Решение № 3416 от 19.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3416 гр. Пловдив, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330109797 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е върнато за ново разглеждане от ПРС за произнасяне по предявените искове.

С Определение № 12656/18.11.2022 г. първоначалният ищец Г. Г. Г. – в качеството му на ЕТ с фирма „Миг – 09 – Г. Г.“, ЕИК ..., е заличен, поради заличаване на търговеца в хода на процеса, като на негово място е конституиран неговият правоприемник С. Г. Г. – в качеството му на ЕТ с фирма „Миг – 09 – Г. Г – С. Г“ с ЕИК .....

С оглед дадени указания, от последния е постъпило становище за поддържане на ИМ и потвърждение на извършените до момента процесуални действия.

Съдът е сезиран с искова молба от С Г Г – в качеството му на ЕТ с фирма „Миг – 09 – Г. Г. – С.Г.“ с ЕИК ../правоприемник на заличения в хода на процеса първоначален ищец/ против „Еко Садина“ ООД, ЕИК 203345007, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди наличие на търговски отношения, във връзка с които продал на ответника горива, за което били издадени: фактура № 2000001144/14.06.2020 г. на стойност 721,02 лева, с падеж: 28.06.2020 г. и фактура № 2000001146/30.06.2020 г. на 1 стойност 930,14 лева, с падеж: 14.07.2020 г. Въпреки настъпване падежите за плащане и изпратени покани за доброволно изпълнение, ответникът не погасил, поради което дължал и обезщетения за забава в размер на: 33,65 лева върху сумата от 721,02 лева, за периода от 29.06.2020 г. – 13.12.2020 г. и 38,96 лева върху сумата от 930,14 лева, за периода 15.07.2020 г. – 13.12.2020 г. Моли за уважаване на исковете, ведно със законната лихва върху главниците от постъпване на ИМ в съда – 15.12.2020 г. до погасяването. Претендират се разноски, в т.ч. в обезпечителното и изп. производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е налице сключен договор между страните. Това не се установявало и от представените доказателства. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ:

За основателността им, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно наличието на валидно възникнали облигационни правоотношения по договори за покупкопродажба на горива, по които е престирал – предал е на ответника горива в посочените количества, съобразно издадените фактури, като е възникнало задължение за плащане на уговорените цени в претендираните размери, които не са погасени, въпреки настъпване на падежите.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, а при установяване наличието на дълг, следва да докаже, че е платил задълженията си.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за основателни по следните съображения:

Като писмени доказателства са приети описаните фактури. Те съдържат всички необходими реквизити и индивидуализиращи белези на твърдените правоотношения между страните, в т.ч. вид и количество на продадената стока - гориво, размер на дължимата сума, падеж за плащане.

По въпросите, свързани с фактурата като документ, доказателствената й стойност и дали тя е основание за плащане на уговорената цена, е формирана трайна съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 166/26.10.2010 г. по т. дело № 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. дело № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 46/27.03.2009 г. по т. дело № 454/2008 г., ВКС, ІІ т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о. В тях е прието, че само по себе си, отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството, включването им в дневника за покупко2 продажбите и ползването на данъчен кредит по тях - представляват недвусмислено признание на задълженията и доказват тяхното съществуване. В случая са налице категорични доказателства – заключения на първоначална и допълнителна ССЕ, които съдът кредитира изцяло като компетентно изготвени и неоспорени от страните, че ответното дружество е осчетоводило фактурите и ги е включило в месечния си дневник за покупко-продажби, като е ползвало правото на приспадане на пълен данъчен кредит по тях. Налице е извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт относно дължимостта на вземанията. В този смисъл, възраженията в ОИМ са неоснователни.

Предвид изложеното и след преценка на събраните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на претенциите са доказани. Установява се възникването именно на твърдените в исковата молба облигационни правоотношения, по които ищецът е престирал – предал е уговорените стоки, при което за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена. Вземанията са изискуеми, падежите за плащане са настъпили. Конкретни относими възражения на ответника, които да се обсъждат, не се констатират. Няма нито едно ангажирано доказателство, което да противостои на извода за възникнали търговски отношения между страните с дължимост на търсените суми за главници, като цени на предоставеното гориво, което не е платено.

Исковете са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва, като последица.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличие на главен дълг.

Ответникът не доказва плащане /в т.см. и ССЕ/. Уговорените според издадените фактури падежи са настъпили. Ищецът претендира обезщетения за забава от по – късни дати от посочените такива, което е в полза на ответника. Обезщетението за забава възлиза на претендираните суми върху всяка главница за исковите периоди, съгл. ССЕ /една от сумите е по – висока, но с оглед дисп. начало – следва да се присъди търсената/.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък и док. за плащане на: 200 лв. – ДТ; общо 230 лв. – деп. ССЕ; 500 лв. – адв. възн., съгл. ДПЗС.

Възражението за прекомерност е неоснователно. При минимум от 350,66 лв. по чл.7, ал.2, т. 2 НМРАВ /преди изм./, претендираното не е прекомерно, не го надвишава значително и не подлежи на редуциране, с оглед извършените процесуални действия, проявена активност, с ангажиране на док. и пр.

3

Относно настоящото - претендира се адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 3 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер възлиза на минимума от 472,38 лева, на осн. чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ, който следва да бъде присъден лично на пълномощника.

Следва да се присъдят и разноските пред ПОС – 500 лева – платено адв.възн., съгл. ДПЗС /в това производство няма възр. за прекомерност, поради което не се обсъжда/.

Следва да се присъдят и разноските във връзка с допуснатото обезпечение и свързаното с него изп. производство /т.5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, които са поискани, съгл. списъка и представените док. от: 45 лв. – ДТ; 500 лв. – платено адв. възн., съгл. ДПЗС; 108,09 лева – такси и разноски в изп.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Еко Садина“ ООД, ЕИК 203345007, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Съборна“ № 2 да плати на С. Г. Г. – в качеството му на ЕТ с фирма „Миг – 09 – Г. Г. – С. Г.“ с ЕИК ..../правоприемник на заличения в хода на процеса първоначален ищец Г. Г. Г. – в качеството му на ЕТ с фирма „Миг – 09 – Г.

Г.“, ЕИК .../, със седалище и адрес на управление: ..., следните суми: 721,02 лева /седемстотин двадесет и един лева и две стотинки/ – главница, представляваща дължима цена на продадени стоки /горива/ по договор за покупко – продажба, за която е издадена фактура № 2000001144/14.06.2020 г., ведно с 33,65 лева /тридесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава за периода 29.06.2020 г. – 13.12.2020 г.; 930,14 лева /деветстотин и тридесет лева и четиринадесет стотинки/ главница, представляваща дължима цена на продадени стоки /горива/ по договор за покупко – продажба, за която е издадена фактура № 2000001146/30.06.2020 г., ведно с 38,96 лева /тридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/ - обезщетение за забава за периода 15.07.2020 г. – 13.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от постъпване на исковата молба в съда – 15.12.2020 г. до окончателното погасяване, както и общо 930 лева /деветстотин и тридесет лева/ - разноски в първоинстанционните производства; 500 лева /петстотин лева/ - разноски във въззивното производство; общо 653,09 лева /шестстотин петдесет и три лева и девет стотинки/ - разноски във връзка с допуснатото обезпечение и образувано изпълнително производство.

ОСЪЖДА „Еко Садина“ ООД, ЕИК 203345007, със седалище и адрес на 4 управление: гр. Пловдив, ул. „Съборна“ № 2, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 ЗАдв., да плати на а Н. П., от САК, с адрес:.., сумата от 472,38 лева /четиристотин седемдесет и два лева и тридесет и осем стотинки/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка на ищеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК:

.....................................................................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5