Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 934 от 19.12.2025, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Частно наказателно дело 1652/2025
Вид
Определение № 934
Подписан
19.12.2025
В сила
19.12.2025
Състав
КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 934 гр. Велико Търново, 19.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Частно наказателно дело № 20254110201652 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК.

Производството е образувано по жалба от К. М. К. от гр. ***, срещу Постановление на прокурор в Районна прокуратура – Велико Търново от 14.11.2025 г. по преписка № 7668/2024 г., с което на основание чл. 244, ал. 1, т.

1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 и чл. 50 от НПК е спряно наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ-82/2025 г. по описа на РУ - *** при ОДМВР - Велико Търново.

В жалбата се изразява несъгласие с постановлението на прокуратурата. Жалбоподателят твърди, че не е съгласен със спирането на производството, като навежда доводи за незаконосъобразност на действията на органите на досъдебното производство и твърди упражнен натиск.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите в жалбата, прие за установено следното:

Досъдебното производство е образувано на 02.05.2025 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК за това, че през 2023 г. в гр. ***, ул. „***“ ***, противозаконно е унищожена ограда, собственост на К. М. К. – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка:

Между жалбоподателя К. К. и лицето Н. Д. Н. е налице съседски спор относно границата на имотите им в гр. ***. На 14.11.2023 г. служители на 1

Община *** са извършили проверка и са съставили констативен протокол, в който е посочено, че предвид лошото състояние на коловете и мрежата, липсва материализирана граница и е необходимо трасиране от лицензирана фирма.

Съседът Н. се е съобразил с препоръката, ангажирал е фирма „Геоинженеринг-АГ“ ООД за трасиране на имота и след уточняване на координатите е премахнал старите бетонни колове и оградна мрежа, за да изгради бетонен фундамент за нова ограда.

От извършения оглед на местопроизшествието и назначената съдебно-оценителна експертиза се установява, че предмет на посегателството са 8 броя счупени бетонни кола и телена мрежа с дължина 12.20 м, изградени през 70-те години на XX век. Вещото лице е оценило стойността на вредите към момента на деянието на 120.00 (сто и двадесет) лева.

Наблюдаващият прокурор правилно е съобразил, че минималната работна заплата за страната към инкриминирания период (933 лв.) многократно надвишава стойността на вредата (120 лв.). С оглед на това, обществената опасност на деянието е явна незначителна по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, което обосновава правната квалификация на деянието като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 216, ал. 4 от НК.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 218в, т. 1 от НК, наказателното преследване за престъпление по чл. 216, ал. 4 от НК се възбужда по тъжба на пострадалия.

В тези случаи прокуратурата няма правомощия да повдига и поддържа обвинение по общия ред. Когато в хода на досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, прокурорът е длъжен да спре наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК и да уведоми пострадалия за правото му да подаде частна тъжба пред съда.

Съдът намира изводите на Районна прокуратура – Велико Търново за правилни и законосъобразни. Стойността на унищоженото имущество е изключително ниска, което безспорно определя деянието като маловажен случай. Обстоятелствата, изложени в жалбата на К., касаещи междусъседски отношения, твърдения за натиск или други претенции, не променят правната квалификация на деянието, предмет на разследването – унищожаване на вещ.

С атакуваното постановление прокурорът е изпълнил задължението 2 си по закон, като е спрял воденото досъдебно производство (тъй като то не може да продължи като такова от общ характер) и е разяснил на пострадалия правата му по чл. 80 и чл. 81 от НПК – да инициира частно съдебно производство чрез подаване на тъжба до Районен съд – Велико Търново в 6месечен срок от получаване на съобщението за спиране.

С оглед изложеното съдът приема, че фактическите и правни изводи на наблюдаващия прокурор са правилни, поради което обжалваното постановление е законосъобразно и обосновано, а подадената жалба се явява неоснователна.

Воден от горното и на осн. чл. 244, ал. 5 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К. М. К. от гр. *** срещу Постановление на Районна прокуратура – Велико Търново от 14.11.2025 г. по преписка № 7668/2024 г., с което на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал.

1, т. 6 и чл. 50 от НПК е спряно наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ-82/2025 г. по описа на РУ гр. Полски Тръмбеш, като НЕОСНОВАТЕЛНА и ПОТВЪРЖДАВА обжалваното постановление.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 934 гр. Велико Търново, 19.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Частно наказателно дело № 20254110201652 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК.

Производството е образувано по жалба от К. М. К. от гр. ***, срещу Постановление на прокурор в Районна прокуратура – Велико Търново от 14.11.2025 г. по преписка № 7668/2024 г., с което на основание чл. 244, ал. 1, т.

1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 и чл. 50 от НПК е спряно наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ-82/2025 г. по описа на РУ - *** при ОДМВР - Велико Търново.

В жалбата се изразява несъгласие с постановлението на прокуратурата. Жалбоподателят твърди, че не е съгласен със спирането на производството, като навежда доводи за незаконосъобразност на действията на органите на досъдебното производство и твърди упражнен натиск.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите в жалбата, прие за установено следното:

Досъдебното производство е образувано на 02.05.2025 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК за това, че през 2023 г. в гр. ***, ул. „***“ ***, противозаконно е унищожена ограда, собственост на К. М. К. – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка:

Между жалбоподателя К. К. и лицето Н. Д. Н. е налице съседски спор относно границата на имотите им в гр. ***. На 14.11.2023 г. служители на 1

Община *** са извършили проверка и са съставили констативен протокол, в който е посочено, че предвид лошото състояние на коловете и мрежата, липсва материализирана граница и е необходимо трасиране от лицензирана фирма.

Съседът Н. се е съобразил с препоръката, ангажирал е фирма „Геоинженеринг-АГ“ ООД за трасиране на имота и след уточняване на координатите е премахнал старите бетонни колове и оградна мрежа, за да изгради бетонен фундамент за нова ограда.

От извършения оглед на местопроизшествието и назначената съдебно-оценителна експертиза се установява, че предмет на посегателството са 8 броя счупени бетонни кола и телена мрежа с дължина 12.20 м, изградени през 70-те години на XX век. Вещото лице е оценило стойността на вредите към момента на деянието на 120.00 (сто и двадесет) лева.

Наблюдаващият прокурор правилно е съобразил, че минималната работна заплата за страната към инкриминирания период (933 лв.) многократно надвишава стойността на вредата (120 лв.). С оглед на това, обществената опасност на деянието е явна незначителна по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, което обосновава правната квалификация на деянието като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 216, ал. 4 от НК.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 218в, т. 1 от НК, наказателното преследване за престъпление по чл. 216, ал. 4 от НК се възбужда по тъжба на пострадалия.

В тези случаи прокуратурата няма правомощия да повдига и поддържа обвинение по общия ред. Когато в хода на досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, прокурорът е длъжен да спре наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК и да уведоми пострадалия за правото му да подаде частна тъжба пред съда.

Съдът намира изводите на Районна прокуратура – Велико Търново за правилни и законосъобразни. Стойността на унищоженото имущество е изключително ниска, което безспорно определя деянието като маловажен случай. Обстоятелствата, изложени в жалбата на К., касаещи междусъседски отношения, твърдения за натиск или други претенции, не променят правната квалификация на деянието, предмет на разследването – унищожаване на вещ.

С атакуваното постановление прокурорът е изпълнил задължението 2 си по закон, като е спрял воденото досъдебно производство (тъй като то не може да продължи като такова от общ характер) и е разяснил на пострадалия правата му по чл. 80 и чл. 81 от НПК – да инициира частно съдебно производство чрез подаване на тъжба до Районен съд – Велико Търново в 6месечен срок от получаване на съобщението за спиране.

С оглед изложеното съдът приема, че фактическите и правни изводи на наблюдаващия прокурор са правилни, поради което обжалваното постановление е законосъобразно и обосновано, а подадената жалба се явява неоснователна.

Воден от горното и на осн. чл. 244, ал. 5 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К. М. К. от гр. *** срещу Постановление на Районна прокуратура – Велико Търново от 14.11.2025 г. по преписка № 7668/2024 г., с което на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал.

1, т. 6 и чл. 50 от НПК е спряно наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ-82/2025 г. по описа на РУ гр. Полски Тръмбеш, като НЕОСНОВАТЕЛНА и ПОТВЪРЖДАВА обжалваното постановление.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3