Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 883 от 15.07.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 655/2026
Вид
Решение № 883
Подписан
15.07.2026
В сила
05.08.2026
Състав
Валя Цуцакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 63д, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 883 гр. Варна, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И.а като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20263110200655 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.

Н. А., ЕГН:**********, против Наказателно постановление №25-0819005422/29.01.26г. на ВПД Началник група в ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с което са му наложени административни наказания, както следва : „глоба“ в размер на 1022,58 евро/ 1999,99лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.1от ЗДвП.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.Оспорва се фактическата обстановка и се иска НП да бъде отменено.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, не се представлява, депозирани са писмени бележки с изразено становище неправилност на издаденото НП и твърдения, че същото е издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалният закон. Не били събрани годни доказателства, касаещи приетото за установено нарушение. Нарушена била нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Нарушението не било описано пълно, точно и ясно от фактическа страна. Въззивникът бил лишен от право да даде кръв за медицинско изследване. Налице била неяснота за какво нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя.В заключение се иска отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, при редовност на призоваването, не се представлява в с.з., 1 депозирани са писмени бележки с искане НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение..

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят И. Н А. е правоспособен водач на МПС от 2001г., като издаденото му последно СУМПС е със срок на валидност до 17.03.2027г..

На 19.12.2025г свидетелите И. и В., служители на сектор ПП при ОД на МВРВарна, изпълнявали служебните си задължения , като около 02,20ч. се движили по бул.“***“ и възприели, че от ул.“***“ агресивно на булеварда излязъл л.а. „***“ с рег.

№ ***.Със служебният автомобил полицейските служители последвали горепосоченият лек автомобил и установили, че същият е спрял на намиращата се в близост бензиностанция ОМВ, като водачът не бил в автомобила. Предвид горното полицейските служители продължили движението си със служебният автомобил и спрели на ул.“***“ до първият изход/вход на *** , за да проверят движението на въпросният автомобил.След няколко минути горепосоченият л.а. „***“ с рег.№ *** напуснал агресивно бензиностанцията и потеглил в посока бул.“***“. Полицейските служители го последвали със служебния автомобил и до №12 този автомобил бил спрян за проверка.

След спирането на автомобила, бил установен неговият водач-въз А., който бил сам в автомобила.

След като била установена самоличността на водача полицейските служители решили да извършат проверка за алкохол и наркотични вещества, тъй като на въпрос от полицейските служители защо управлява МПС по този начин жалбоподателят не дал обяснение.Въз.А. отказал извършването на проверки както за употреба на алкохол, така и за употреба на наркотични вещества, без да даде обяснения. Предвид горното на място св.И. съставил срещу жалбоподателя АУАН за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.

Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения. Св.

В. издал талон за изследване, съгласно който жалбоподателят е следвало да се яви във ВМА-Варна за даване на кръвна проба

В последствие, срещу съставения АУАН не били депозирани възражения в законоустановения срок.

Видно от изготвеният отговор от ВМА-МБАЛ-Варна, жалбоподателят се е явил на процесната дата в спешен кабинет на болницата едва в 06:20ч., но е отказал да даде кръвна проба.

Предвид горното въз основа на материалите по преписката срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел фактическите и правните 2 констатации на актосъставителя, както и обстоятелството, че възз. е отказал да му бъде извършена проверка за установяване употреба на наркотично вещество и негови аналози и че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване.

От доказателствата по делото, приобщени в с.з. / НП №25-0819-005423 от 29.01.2026г./ се установява, че въз.А. е бил санкциониран за идентично нарушение, извършено на същата дата, но в 03:10ч. на бул.“***“.

От гласните доказателства по делото- показанията на св.В. се установи, че след повторният отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, при повторна проверка след гореописаната, на същата дата са били свалени рег.табели на управлявания от него автомобил, след което въззивникът е продължил да управлява автомобила без рег. табели и е бил задържан едва при трета проверка около 05,00ч. на процесната дата.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, талон за медицинско изследване и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с.з. от св.И. и св.В., тъй като същите са последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, които съдът напълно кредитира, а доказателства за фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН и НП по делото не са ангажирани

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок , от надлежна страна, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно приложената по делото заповед. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено и не е самостоятелно основание за отмяна на НП.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на 3 нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, посочен и е и АУАН въз основа на който се издава НП и който потвърждава извършеното административно нарушение, поради което съдът не споделя възраженията в тази насока.

Срещу НП не са били подадени възражения, не са били налице спорни обстоятелства, изискващи разслведване, поради което съдът не споделя становището, че е била нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН.

В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство и че при допълнителна проверка е установено, че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Законодателят е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Безспорно от гласните и писмени доказателства по делото се установява, че въззивникът не само е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества, но не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно за установяване на употребата на алкохол.

Предвид алтернативните форми на изп. деяние по чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказващият орган е посочил изрично, че извършеното нарушение от А. се състои в 4 отказ да му бъде извършена проверка за алкохол, като от писмените и гласни доказателства по делото безспорно е установено, че има отказ и за двете изследвания.Няма как в конкретния случай да се приеме, че лице, за което има съмнение за някакво противоправно поведение, следва да бъде освободено, единствено хипотетично за да му се предостави някаква възможност за избор, от който той категорично се е отказал, а и в последствие не е пожелал да се възползва от предоставената му възможност, като съдът не споделя становището, че е било ограничено правото на защита на нарушителя.В тази връзка АНО категорично е посочил, че налага санкция за това, че въззивникът е отказал да бъде извършена проверка със съответното техническо средство и е посочил като нарушена нормата на чл.174 ал.3пр.1 от ЗДвП, поради което по никакъв начин не е било ограничено правото на защита на нарушителя и възраженията в тази насока не се споделят.

Нормата на чл. 174, ал.3пр.1 от ЗДвП визира не само санкция, но и състав на административно нарушение, поради което и тези възражения не се споделят.

При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:

Според настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага несъмнен извод, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, в частност пр.1 от същата норма, съгласно който на водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Безспорно въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, с което е осъществил съставът на нарушение по чл.174 ал.3пр.1 от ЗДвП, за което АНО е преценил, че следва да се ангажира административно наказателната му отговорност, като безспорно не се е възползвал от възможността за даване на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.