Присъда № 42 от 28.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 42 ОТ 28.10.2021г НА

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ ПО ВНОХД 1152/2021г.

ВНОХД № 1152/2021г е образувано е по жалба на адв. П. СЛ., в качеството му на защитник на подс.М. Б. К., срещу присъда № 3 от 20.01.2021г по НОХД №5135/2020г на Районен съд – Пловдив. С присъдата първоинстанционния съд е признал подс. М.К. за виновен в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.3 и т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК като на основание чл.54, ал.1 от НК го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание е било отложено с изпитателен срок от три години. Разноските са били присъдени в тежест на подсъдимия.

В жалбата срещу първостепенният съдебен акт се твърди, че постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Не се излагат конкретни съображения в подкрепа на направените твърдения.

В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат депозираната жалба и представят писмени доказателства, приети от съда.

В хода на съдебното следствие от въззивния съд е проведен разпит на свид. Я.Х., а показанията на свид. С.Ш. са приобщени чрез прочитане на основание чл.281, ал.1, т.5 от НПК след редовното му призоваване за съдебното заседание.

В хода на съдебните прения прокурорът твърди, че липсват нарушения при изготвяне на обвинителния акт, като счита, че този въпрос е преклудиран по силата на закона. Изтъква се значението на новото обвинение по реда на чл.287 от НПК.

Защитата от своя страна твърди, че измамливите действия не са посочени в диспозитива на обвинението, поради което районният съд излязъл от рамките на обвинението, давайки собствено тълкуване кои са тези действия. Твърди се, че остава недоказано по делото подсъдимият изначално да е нямал никакво намерение да изпълни поетите от него задължения, така както първостепенният съд е приел в мотивите си. Изтъква се, че липсват документи, задължителни по закона, които да дадат възможност за продажба на предмета на инкриминираните действия- дървен материал. Оспорва се анализа на доказателствата по делото, направен от първостепенния съд. Твърди се, че дървеният материал не е бил предназначен за подсъдимия.

В последната си дума подсъдимият моли жалбата му да бъде уважена, като твърди, че става въпрос за неуредени отношения поради некачествено изпълнение.

Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащи лица в законоустановения срок. По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящото въззивно производство е второ по ред и е проведено съобразно разпоредбата на чл.335, ал.3 от НПК.

При проверката на събраните доказателства въззивният съд намери по-голямата част от установената от районния съд фактическа обстановка за доказана.

Безспорни са следните факти по делото:

1

Подсъдимият М. Б. К. живеел със свид.СП на съпружески начала. Той представлявал дружеството * ЕООД от 01.10.2008г, съобразно пълномощно, с което собственикът на това дружество- СП му предоставила тези права. Една от търговските дейност на * ЕООД била търговия с дървен материал. В тази връзка към март 2012г дружеството ползвало склад, който се намирал в гр.Пловдив, *.

Свид. ДГ бил едноличен собственик и управител на * ЕООД гр.Стара Загора с основна дейност на дружеството дърводобив и лесокултурни мероприятия, за което притежавал Удостоверение №* от ИДГ към Министерство на земеделието и горите.

Дружеството на свид.И добивало дървесина от сечища, находящи се на територията на ДГС-Стара Загора и Чирпан, включително и в *. Към март 2012г в * ЕООД гр.Стара Загора работили свидетелите КЧ и АД, както и ММ, който починал /стр.119 от НОХД 5135/20г/ и впоследствие бил заличен като свидетел от първостепенният съд.

Свид.И се познавал със свид.БС, който бил управител на дружеството * ООДПловдив и стопанисвал склад за дърва и въглища, около 80 дка площ, находящ се в гр.Пловдив, *. Свид.* купувал често дървен материал от свид.И, представляващ * ЕООД. Складът на * ООД се намирал в близост до склада на * ЕООД. Свид. БС познавал подс. К. по повод търговските им отношения, при които подс.К. закупувал от него дърва за огрев в търговски количества, за което свид.* издал превозен билет на името на дружество * ЕООД. При срещите им, подс.К. казал на свид.*, че е от гр.*, където имал гатери и обработвал и продавал дървен материал в гр.*. Свид.* знаел, че търговската дейност в наблизо намиращият се склад, ползван от * ЕООД, се извършвала именно от подсъдимия. Последният му казал, че иска да закупи и други видове дървесина /валки, ритловици/, поради което свид.* решил да го запознае със свид.Д И, който доставял такава суровина.

В началото на 2012г в гр.Стара Загора свид.* запознал свид. Д И с подс.К..

Подсъдимият споделил със свид.И, че се занимава с обработване на дървен материал, както и че прави мебели за обзавеждане на хотели в гр.*, а също така изпълнявал договори за износ на дървен материал до Македония и Турция. За склада, който стопанисвал в гр.Пловдив, подс.К. казал на свид.И, че го ползва за дърва, които продава на дребно. На тази среща подсъдимият предложил на свид.И да осъществяват съвместна търговска дейност, като подсъдимия закупува дърва за огрев от свид.И, които да препродава впоследствие. Разбрали се за доставки на дървен материал в количества около 500-600кубика. За поетите ангажименти към подс.К., свид.И уведомил свид.*, като му обяснил, че поради поетите поръчки към К. няма да спазва последователността на доставки към *. Два- три дни по-късно подс.К. посетил свид.* и го помолил да съхранява част от дървесината, която очаква да му бъде доставена от свид.И в неговия склад, тъй като базата ползвана от К. била малка. Свид.* се съгласил, като се уговорили, че това е временно и подсъдимият поетапно ще извозва дървесината от неговия склад. Дружеството, представлявано от свид. И започнало да извършва доставки до гр.Пловдив, извършвани от работещите в него водачи на камионисвид.КЧ, свид.АД и ММ. Свид.КЧ извършил няколко доставки до гр.Пловдив на дървен материал, за които му било казано, че са предназначени за фирмата на подс.М.К.. Самият свид.Ч поддържал връзка по телефона с подсъдимия за да уточнява с него при всяка доставка къде да бъде разтоварен материала. Първата доставка свид.Ч извършил на 30.03.2012г като в товарителницата бил посочен получател „*“. Други доставки от свид.Ч били извършени на 02.04.2012г, на 03.04.2012г, на 04.04.2012г, на 06.04.2012г на 07.04.2012г, на 08.04.2012г, на 10.04.2012г. От страна на ММ също шофьор в дружеството на свид.И, били извършени две доставки до гр.Пловдив в същия 2 период- на датите 01.04.2012г и 03.04.2012г. На 31.03.2021г свид.АД извършил доставка на 50 кубика дървен материал до склад в гр.Пловдив, за който материал му било казано от свид.И, че е предназначен за подс.М.К..

Изложената фактическа обстановка е съответна на измененото обвинение по реда на чл.287 от НПК, извършено в хода на второто по ред първоинстанционно разглеждане на делото. Настоящият съдебен състав не намери да е било осъществено процесуално нарушение от първостепенният съд при допускане на новото обвинение, предявено от страна на прокурора. Изложено е от страна на прокурора кои са фактическите основания за същественото изменение на обстоятелствената част на обвинението. Касае се за установения в хода на съденото следствие факт, че подсъдимият е пълномощник на дружеството * и е действал през инкриминирания период именно като такъв. Това обстоятелство се отразява и на правната квалификация на деянието, което е посочено от прокурора и което касае приложение на закон за еднакво наказуемо престъпление. Обвинението от страна на прокурора е изменено от чл.210, ал.1, т.1 НК в чл.210, ал.1, т.3 НК, а съдът законосъобразно е допуснал същото, като уведомил подсъдимия за фактите и правната квалификация по новото обвинение, повдигнато от страна на държавното обвинение.

Промяната касае както обстоятелствената част, така и диспозитива на обвинението, поради което съдът не съзря да е налице твърдяното от защитника нарушение.

Описаната фактическа обстановка се установява от приобщените чрез прочитане показания на свид.БС и от по-голямата част от показанията на свид. Д И, собственик на търговското дружество *, с което подсъдимият К. е уговарял доставки на дървен материал. Тази фактическа обстановка се установява още от показанията на свидетелите Ч, Д, П, К, Б, както и от писмените доказателствени средства, представляващи „други документи“, по смисъла на чл.127, ал.1 от НПКтоварителници, превозни билети, документи от НАП, писма от Регионална дирекция по горите, удостоверения за поземлени имоти, пълномощно от дружеството *, с което са предоставени права на подсъдимия /стр.95 от НОХД4800/17г., писмо от Община * удостоверяващо истинността на заверката на подписа върху същото пълномощно /стр.136 от НОХД 5135/20г, дневник на продажбите на * за март –май 2012г и справки декларации за ДДС /том 5, стр.18-23 от ДП/

Допълнителни обстоятелства извън установената от първостепенния съд фактическа обстановка установяват писмените доказателства, представени пред въззивния съд - отчет за приходите и разходите на дружеството „*“ за 2012г от Агенция по вписванията, пълномощно с нотариална заверка на подписите относно управлявания от подсъдимия автомобил, нотариален акт №133 и нотариален акт №136 от 2007г за придобити недвижими имоти от дружеството * ЕООД. /Значението на установените с тези доказателства обстоятелства е обсъдено в мотивите по-долу./ От приобщените по делото пълномощно от дружеството * ЕООД на името на подс.К. и писмо от Община *, удостоверяващо истинността на заверката на подписа върху същото пълномощно се установява, че безспорно подс.К. е разполагал с представителна власт да сключва от името и за сметка на дружеството всякакви договори във връзка с търговската му дейност. В тази насока са и показанията на свид.П, приобщени чрез прочитането им по делото.

Подс.К. не дава обяснения по делото. Такива той е дал при първото гледане на делото пред първоинстанционния съд, преди обаче да е било изменено обвинението 3 от страна на прокурора по реда на чл.287 от НПК пред втория по ред първостепенния съд. След като е била съществено изменена обстоятелствената част на обвинението, на основание чл.287, ал.4 от НПК съдът не е разполагал с възможност да присъедини порано дадените от подсъдимия обяснения, тъй като подсъдимият е предпочел да ползва правото си да не дава обяснения по новото предявено му обвинение.

Показанията на свид.*, дадени пред съдия по НОХД 4800/17г по описа на ПОС са приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.3 от НПК, което представлява годен процесуален ред за това, тъй като свидетелят е бил призован за съдебното заседание, но поради неговото заболяване и лечение в чужбина не е могъл да се яви пред съда за неопределено време. Съдът намира показанията на свид.* за убедителни, вътрешно непротиворечиви и намиращи се в пълно съответствие с останалите доказателства по делото. Свид.* твърди в показанията си, че той е продавал дървен материал на дружеството *, представлявано от подс.К., преди да запознае подсъдимия със свид.И, като от показанията му става ясно, че подсъдимият е бил коректен в сделките помежду им. Свидетелят сочи, че това предприятие е имало наета складова база в гр.Пловдив.

Последното обстоятелство се потвърждава и от приобщено по делото писмено доказателство на досъдебното производство – писмо от Изпълнителна Агенция по горите - РДГ Пловдив от 12.02.2016г., в което се сочи, че в периода март-април 2012г „*“ ЕООД и М. Б. К. са ползвали само един склад за дървен материал регистриран в имот по плана на *, Пловдив-запад, *. Същото обстоятелство се потвърждава и от показанията на свид.ИШ, който работил в същия този склад. Няма пречка показанията на свид.Ш да се приемат с доверие, тъй като същите се подкрепят от доказателства за наличие на сключен трудов договор през инкриминирания период между свид.Ш и дружеството *, възпроизведени в справка на ТД на НАП София за действащи трудови договори /том 3, стр. 27/. Посочените доказателства установяват, че подс.К. е извършвал реална търговска дейност чрез представляваното от него търговско предприятие *, преди настъпване на инкриминираните събития, като е сключвал и изпълнявал търговски сделки, поддържал е склад, имал е работник.