Определение № 17 от 06.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17 гр. София, 06.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503285 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 274, АЛ.1, Т.2 ВР. ЧЛ.121

ОТ ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 11847/02.12.2024 г. от Х.

Т. И., ЕГН **********, с адрес: Обл. ***, гр.***, ул.“***“ №*, подадена чрез процесуалния му представител адв. С. И. – САК, против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 974 от 28.11.2024 г., постановено по гр.д. № 941/2024 г. по описа на СОС, IV-първоинстанционен граждански с-в, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд София-област. Излагат се съображения за неправилност и недопустимост на постановеното определение, тъй като деликтът не е причинен от отношения на „власт и подчинение“ между ищеца и ответника, респективно не е за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Счита, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на т. 8 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2014 г. на ВКС и ВАС, тъй като даденото разрешение е относимо за правомощия на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ по специалния закон ЗИНЗС. Според жалбоподателя не всяко бездействие на администрацията се разглежда по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като в настоящия случай се касае за типичен случай на забава по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ. Излага, че особеността, че забавата е предизвикана от администрация, участващата в процеса като страна, а това не променя правната квалификация на иска или подсъдността, а само началната преценка за надлежния ответник, който да представлява Държавата като процесуален субституент, тъй като Държавата винаги носи отговорност за нарушен „разумен срок“ на процеса по чл. 6, пар. 1 ЕКПЧ.

Моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и да върне делото на първоинстанционния съд за 1 произнасяне по предявената искова молба.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК (обжалваното определение е връчено на частния жалбоподател чрез адв. И. на 28.11.2024 г. като частната жалба е подадена на 02.12.2024 г.). Жалбата изхожда от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Софийски окръжен съд образувано по подадена искова молба с вх. № 10919/08.11.2024 г., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2 „б“ ЗОДОВ, вр. чл.

45 ЗЗД и чл. 6, пар. 1 ЕКПЧ, с цена 25 005 лв., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Държавата, чрез Министъра на финансите, като евентуален ответник. Претенцията е за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от допусната забава по ч.н.д. № 4656/2019г. по описа на СГС, изразяваща се в несвоевременно изпращане на личното досие на ищеца, който по това време е бил лишен от свобода и е страна в процедурата по условно предсрочно освобождаване по негова инициатива.

Първоинстанционният съд е прекратил делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд София-област с мотиви, че искът за обезщетяване на претендираните от ищеца вреди, подлежи на разглеждане от административен съд, позовавайки се на т.8 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ГК на ВКС. Възприел е, че доколкото в настоящия случай се търси отговорност от ГДИН за действия на нейни служители, осъществени по повод изпълнение на възложените на началника на затвора функции в производството по условно предсрочно освобождаване, то извършената от ответника, респ. неговите служители дейност е административна и отговорността за произтекли от нея вреди следва да се реализира пред административен съд по реда на АПК, глава единадесета-чл. 203 и сл. АПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ГК на ВКС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията „лишаване от свобода“ и „пробация“ или задържане с мярка за неотклонение „задържане под стража“, са подсъдни на административните съдилища

В ЗИНЗС изчерпателно са изброени различните видове актове, действия или бездействия на затворническата администрация, при които подсъдността е на гражданските съдилища. В настоящия случай са предявени искове за вреди от незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, които са подсъдни на административните съдилища доколкото в специалния ЗИНЗС не е предвидено друго. По силата на чл. 437, ал. 2 и, ал. 3 от НПК, осъденият може да подаде молба за предсрочно освобождаване по чл. 70 и 71 2 от НК, чрез началника на затвора, който задължително дава становище по молбата. Към предложението или молбата се прилагат личното досие на лицето, другите писмени материали от значение за правилното решаване на делото. В закона не е посочен изричен срок, в който това следва да стане, но това следва да стане в максимално кратък срок, с оглед на характера на направеното искане - предсрочно условно освобождаване, т. е. възвръщане на гарантираното от чл. 5 на ЕКПЧ право на свобода на лицето, след като то е било лишено от него, вследствие на влязла в сила присъда за извършено престъпление, което по твърденията в исковата молба е довело до забавяне до достъпа до съд по смисъла на чл. 6, §1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи за период от 5 месеца и три седмици.

В подкрепа на изложените мотиви е и съдебната практика – Определение № 219 от 15.02.2023 г., постановено по гр. д. № 158/2023 г. по описа на ВКС, 5-членен състав.

С оглед на изложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 974 от 28.11.2024 г., постановено по гр.д. № 941/2024 г. по описа на СОС, IVпървоинстанционен граждански с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, във връзка с чл.274, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3