Решение № 974 от 13.03.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 974 гр. Варна, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Х.а при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Х.а Гражданско дело № 20243110102594 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Исковата молба разглеждана в настоящото производство е предявена от П. И. П., ЕГН **********, с адрес: г**, Адрес за призоваване: **, чрез адвокат Х. Г., тел.** СРЕЩУ Д. А. Б., ЕГН ********** с адрес: **.

Предявените с исковата молба искове намират своето правно основание в разпоредбите на чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.

Ищецът П. И. П. претендира от съда да постанови решение срещу Д.

А. Б., с което ДА БЪДЕ ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, че ищцата е собственик на НИ № ** с площ от 327 кв.м по ПНИ на част от СО „*" в землището на с. *, ЕКАТТЕ *, общ. *, обл. * с граници на имота №№ **; ** и ** както и ДА ОСЪДИ ОТВЕТНИКА да й предадено отнетото без основание владение на процесния имот, както и да осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, в което я лишил от възможността да ползвам собствения си имот в размер на 3300 лв. за периода 01.09.2018 год. до 29.02.2024год., за 66 месеца по 50лева, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Моли да й бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски.

1

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

На наследодателя й И. П. С., неин баща е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на следния имот: Нива с площ 4 дка, шеста категория, находящ се в **, попадаща в територия по §4 в местност „ *" при граници и съседи: гора; гора; С. И., заявена с партиден № * от заявление вх. № 315М от 03.02.1992 год. и установена с протокол №168/24.01.1992 год., която се идентифицира със стар имот № * по ПКП.

С Заповед № РД-11-7706-222/20.07.2011 год. на Областния управител на Област административен център гр. Варна, с която е одобрен ПНИ па СО по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност „*" в землището на с. * по отношение на стар имот № * са включени новообразувани имоти №№ *, *, *, *и *.

Същите са записани на неидентифициран собственик. Заповедта е обжалвана от ищцата пред ВРС, който отменя същата в частта относно вписаните данни за собственост в регистъра към плана по отношение на новообразуваните имоти.

С Заповед № РД-17-7706-327 от 13.12.2017 год. на Областен управител на Област с адм. център гр. Варна е одобрен плана на част от селищно образувание по § 4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ местност „*", кадастрален район 501, землище с. *, общ. *, обл. * в частта относно новообразувани имоти и регистри към тях. Наследодателят й е вписан като собственик на НИ № * с площ от 326,89 кв.м и НИ № * с площ от 2495,08 кв.м. Заповедта е обнародвана в ДВ и е влязла в сила.

След влизане на плана в сила подава заявление вх.№ УТ 55.133/03.07.2018 год. на основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА, след което със Заповед № 157/23.07.2018 год., Кмета на Община * в качеството й на наследник, възстановява правото на собственост върху НИ № * с площ от * кв.м по ПНИ на част от СО „*" в землището на с. *, ЕКАТТЕ *, общ. *, обл. *с граници на имота №№ *; * и *. През 2019 год. с протокол от 22 март (прилага и моли да се приеме като доказателство) имотът е трасиран. Уведомена е, че за продължаване на административната процедура поради наличието на ползвател на имота следва да подаде искане за изготвяне на оценка на трайни насаждения и други подобР.я в имота, което и прави. Въз основа на така изготвената оценка Кметът на Община * издава Заповед № 99/17.08.2020 год.

2 за заплащане подобР.ята на правоимащ ползвател. Същата е атакувана от нея в съда, както и от владеещия имота Д. А. Б.. Заповедта на кмета е отменена от съда, поради факта, че Д. Б. няма качеството на лице, което по смисъла на закона да е правоимащо да получи стойността на подобР.ята направени в имота.

Със заявление № вх. № 9400-1795/16.11.2023 год. иска от Кмета на Община * да издаде заповед за изземване на имота от Д. Б. и въвеждането му във владение на същия. Отговора на подаденото от нея заявление е, че не е възможно провеждането на административно производство по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ поради факта, че към настоящия момент имота не представлява земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ.

Поради изложеното по-горе счита, че е собственик на описания подробно по-горе имот на основание наследяване по закон от баща й И. П. С.

В настоящия момент ответника Д. Б. владее/държи процесния имот и нейното владение е без правно основание годно да я направи собственик.

Предвид това счита, че за нея е налице правен интерес от ангажиране на правната норма на чл.108 от ЗС, за ревандикиране на имота.

От момента на възстановяването на правото на собственост на процесния имот със Заповед № 157/23.07.2018 год. на Кмета на Община * до настоящия момент няма възможност да ползва собствения си имот или да реализира доходи от него поради факта, че ответника Д. Б. владее/държи имота без основание.

Ето защо счита, че ответника й дължи обезщетение за времето, в което я е лишил от ползването на имота в размер на 3300 лв. за периода 01.09.2018 год./датата на влизане в сила на Заповед №157/23.07.2018год./ до 29.02.2024год.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът Д. А. Б.

ЕГН ********** адрес: ** чрез пълномощника адвокат К. Н. К. от ВАК сл. адрес: ** електронна поща: ** сл. тел/факс: **; моб: ********** Съдебен адрес:адв.К. Н. К. **,депозира отговор на исковата молба.

Оспорва предявения иск, като счита същия за допустим, но неоснователен, поради следното:

Твърди, че процесният ПИ ** по КККР, одобР. със Заповед № РД-183 57/05.07.2016г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в ** е закупен през 1996г. в режим на СИО с нея ответницата, от покойния й съпруг Р. С. Б., б.ж. на гр.Варна, поч. 01.01.2019г. Продавач на имота е М. Г., която почива, преди да ги снабди с нотариален акт. Владението на имота им е предадено с предварителен договор от 14.04.1996г., по който продажната цена от 500 лева, е платена изцяло на продавачката.

През цялото време от датата на подписването на предварителния договор на 14.04.1996г. до 07.05.2024г., на която дата получава съобщението по настоящото дело, владението върху процесния имот упражнявано от нея и съпруга й до датата на смъртта му 01.01.2019г., а след това само от нея, е явно, трайно, несъмнено, продължително и необезпокоявано, като за процесния имот към нея или съпруга й не са предявявани съдебни претенции за собственост, включително и от ищцата по настоящото дело.

Счита себе си за добросъвестен владелец, по смисъла на чл.70 от Закона за собствеността.

През всичките тези, повече от двадесет години упражнявано и демонстрирано владение върху процесния имот, със съпруга й са били възприемани от всички техни съседи като собственици на процесния имот, като за своя сметка са го облагородявали, довеждайки го до състоянието, в което е в момента.

Процесният имот никога не е бил нива в местността "*", тъй като по протежение на целия терен в местността "*", няма нито възвишение /тепе/, нито имота граничи с гора от две страни, както е записано в приложеното по делото съдебно решение.

През 1996г. теренът заключен в границите на процесния имот е масивна скала, върху която не може да се засади дори цвете, камо ли да се оре с плуг/като нива/, поради което съпругът й, имайки ценен опит от работата си като технически ръководител на виадуктите около Витиня, наема за тяхна сметка тежка земекопна техника и транспорт, с които работниците разбиват скалата, изваждайки от нея повече от петдесет кубични метра камък, на мястото на които насипват същото количество чернозем.

С част от извадените камъни изграждат четиристенна, ръчно зидана с дялан камък септична яма с дълбочина от седем метра и външен клозет, друга част от камъните ползват за изливане на бетонен фундамент под монтираното 4 от тях бунгало, модифицирано от строителен фургон, а останалите камъни, около тридесет кубични метра, през периода 1998г.- 2000г. ползват за основите и стените на изградената от тях в процесния имот вилна сграда.

През пролетта на 1997г. облагородяват процесния имот, като го ограждат с метална мрежа и бетонни колове и засяват повече от двадесет плодни дръвчета, между които ябълки, круши, череши, вишни, кайсии, сливи, дюли, бадеми и др., както и няколко лози, част от които дават плодове и понастоящем, а останалите са заменени с по-млади насаждения.

В началото на владението им върху процесния имот вземат вода от съседи, които имат кладенци в имотите си, а по-късно стават членове на създадената от местните собственици кооперация, като срещу заплащане прокопават канал с дължина около 100 /сто/ метра, полагат водопроводни тръби, изграждат водопроводно отклонение и водомерна шахта, облицована вътрешно по четирите си стени с масивни ръчно излети железобетонни плочи, монтират водомер и захранват процесния имот, сградата и тоалета с вода. На същия принцип електрифицират имота.

През месец юни 2020г., от изпратено до нея писмо от Община * узнава, че предстои оценка на процесния имот, собствеността на който е възстановена със Заповед № 157/23.07.2018г. на Кмета на Община * на наследниците на И.

П. С.

Посочената заповед № 157/23.07.2018г. не и е била сведена до знанието, поради което и не я обжалвала.

По жалба на П. И. П. срещу Заповед № 99/17.08.2020г.на Кмета на Община * е образувано Гр.д.№ 20203110111306 на ВРС, по което е конституирана като заинтересована страна. Призовката за това дело й е връчена на 09.11.2020г. и тъй като заедно с призовката получава и копие от Заповед № 99/17.08.2020г.на Кмета на Община *, с която е одобрена оценката на създадените трайни насаждения и други подобР.я, попадащи в НИ 501.231 /по ПКП/, обжалва същата в законовия срок.

По посоченото дело касационната инстанция намира, че не е адресат на процесната заповед за одобряване на оценка и процедурата по извършване на оценка по §31 от ПМС № 234/1999г. за ИД на ППЗСПЗЗ е неприложима, поради което обезсилва решението на първоинстанционния съд.

5

Твърди, че процесният имот с идентификатор *, находящ се в **, възстановен със Заповед № 157/23.07.2018г. на Кмета на Община * на наследниците на И. П. С., към датата на влизането в сила на заповедта за възстановяването му - 07.08.2018г., не е бил земеделска земя, тъй като е попадал в урбанизирана територия. Видно от писмо Изх.№ 2400- 351(1) / 24.10.2019г. изпратено до П. И. П. от инж. М. Д. от Община *, процесният имот попада в урбанизирана територия и не представлява земеделска земя.

По смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и: 1. не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или е околовръстен полигон; 2. не са включени в горския фонд; 3. не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; 4. не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения.

Оспорва твърдението на ищцата, обективирано в петитума на исковата и молба, че владението на процесния имот НИ * и е отнето от ответника без основание.

Ищцата никога не е упражнявала фактическа власт върху процесния имот. Същата никога не е била въвеждана във владение, включително и до датата на образуването на настоящото дело. Видно от писмо Изх.№ 2400253(1) / 14.08.2019г. и писмо ИЗХ.ЛЙ 2400- 351(1) / 24.10.2019г. изпратени до нея от инж. М. Д. от Община *, към посочените дати П. И. П. не е била въведена във владение в процесния имот, тъй като не е изпълнила дадените и от администрацията указания, да представи доказателства, че е заплатила подобР.ята в имота.