съгласието си с предложените от ищеца условия за ползване на револвиращия кредит. Реално е предадена заемна сума от кредитора. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът е установил, че първата трансакция е осъществена на 01.04.2018 г., а последната – на 01.06.2018 г., като е усвоена сумата от 2008.34 лв. По възражението на особения представител, че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, е приел, че максималният размер, до който съглашението за плащане на лихва е действително, не следва да бъде по-голям от трикратния размер на законната лихва (посочил е решения на ВКС от периода 2004- 2009 г. и определение № 901/ 10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/ 2014 г., ІV г. о., ВКС). Въз основа на Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения на Министерски съвет, определящо размера й като сбор от основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта, действащо и през 2018 г., е приел, че т.к. ОЛП на БНБ е 0% (по 2 справка на интернет-страницата https://www.bnb.bg/), следователно размерът на законната лихва за забава е 10%. ЕРС е приел, че договореният лихвен процент надвишава повече от три пъти този размер и възнаградителната лихва е договорена в нарушение на добрите нрави, следователно клаузата е нищожна по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Заключил е, че с оглед на това и на невъзможността недействителните клаузи да се заместят от законови, потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Изчислил е размера на дължимата главница - 718,34 лв. /като разлика от усвоената сума 2008,34лв. и платената от 1290 лв., включваща и 156,43 лв. такси и лихви, които не следва да се отнасят към погасяване на задълженията за лихви и такси поради недължимост/. За този размер е уважил иска за главница, а за горницата над тази сума го е отхвърлил като неоснователен и недоказан. По съображения за нищожност на договорните клаузи е отхвърлил исковете за договорни и мораторни лихви.

Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна.

По подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в РС – Елхово е образувано приложеното ч. гр.д. №879/2019 г. Съдът е издал Заповед № 2003 от 04.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение срещу С. Д. Й. за сумите:

912.68 лв. - главница; 182.23 лв. - възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018 г. до 03.04.2019 г. и 48.62 лв. - мораторна лихва за периода от 03.04.2019 г. до 11.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 912.68 лв., считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.10.2019 г. до окончателното й изплащане, дължими по договор за револвиращ потребителски кредит, сключен между страните, както и разноски по делото в размер на 75.00лв., от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В предоставения едномесечен срок заявителят е подал искова молба.

Не е било спорно, че страните са подписали на *** г. Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-****, с кредитен лимит 1000 лева. Кредиторът е бил представляван от „Виденов груп“ ООД, видно от приложения документ за усвояване CREX - 15824986 чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит, според който е предоставена в заем сумата от 723 лв. за покупка на детско обзавеждане, чието връщане е разсрочено до 01.10.2018 г., при договорен лихвен процент от 32,63 % и годишен процент на разходите - 37,99%. Сключена е и застраховка „сигурност на плащанията“ със застрахователна премия на стойност 32,54 лева, определяща обща стойност на сумата за връщане на 755.54 лева. Съгласно Договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, тарифата при усвояване на суми чрез използване на самата карта определя лихвен процент от 35 %, ГПР -44,90 %. Съгласно чл.4 от договора за всяко използване на услугата „покупка на изплащане в мрежата на търговски партньори на кредитора“ се подписва приложение към договора, съдържащо конкретните параметри на трансакцията, като неплатените вноски по тази услуга ще се удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит. Кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, посредством която кредитополучателят може да усвоява суми чрез различни трансакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания чрез терминални устройства POS, както и може да използва услугата „покупка на изплащане“ в мрежата на търговски партньори на кредитора. Според тарифата минималната месечна погасителна вноска за усвоен лимит до 1000 лв. е 60 лв., до 2000 лв. -120 лв.. Месечните погасителни вноски съгласно чл.13 се правят до 1 число на месеца, следващ издаването на месечното извлечение (по чл.12-до 15 число на месеца, което се изпраща по електронна поща на длъжника), най-малко в минимален размер, съгласно тарифата. Кредитополучателят с чл. 14 от договора се е задължил да заплаща годишна лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му, както и таксите по тарифата, поместена в договора. Съгласно чл.17 при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава върху всяка забавена погасителна вноска.

Според тарифата, обезщетението за забава е в размер на 10 % плюс ОЛП на БНБ (законна 3 лихва за забава).

По делото е представена товарителница „МиБМ Експрес“ ЕООД за подадена от ищеца пратка, съдържаша документи, с указания за връчване лично на адресата - ответник срещу лична карта, получена лично на 21.03.2018 г.

С Последна покана изх.№ CARD-**** от 08.04.2019 г. ответникът е поканен от кредитора в седемдневен срок от получаване на същата да погаси задължението си в общ размер на 1096.18 лева, в т.ч. 912,68 лева - главница, 182.23 лева - договорна лихва и 1,27 лева - обезщетение за забава. Посочено е, че ответникът е преустановил плащанията по договора на 01.11.2018 г.. Поканата е връчена лично на 16.04.2019 г., видно от товарителница на „МиБМ Експрес“ ЕООД.