Решение № 2586 от 20.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2586 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100513971 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Ж. Е. Д. срещу решение № 16330/30.08.2024г. постановено по гр.д. № 66777/2022. по описа на Софийски районен съд, ГО, 29 състав в частта, с която са уважени предявените по реда на чл.422 от ГПК срещу нея от „СОФИЙСКА ВОДА“АД искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 850,20 лв. - стойността на потребени ВиК услуги за периода 07.02.2019г. – 08.10.2021г. в обект с клиентски № 1004031176 и чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 38,57 лв. обезщетение за забавено изпълнение за периода 10.03.2019г. – 08.10.2021г и предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена на по ч.гр.д.

№ 4104/2022г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, както и в частта, с която е осъден да заплати разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на решението на първоинстанционният съд в обжалваната му част. Поддържа, че ищецът при условията на пълно и главно не е доказал, че ответникът е собственик или вещен ползвател на имота т.е. между страните е съществувало облигационно правоотношение, тъй като справката от АВ не е документ, който установява и доказва вещни права. Счита, че дори и да се приеме горното, дори и без оспорване, ищецът е следвало да установи съдържанието на правоотношението, а именно – публикуване на общите условия ,при които твърди да е сключил договора, което не е направено.

Оспорва както доставянето на услугите, така и реалното им отчитане и формиране на процесната главница, поради липса на доказателства, като счита че заключението по ССчЕ не е надлежно доказателство за тези факти.

Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и постановено друго, с което се отхвърлят исковете изцяло.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК „СОФИЙСКА ВОДА“АД не депозира писмен отговор.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК , намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за основателни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно съединени искове, предявени по реда на чл.422 от ГПК срещу Ж. Е. Д. с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД , за установяване съществуването на вземане в полза на „СОФИЙСКА ВОДА“АД представляващо стойност на потребени ВиК услуги и доставена вода за периода от 07.02.2019г. – 08.10.2021г. за имот, находящ се в в имот, находящ се в гр. София, ж. к. **** с клиентски № 1004031176, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 10.09.2019г. – 08.10.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4104/2022г. по описа на СРС, ГО, 29 състав.

В правилно приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ал. 1 от ГПК е прието, че основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на следните факти: 1/. валидно възникнало облигационно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги в процесния имот срещу заплащане на определена цена; 2/. реално предоставяне на услугите в количеството и на стойност, равняваща се на претендираното вземане;

3/. ползване на предоставените услуги от ответника.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси, които очертават предмета и на въззивното производство са: 1. налице ли е облигационно правоотношение между страните за процесния период, респ. ответника и въззивник в настоящото производство има ли качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги; 2. ищецът изпълнил ли е задължението за предоставяне на ВиК услуги в процесния обект 3. какъв е обема на предоставените услуги и правилно ли са начислени съответните суми за цена на потребените услуги.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените доводи за неправилност на обжалваното решение във въззивната жалба, настоящият състав счита следното:

Според легалната дефиниция в § 1 ал. 1 т. 2, буква „а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, аналогична с тази на чл. 3 ал. 1 т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, респ. задължено лице за заплащане цената на доставени такива във връзка с чл. 203 от ЗВ, е всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят В и К услуги.

Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с 2 водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост или вещно право на ползване.

Съгласно разпоредбата на чл.8 Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационни системи или от съответния регулаторен орган. Правоотношенията между страните са регламентирани и от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-064/17.07.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

Предвид събраните по делото писмени доказателства настоящият състав на съда намира за обоснован извода на първоинстанционния съд, че по делото се установява твърдението на ищеца, че именно ответникът като собственик на ½ част от процесния имот, до който водоснабдителното дружество е доставило В и К услуги през процесния период, е пасивно материално легитимиран да отговаря по така предявените искове. Това обстоятелство се установява непротиворечиво от събраните по делото писмени доказателства, а именно:

- справка за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията - гр. София, за период 01.01.1998 г. – 14.09.2021г. по персонална партида № 644910, според която на 01.04.2010г. т. е. преди процесния период, по партидата на ответницата Ж. Е. Д. е отбелязано вписването на договор за покупко-продажба на процесния имот - апартамент №82 в кв. Обеля 2 за ½ идеална част. Въззивникът не е оспорила верността на вписаните в справката обстоятелства, като нейните възражения са във връзка с доказателствената им стойност, която съдът не намира за оборена.

Страната не е направила конкретни оспорвания и не е представила доказателства за оборване на отразените в същата обстоятелства, като съдът намира представената справка за достатъчно доказателство за принадлежността на правото на собственост. Актовете, с които се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, както и актовете, с които се признават такива права, освен в хипотезите на чл. 5 от Правилника за вписванията, подлежат на вписване, като по отношение на всички тези актове приложение намира разпоредбата на чл. 113 ЗС. Освен това вписаните в регистъра данни се отчитат от съда като достоверни, доколкото съгласно чл. 2 ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, последният е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове.

Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона /чл.77 от ЗС/. Ищецът посредством цитираният нотариален акт установи придобиването на правото на собственост от ответника, като загубването/разпореждането със същото следва да бъде доказано от страната, която го твърди с оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК. Разпореждането с правото на собственост е положителен факт и което юридическо действие е формално – нотариална форма, при което при твърдение, че е извършено разпореждане с правото на собственост от титуляра вкл. и учредяване на вещно право на ползване в полза на друго лице, то това следва да бъде установено с представяне на съответния документ в нотариална форма, като няма как по същия начин да бъде уставен обратния факт- на неразпореждане с правото на собственост. Не са ангажирани доказателства, че ответникът е извършила разпоредителни сделки с правото на собственост върху процесния имот, нито че е учредявала вещно право на ползване в полза на трето лице.

Освен горното, по делото е прието като доказателство и уведомление от въззивника Ж.

3

Д. до „СОФИЙСКА ВОДА“АД за смяна на водомери с изтекъл срок на метрологимна валидност и фабричните номера на новопоставените – един топъл и един студен в процесния имот.

Уведомлението е подписано от ответника, който подпис не е оспорен по делото респ. неустановена неавтентичността му, поради което и цитирания писмен документ има спрямо нея материална доказателствена сила.

С оглед на изложените аргументи, обосновано първоинстанционният съд е приел, че между страните по делото е установено наличието на валидна облигационна връзка през процесния период.

Противно на поддържаното в жалбата ищецът е установил и доставката на водоснабдителни и канализационни услуги, предвид кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещите лица лице по изслушаната и приета комплексна съдебно техническа и счетоводна експертиза, която настоящият състав на съда намира за компетентна и обективна и кредитира с доверие, от която се установява, че процесният имот е водоснабден ,; в същия са монтирани два водомерa с номера 2921784 и 2675984; дружеството е доставяло ВиК услуги до имота за процесния период, като са издадени фактури въз основа на реално отчитане на показания, база и самоотчет.

В нормата на чл. 11 ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. е посочено, че при сгради етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. Индивидуалните водомери след общия водомер или в общите части на водопроводното отклонение са елемент на сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите. Индивидуалните водомери могат да бъдат монтирани и в помещението след общия водомер или в общите части. А в чл. 11 ал. 5 от същата Наредба предвижда, че доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.

Разпечатката съдържа 41 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/157a7a8c-57da-4c18-beaa-1e3963e54237