Решение № 142 от 01.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. П., 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖ.НСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно граЖ.нско дело № 20265200500067 по описа за 2026 година

С решение № 527/29.11.2025 г., постановено по гр.д. № 20255240100308 по описа на Районен съд – П. е отхвърлен предявеният от Ж. Ф. К. с ЕГН **********, против Ж. Ф. Р. с ЕГН ********** и И. Ф. Ф. с ЕГН **********, иск за делба на: самостоятелен обект – жилище с идентификатор ************.1.2 по КККР на гр. П., находящ се в жилищна многофамилна сграда с идентификатор ************.1, с адрес – гр. П., ул. „П.Г.“ № 47, ет.2, при съседи на обекта – на същия етаж - няма, под обекта - ************.1.1, над обекта - ************.1.3, както и припадащите се на този обект – по ½ ид. ч. от общите части на сградата (и тавана) и от дворното място, в което тя е построена – с идентификатор ************ по КККР на гр. П., което е с обща площ 281 кв. м., номер по предходен план: 2270, квартал 135, парцел XIV, и съседи: *************, *************, ************, ************, *************.

Осъдена е Ж. Ф. К. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд П. сумата от 50 лева – държавна такса.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Ж. Ф. К. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Твърденията в жалбата са, че тя 1 е законен наследник на покойния си баща, заедно с брат си и сестра си от втория брак на баща си. Твърди се, че наследственият имот не е станал индивидуална собственост на брат й, тъй като това не се установява от събраните по делото доказателства, в това число и от свидетелските показания. Имотът не е изгубил наследствения си характер, поради което следва да бъде допуснат до делба. Прави се анализ на доказателствата. Цитира се съдебна практика. Искането е, решението на РС да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което процесният имот да бъде допуснат до делба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. Ч., като пълномощник на И. Ф., с изложени доводи в подкрепа на изводите в решението на РС. Твърди се, че по делото са представени достатъчно доказателства, от които се установява, че И. Ф. е едноличен собственик на делбения имот. Най-вече от свидетелските показания се установявало, че още приживе Ф. Ф. е отстъпил владението на имота на своя син И., поради което в негова полза е изтекла 10 годишна придобивна давност още към 2021 г. Искането е решението на РС да бъде потвърдено.

Не е постъпил писмен отговор от ответника Ж. Ф. Р., която не се явява и в съдебно заседание и не взема становище по спора пред въззивния съд.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Ж. Ф. Р. и И. Ф. Ф. ищцата Ж. Ф. К. е твърдяла, че с ответниците са наследници по закон на Ф. И.ов Ф., починал на 21.02.2024 г., който приживе бил собственик на самостоятелен обект – жилище с идентификатор ************.1.2 по КККР на гр. П., находящ се в жилищна многофамилна сграда с идентификатор ************.1, с адрес – гр. П., ул. „П.Г.“ № 47, ет.2, при съседи на обекта – на същия етаж - няма, под обекта - ************.1.1, над обекта - ************.1.3, както и припадащите се на този обект – по ½ ид.ч. от общите части на сградата (и тавана) и от дворното място, в което тя е построена – с идентификатор ************ по КККР на гр. П., което е с обща площ 281 кв.м., номер по 2 предходен план: 2270, квартал 135, парцел XIV, и съседи: *************, *************, ************, ************, *************.

Твърдяла е, че съсобствениците не могат да постигнат съгласие за доброволна делба на имотите, поради което се иска от съда да постанови решение, с което да се допусне делба между страните на гореописаните недвижими имоти при равни квоти от по 1/3 ид.ч. от първия жилищен етаж и по 1/6 ид.ч. от дворното място, тавана и другите общи части на сградата.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от И. Ф. чрез неговия процесуален пълномощник адв.Ч. Ч. от АК-П., в който е заявил, че Ф. е единствен собственик на описаните в исковата молба имоти, които били придобити от него по силата на изтекла в негова полза придобивна давност към месец май 2021 г., тъй като още през месец април 2011 г. неговият баща и общ наследодател на страните по делото Ф. Ф. му предал владението на имота. И. Ф. бил извършил цялостен ремонт на делбения имот, като сменил дограмата, изградил отоплителна инсталация с радиатори и камина на пелети, подменил ел. инсталацията, шпакловал и измазал стените, поставил бетонни плочки на двора, изградил преградни стени на тавана, подменил изцяло водопровода и водомера. С оглед на това съделителят е възразил да бъде допусната делба на процесния имот и е пледирал този иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Безспорно се установява от доказателствата по делото, че ищцата и двамата ответници са низходящи – деца и наследници по закон на Ф. И.ов Ф., починал на 21.02.2024 г. По силата на нот. акт № 39, т.І, н.д. № 113/1984 г. И.

Ф. Ф. и Б.П. Ф. са дарили на сина си Ф. Ф. първи жилищен етаж, ½ ид.ч. от тавана и ½ ид.ч. от общите части на масивна двуетаЖ. жилищна сграда, застроена върху парцел ХІV-2168 в кв.143 по регулационния план на гр.П. при граници: улица, К.Я., Х., В.П., а самите дарители се легитимират като собственици с н.а. № 4, т.І, н.д. № 9/1959 г. Страните не спорят, че описаните в двата нотариални акта имоти са идентични с този, предмет на делбата.

С н.а. № 145, т.ІІІ, рег.№ 5544, н.д. № 545/01.11.2024 г. съделителят И. Ф. се е снабдил с титул за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка, по силата на който се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор ************ с адрес гр.П., ул. “П.Г.“ № 47, с площ 281 кв.м., с номер по предходен план 2270, парцел ХІV, ведно със самостоятелен 3 обект – жилище с идентификатор ************.1.2 по КККР на гр. П., находящ се в жилищна многофамилна сграда с идентификатор ************.1, с адрес – гр. П., ул. „П.Г.“ № 47, ет.2, при съседи на обекта – на същия етаж - няма, под обекта - ************.1.1, над обекта ************.1.3, представляващ жилище – апартамент с площ 109 кв.м., ведно с прилежащи части – ½ ид.ч. от тавана и ½ ид.ч. от общите части на сградата, в което тя е построена – с идентификатор ************ по КККР на гр. П..

Като доказателство по делото пред районния съд е представена декларация от Ж. Ф. Р., в която декларира, че брат й И. Ф. Ф. е единственият, който владее, ползва и се грижи повече от 10 години непрекъснато за описания по-горе имот и същатата няма никакви претенции и няма против И.

Ф. да се снабди с нот. акт за този имот. Представена е и декларация с нотариална заверка на подписа от П. И.ов Ф., в която същият декларира, че И.

Ф. владее, ползва и се грижи повече от 10 години непрекъснато за ПИ с идентификатор ************ с адрес гр.П., ул. “П.Г.“ № 47, с площ 281 кв.м., с номер по предходен план 2270, парцел ХІV, ведно с построената в този имот СОС ************.1.2 по КККР на гр. П., с адрес – гр. П., ул. „П.Г.“ № 47, ет.2, представляващ жилище – апартамент с площ 109 кв.м., ведно с прилежащи части – ½ ид.ч. от тавана и ½ ид.ч. от общите части на сградата, както и че П. Ф. няма никакви претенции към описания имот.

Очевидно декларациите са създадени във връзка с процедурата по снабдяване на съделителя И. Ф. с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Липсва обаче декларация в този смисъл от Ж. Ф.

К..

За изясняване на спора от фактическа страна по делото пред районния съд са изслушани и свидетели.

От показанията на свидетелите Г.Н.В. и М.И.Б. се установява, че Ф. Ф. живеел в процесния имот с втората си съпруга и децата от втория брак Ж. и И.. Първата му съпруга и ищцата Ж. К. – дете от първия брак на наследодателя живеели на друго място и не посещавали спорния имот.

Свидетелят В. знаел от Ф., че е дал на сина си „да се разправя с къщата“, защото не му се занимавало. Свидетелят установява още, че Ф. дал на сина си и пари да направи ремонт на имота. Свидетелят установява, че пред него Ф. е 4 казвал, че има три деца и къщата е тяхна.

Свидетелката Б. пък споделя за свой разговор със съпругата на Ф. преди нейната смърт, която й казала, че искала да поделят имота, но Ф. възразил, като й казал, че има три деца и не иска да ги дели.

От показанията на свидетелите Й.С.К. и С.Р.Т. се установява, че и двамата познават само Ж. и И. и не познават Ж., за която само са чували.

Знаят, че Ф. е живял с процесния имот с втората си жена и децата Ж. и И., а след като Ж. се омъжила, а втората му съпруга починала, Ф. живял в този имот до смъртта си, като за него се грижел само И..

Свидетелят К. установява, че през месец април 2011 г. по Великден се били събрали при Ф., който тогава казал на И. „Сине, от тук нататък етажът е твой“. Свидетелят не помни дали Ж. тогава е живеела в този имот. И. започнал да „стяга“ етажа през 2012 г., прекарал парно, поправил водопровода, на тавана си направил една стая с гипсокартон и топла вода и ремонтът приключил за една година. През този период с И. живеели майка му и баща му, като майка му починала преди 6 години. Ф. спрял да работи около три години преди да почине, разболял се и за него се грижел И.. Ж. ходела да го види, но другата му дъщеря не била ходила.

Свидетелят Т. установява, че Ф. винаги бил казвал, че И. му е наследникът, той ще го наследи и той ще го гледа. Ф. започнал да казва това от 2012 г. нататък, но свидетелят не знае да е направено официално прехвърляне с документи на имота. Свидетелят знае от Ф., че И. направил ремонт, направил камина на пелети, а през 2015-2016 г. направил и таванска стая. В двора И. също правил нещо – може би В и К и водомер. Според свидетеля Ф. бил щастлив, че И. поел инициативата. Свидетелят не бил чувал този имот да не е на И.. Според свидетеля И. сам си финансирал ремонтите, но може и родителите му да са му помагали.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните съображения:

5

Производството е за делба – първа фаза. В своята практика ВКС трайно приема, че видът на упражняваната фактическа власт върху вещ /имот/ се определя към момента на установяването й. В зависимост от основанието, на което фактическата власт е установена първоначално, хипотезите могат да бъдат различни - допускане от наследодателя на един от наследниците по закон да ползва имота за задоволяване на жилищните си нужди; изразена приживе от наследодателя воля след неговата смърт имотът да остане само на определен негов наследник по закон; предаване на владението от наследодателя приживе на негов наследник по закон.

В първата хипотеза се приема, че въз основа на даденото от наследодателя съгласие са осъществявани т. н. търпими действия, а този начин на установяване на фактическата власт изключва владението.

Във втората хипотеза съдебната практика приема, че изявлението на наследодателя след неговата смърт имотът да остане само на определени лица, които са и негови низходящи, само по себе си няма за последица нито прехвърляне право на собственост /доколкото не представлява акт на разпореЖ.не, извършен в предвидената в чл.18 от ЗЗД нотариална форма за действителност/, нито може да послужи за начало на самостоятелно давностно владение, тъй като не установява извършено приживе на наследодателя предаване на фактическата власт. Подобно изявление трябва да бъде последвано или от извършено приживе от наследодателя действие по прехвърляне на правото на собственост в предвидената от закона нотариална форма за действителност или от предприемане на действия след открИ.е на наследството по установяване на самостоятелна фактическа власт от лицето, за което направеното от наследодателя изявление се отнася, включващи уведомяване на останалите наследници за наличие на намерение за своене на техните идеални части от имота. Установяването на самостоятелна фактическа власт на основание, изключващо владението на останалите наследници, с оглед даденото в ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС тълкуване, се основава на намерението за своене на наследника, а не на намерението на наследодателя и изразено от последния желание имотът да остане само за някой от неговите низходящи, което не е обективирано по начин да породи правни последици, свързани с преминаване на правото на собственост върху имота в патримониума на тези лица.