Решение № 5757 от 24.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5757 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100513928 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 13144/26.07.2023 г. по гр.д. № 1444/2022 г. по описа на СРС, 172 състав ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ е осъдено на основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплати на К. Х. В. сумата от 20769 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица

№

4704211430000204/04.05.2021 г. във връзка със застраховано имущество – лек автомобил марка БМВ, модел X REIHEE с рег. № СВ **** МС, станало обект на кражба, като искът е отхвърлен за разликата над уважената стойност до пълно предявената в размер на 22000 лева като неоснователен, като дружеството е осъдено да заплати и направените в производството разноски в размер на 2341,23 лева. С решението К. Х. В. е осъден да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ извършените в производството разноски в размер на 48,12 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Срещу решението, в частта, с която предявеният иск е уважен, е постъпила въззивна жалба вх. № 228017/11.08.2023 г., подадена от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд 1 е достигнал до неправилни изводи, тъй като в мотивите на решението не били разгледани доказателствата в тяхната съвкупност. Необосновано била приета стойността на процесния лек автомобил. Посочено било, че поради липсата на доказателства за подмяна на двигателя на процесното МПС, била приета повисока действителна стойност. В тази връзка, не било указано на страните чия е доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство. Не било взето предвид обстоятелството, че автомобил БМВ с рег. № СВ****МС бил закупен за сумата от 14040 лева, както и че този товарен автомобил бил бракуван, което оказвало влияние върху характеристиките му, както и влияело при определянето на действителната му стойност. Освен това, в предходен момент е била налице тотална щета, т.е. увреждане, което съществено се отразява на действителната му стойност. Тези въпроси не били обсъдени от първоинстанционния съд. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част, като вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия К. Х. В. с вх. № 288715/16.10.2023 г., с която заявява, че оспорва въззивната жалба. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира направените във въззивното производство разноски.

Срещу решението, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен, е постъпила въззивна жалба вх. № 243066/30.08.2023 г., подадена от К. Х. В., с която излага доводи за неговата неправилност. Посочва, че размерът на застрахователното покритие бил посочен от застрахователя, а не от застрахования. За определената застрахователна сума е заплатена застрахователна премия, поради което неясно било по какъв начин е определен размерът на застрахователно обезщетение. Застрахователят не оспорвал наличието на валидна застраховка Каско и признава определената застрахователна сума, както и платената застрахователна премия, поради което не съществувала никаква правна и житейска логика за присъждане на по-малко обезщетение от претендиранато, като то било това, за което е заплатено и договорено. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира направените разноски.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия ЗЕАД Б.В.И.Г. с вх. № 283173/11.10.2023 г., с която заявява, че оспорва въззивната жалба. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира направените във въззивното производство разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 1444/2022 г. по описа на СРС, 172 състав е образувано по искова молба, подадена от К. Х. В. против ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, с която е предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

Ищецът твърди, че на 04.05.2021 г. между К. В. и ответното дружество е сключена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ относно лек автомобил „БМВ“, модификация Х REIHEE с рег. № СВ **** МС със срок на действие 00.00 часа на 05.05.2021 г. до 23.59 часа на 04.05.2022 г. със застрахователна полица № 4704211430000204. В договора било уговорена застрахователна премия в размер на 1437,28 лева, а определената застрахователна сума била 20000 лева. Твърди, че в периода от около 14.00 часа на 03.06.2021 г. до 09.00 часа на 07.06.2021 г. в гр. София, ж.к. Младост – 2, зад блок № 204 неустановено лице отнело застрахованото моторно превозно средство от владението на собственика – застрахователно събитие – кражба. На 11.06.2021 г. СДВР издало удостовеление за събитието, като собственикът бил уведомен, че е образувано досъдебно производство. За събитието била образувана преписка по щета № 48/2021 г. и били представени документи. Твърди, че застрахователят е изискал допълнителни документи – Постановление за спиране на наказателното производство, както и документът, с който е придобит автомобила. След представяне на тези документи, застрахователят изпратил писмо, в което посочил, че застрахованият бил заявил неверни обстоятелства, поради което било налице основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 22000 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“. Претендира направените 3 разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, с който заявява, че оспорва предявения иск изцяло. Поддържа, че ищецът не е активно легитимиран да претендира обезщетение, тъй като може да не е собственика на автомобила. На следващо място, оспорва действителната стойност на автомобила. Твърди, че стойността на която е закупен автомобилът била 14040 лева и към този момент този автомобил е бил бракуван. Прави възражение, че автомобилът е бил подзастрахован, като обезщетението следвало да се определи като пропорция, равна на съотношението между застрахователната сума и действителната стойност.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие са събрани писмени доказателства, както и е прието заключение на съдебно – автотехническа експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че между страните е съществувало застрахователно правоотношение, в срока на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие – кражба, което е покрит риск съгласно уговореното. Възприема заключението на вещото лице относно действителната стойност на автомобила с оглед установена предходна тотална щета на автомобила - 20769 лева и предявеният иск е уважен до този размер.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Договорът за застраховка “Каско” е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят се задължава да заплати на застрахования обезщетение за имуществени вреди, настъпили при настъпване на застрахователно събитие. От събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че между тях е съществувало 4 застрахователно правоотношение, възникнало по силата на договор, сключен със застрахователна полица № 4704211430000204, по силата на който застрахователят е поел задължение да поеме риска от настъпване на вреди по автомобил „БМВ“, модификация Х REIHEE с рег. № СВ **** МС. При сключване на застрахователния договор застрахователят е определил, че застрахователната сума е 22000 лева, въз основа на която е определена и застрахователната премия – 1437,28 лева, за която не е спорно, че е платена от застрахования.

Не е спорно между страните, че в периода от 03.06.2021 г. до 07.06.2021 г. е настъпило застрахователно събитие – кражба на МПС, което е покрит риск по процесния застрахователен договор.

Спорът между страните е действителната стойност на застрахования автомобил към момента на сключване на застрахователния договор. Във връзка с установяване на този размер са събрани писмени доказателства и са приети основно и допълнително заключение на съдебно-автотехническа експертиза. Установява се, че К. Х. В. е придобил собствеността върху лек автомобил БМВ, модел Х Реихе по силата на Договор за покупко-продажба на МПС от 12.07.2018 г., като продажната цена е в размер на 14040 лева.

От приетото по делото основно и допълнително заключение на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че действителната стойност на лекия автомобил е 23077 лева, като след съобразяване на предходни щети и наличието на тотална щета с № 13012030102188 от 28.05.2012 г. вещото лице е определило, че определената действителна стойност следва да бъде намалена до 20769 лева. Вещото лице дава заключение, че ако е следвало на процесния лек автомобил да се замени и двигателя, освен приложените 11 броя щети, то неговата стойност ще е 19616 лева.

Съгласно чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да бъде по – дълъг от 15 дни от датата, на която застрахованият е изпълнил задълженията си да уведоми застрахователя и да представи всички поискани документи.

Застрахователното обезщетение се определя съгласно чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховането като равно на действително претърпените вреди към 5 деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

При имущественото застраховане застрахователната сума представлява максималния размер на паричното задължение на застрахователя, а не дължимото от него при всички случаи обезщетение, т. е. застрахователят дължи по принцип само стойността на действително претърпяната вреда.

Следователно неоснователен е доводът на въззивника К. Х. В. – ищец в първоинстанционното производство, че с оглед уговорената застрахователна сума от 22000 лева, то това е размерът на обезщетението. Това е така и доколкото от събраните по делото доказателства не се установява, че страните по застрахователния договор за уговорили застрахователна сума, която е фиксирана по смисъла на чл. 387, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

В допълнителното заключение на съдебно-автотехническата експертиза, вещото лице, след като е съобразило предходни щети по автомобила, е приело, че определената с оглед характеристиките на автомобила стойност, следва да бъде намалена до сумата от 20769 лева, което отразява действителната стойност на конкретния застрахован автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие. В този смисъл, неоснователни са доводите и в двете въззивни жалби, с които е оспорена тази определена действителна стойност. От една страна, стойността е определена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, отразяващи предходни щети и на следващо място, сумата не е произволно определена от съда, а е възприета от неоспореното от страните заключение на съдебно-автотехническа експертиза.