Решение № 322 от 27.05.2026, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Ямбол, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова И.а при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И.а Гражданско дело № 20252330102314 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от И. И.

Д. против Г. Т. Т., М. Т. М. и С. Т. Д. , с която се иска съдът да определи начина на разпределяне на ползването на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ незастроено дворно място , находящо се в с. Т., ПИ с идентификатор № *** , подробно описано в исковата молба.

В исковата молба се посочва, че страните са съсобственици на процесното дворно място, като ищецът притежавал 7/8 ид.ч. ,а ответниците общо 1/8 ид.ч. С течение на времето между съсобствениците възникнал спор относно начина на ползване, като ответницата Т. недвусмислено показала, че не желае да се съобразява със съществувалото разпределение , уговорено устно между техните наследодатели.

Това станало причина ищецът да не е в състояние да ползва имота съгласно квотите си в съсобствеността.Иска се уважаване на претенцията.

В законоустановения срок, ответниците са депозирали отговор, с който оспорват изложените в исковата молба факти и обстоятелства, Заявяват, че устни договорки за ползване на имота не са съществували, вкл. посочват, че след 2009 год. никой от тях не ползвал никаква част от имота. Излагат доводи и съображения.

В с.з. исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца.

Ответниците чрез упълномощен адвокат поддържа изложеното в отговора.

Изразява предпочитание към вариант 2 от експертизата на вещото лице.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото и видно от представените писмени доказателства – удостоверение за наследници и нотариални актове е, че страните са съсобственици на процесното дворно място , като ищецът по силата на наследяване и покупко – продажба е собственик на 7/8 ид.ч. от същото , а тримата ответници по силата на 1 наследяване на останалата 1/8 ид.ч.

За изясняване на обстоятелства, относими към настоящия правния спор, а именно какъв е най-удачния начин за разпределение на ползването на процесния имот съобразно квотите на страните по делото е назначена и прието заключението на СТЕ.

Вещото лице след извършване на оглед и необходимите измервания в присъствието на двете страни е предложило два варианта за разпределение. Посочило е, че предвид сравнително малката ид.ч. на ответниците е целесъобразно частта им за ползване да бъде разположена на уличната регулация и да е с възможно най- правилната форма.За онагледяване на заключението са изготвени скици, на които графично е отразен всеки от предлаганите варианти.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 32,ал.2 от ЗС.

Горецитираната разпоредба овластява съда при предявено искане на един от съсобствениците да администрира взаимоотношенията им по повод ползването на съсобствената вещ. С решението по чл. 32,ал.2 от ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на всеки съсобственик. Съдът следва да определи частите за реално ползване за всеки съсобственик по начин, който да съответства на правата от съсобствеността, да осигури удобен начин за достъп и ползване на имота, както и на построените в него сгради за обслужването и поддържането им. Със съдебното решение частите за реално ползване следва да са определени по начин, който да не създава предпоставки за бъдещи спорове между съсобствениците относно постановеното разпределение на ползването. Освен това същото следва да бъде постановено при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване.

Страните не спорят относно притежаваните права в съсобствеността.

В процесния случай и двата варианта за разпределение са съобразени с действителното фактическо състояние на имота, включително са съобразени с правата на страните в съсобствеността и не предвиждат площи за общо ползване.

Като взе предвид изложеното, становищата на страните изразени в о.с.з., както и че според съдебната практика начинът на ползване следва да е съобразен както с обема на правата на съсобствениците, така и с техните взаимоотношения, с цел осигуряване възможност за спокойно, безконфликтно служене с общата вещ, съдът приема, че разпределението следва да се осъществи по вариант втори от експертизата, който освен, че е съобразен с действителното положение и не предвижда бъдещи преустройства, и според страните, и според вещото лице се явява по-целесъобразен.

По разноските:

В практиката на ВКС е прието, че в хипотезата когато съдът е сезиран с искане за разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал.2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по 2 управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. При обжалване отговорността за разноски се разпределя по общите правила и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу която жалбата е уважена, освен когато ответната по жалбата страна не е дала повод за обжалването и признае основателността му, в който случай и при обжалването разноските се разпределят, както в първоинстанционното производство.

Предвид изложеното в тежест на ответниците следва да бъде възложено заплащане на сумата в размер на 61, 99 евро , представляваща припадащата им се част от внесени от ищеца държавна такса и депозит за вещи лица.Водим от гореизложеното, Я Р С

РЕШИ:

Разпределя ползването на съсобствения между И. И. Д., ЕГН ********** , Г. Т. Т., ЕГН **********, М. Т. М., ЕГН ********** и С. Т. Д., ЕГН ********** имот, представляващ незастроено дворно място с идентификатор № *** по КК на с.

Т., с площ 721 кв.м., при граници ПИ №№ ***; ***;

***; ***; *** по вариант втори от експертизата на в. л. инж. Г. Р. както следва:

Н а И. И. Д. се определя за ползване защрихования в син цвят дял от незастореното дворно място от 631 кв.м.

На Г. Т. Т., М. Т. М. и С. Т. Д. се определя за ползване оцветеният в сив цвят дял от незастореното дворно място с площ от 90 кв.м.

Скицата към заключението изготвено от в. л. инж. Г. Р. – Приложение 2 , подписана и от председателя на настоящия съдебен състав, да се счита неразделна част от решението.

ОСЪЖДА Г. Т. Т., ЕГН **********, М. Т. М., ЕГН ********** и С. Т. Д., ЕГН ********** да заплатят на И. И. Д., ЕГН ********** сумата от 61,99 евро – разноски за настоящата инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

3