Решение № 287 от 19.06.2025, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Русе, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян при участието на секретаря И.ка Венкова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело № 20244500100658 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.135 ЗЗД.

Ищецът Банка ДСК“АД със седалище и адрес на управление гр.София твърди, че по силата на сключен договор за кредит от 29.03.2005г банката е предоставила на С. С. П. и Д. Д. П. кредит в размер на 260 000лв със срок за издължаване 240 месеца, считано от датата на първото усвояване на сумите по кредита; За обезпечение на кредита е учредена законна ипотека, вписана в СВП. с вх.№ 4651/29.03.2005г, дв.вх.рег № 223/29.03.2005г, акт № 5, т. 1 върху недвижим имот- УПИ с площ 720кв.м. по дворищно-регулационния план на гр.Златица, Софийска област, съставляващ парцел III-670 в кв.75, заедно с построената масивна жилищна сграда на два етажа с полуподземен и тавански етаж със застроена площ 204.20кв.м. и РЗП от 666кв.м., намиращ се в гр.З., ул.“Зл. п.“ № **. Ипотеката е подновена с молба, вписана в СВ- П. с вх.№ 489 от 12.03.2015г, дв. вх.рег № 488/12.03.2015г, акт № **, т.*. На 28.12.2009г страните са подписали допълнително споразумение към договора за кредит, по силата на което уговорили гратисен период на главницата по кредита от 9 месеца без да се променя крайния срок за издължаването му. Поради непогасяване в срок на задълженията по отпуснатия банков кредит банката е образувала изпълнително дело № 330/2012г по описа на ЧСИ Я. С. с рег № *** с район на действие Окръжен съд – София. С цел продължаване на изпълнението, същото е прехвърлено на ЧСИ В. Н., рег №***и заведено по № 44/16. В хода на производството е продаден на публична продан недвижим имот, за което е изготвено и постановление за възлагане, вписано в СВ – П.с вх.№ 707/14.06.2021, дв.вх.рег № 705/14.06.2021г, т.3, акт 120. Към датата на завеждане на настоящия иск изпълнителното дело е преобразувано под № 144/24 по описа на ЧСИ И. Х., рег № *** с район на действие РОС, тъй като вземането не е погасено. Твърди се, че на 29.10.2019г с НА № **,т.*, рег № ****, н.д.№ 574/2019г на нотариус Л. Ш. с рег № *** от НК за покупко1 продажба на недвижим имот, вписан в СВ-Русе с вх.№ 14290/29.10.2019г, дв.вх. рег № 13997/29.10.2019г, акт № 62, т.37, С. П. и Д. Д. П. продават на И.

В. В. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********* с адрес-Р., ул.“Т.“ №*, вх.*, ет.*, ап.** с площ по документи 104.73кв.м., с прилежащи части изба 10, таван 10, 3.060% ид.ч. от общите части са сградата за сумата от 25 500евро с данъчна оценка на имота 49 236.10лв.; както и недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********* с адрес гр.Р., ул.“Т.“ № *, вх.*, ет.*, с предназначение на самостоятелния обект гараж в сграда с площ от 17.95кв.м., ведно с 0.482%ид.ч. от общите части на сградата за сумата от 2 700евро и данъчна оценка 4 806.30лв. На 14.11.2019 И. В. В. и Е. П. В. продават на „СЛС- ****“, ЕИК 205849162 същите недвижими имот с НА № **, т.*, рег № ****, н.д.№ *** при нотариус Л. Ш. с рег № *** от НК, вписан в СВ-Русе с вх.

№ 15116/14.11.2019г, дв.вх.рег № 14822/14.11.2019, акт № 103, т.39. Според дружествения договор на юридическото лице от 20.09.2019 и от вписванията в ТРРЮЛНЦ съдружници в това дружество са С. С. Д./ също и управител на юридическото лице/, Сара С. П., за които след извършване на справка в НБДН се установява, че са дъщери на С. С. П. и Д. Д. П.. Описаните сделки са извършени в промеждутък от две седмици като покупната цена на имотите е идентична и по двете сделки общо 28 000евро, което е индикация, че И. и Е.

В.и не са придобили имотите с намерение да ги ползват или с инвестиционна цел. Към датата на прехвърляне е била налице вписана на 29.03.2005г законна ипотека в полза на банката върху недвижим имот в гр.З., обезпечение по кредита, подновена на 12.03.2015г, която е заличена на 02.09.2021г, т.е И. и Е.

В.и са били наясно, че банката е кредитор на С. и Д. П.и. Ищецът счита, че при наличие на такава поредица от прехвърляния на имуществото кредиторът е увреден не чрез една, а чрез поредица от сделки. Правилото на чл.135, ал.1, изр.3 ЗЗД дава защита на кредитора и спрямо последващите приобретатели, придобили права върху имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял, ако са недобросъвестни или са се облагодетелствали безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен. Цялата поредица от сделки следва да бъде обявена за относително недействителна по отношение на кредитора, ако са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател. С извършените разпореждания длъжниците С. С. П. и Д. Д. П. са намалили имуществото си и банката като кредитор е затруднена да удовлетвори вземането си от длъжникото имущество. Вземането на банката в качеството на кредитор е възникнало преди извършените разпореждания от длъжниците. Прехвърлителните сделки са извършени очевидно със знание и цел банката в качеството на кредитор да бъде увредена и да се окаже в невъзможност да реализира вземанията си. Очевидно длъжниците с извършената продажба са имали намерение да избегнат принудително изпълнение върху недвижимите имоти, тъй като срещу С. П. вече е било образувано изпълнително производство и спрямо него са били извършвани изпълнителни действия с цел удовлетворяване вземането на банката. Налице е и следващия елемент от фактическия състав на иска по чл.135 ЗЗД при наличието на възмездно увреждащо действие, а именно освен знание от страна на длъжника за увреждане, така и знание у приобретателя. Когато увреждането на кредитора е породено от поредица от сделки е достатъчно знание за увреждане да е налице у отчуждителя по първата от поредицата увреждащи сделки и у приобретателя по последната от тях. Юридическото лице „ знае“ за увреждането, ако 2 физическите лица от състава на съответните органи или съответните отговорни за това служители знаят за него. В настоящия случай С. Д. и С. П. формират общото събрание на „СЛС- 8389“ООД. Същите са дъщери на длъжниците. Управител на дружеството е отново С. Д.. Освен това седалището на дружеството съвпада с адреса на Д. Д. П., за което също може да бъде направен извод за наличието на знание за увреждане на кредитора у крайния приобретател. Освен това дружеството е вписано на 07.10.2019 само три седмици преди първата и месец преди втората сдЕ. с имота с минималния изискуем по закон капитал от 2лв. отразяванията в търговския регистър сочат, че дружеството не е публикувало нито един годишен финансов отчет, като на 30.06.2023 е подадено заявление за обявяване на декларация по чл.38, ал.9, т.2 ЗСч, като всичко това е индикация, че юридическото лице не упражнява и не е упражнявало търговска дейност, а е създадено единствено с цел да бъде извършено оспореното от банката – ищец прехвърляне на недвижимите имоти и да бъдат увредени като кредитор. Искат от съда да постанови решение, с което съдът да обяви спрямо „Банка ДСК“АД за относително недействителни на основание на чл.135 ЗЗД следните сделки :

1. Договор за покупко- продажба, с който С. С. П. и Д. Д. П. продават на И.

В. В. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес-Русе, ул.“Т.“ № ., вх.. ет.., ап...** с площ по документи 104.73кв.м., с прилежащи части изба 10, таван 10, 3.060% ид.ч. от общите части са сградата за сумата от 25 500евро с данъчна оценка на имота 49 236.10лв.; както и недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес гр.Русе, ул.“Тулово“ № 4, вх.3, ет.0, с предназначение на самостоятелния обект гараж в сграда с площ от 17.95кв.м., ведно с 0.482%ид.ч. от общите части на сградата за сумата от 2 700евро и данъчна оценка 4 806.30лв, която сдЕ. е обективирана с НА № 45, т.4, рег № 7263, н.д.№ 574/2019г на нотариус Л. Ш. с рег № *** от НК за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ-Русе с вх.№ 14290/29.10.2019г, дв.вх. рег № 13997/29.10.2019г, акт № 62, т.37.

2. Договор за покупко-продажба, с които И. В. В. и Е. П. В. продават на „ СЛС – 8389“ООД недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес-Р., ул.“Т.“ № *, вх.*, ет.*, ап.** с площ по документи 104.73кв.м., с прилежащи части изба 10, таван 10, 3.060% ид.ч. от общите части са сградата за сумата от 25 500евро с данъчна оценка на имота 49 236.10лв.; както и недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес гр.Русе, ул.“Т.“ № *, вх.*, ет.*, с предназначение на самостоятелния обект гараж в сграда с площ от 17.95кв.м., ведно с 0.482%ид.ч. от общите части на сградата за сумата от 2 700евро и данъчна оценка 4 806.30лв, която сдЕ. е обективирана с НА № 94, т.4, рег № ****, н.д.№ 617 при нотариус Л. Ш. с рег № *** от НК, вписан в СВРусе с вх.№ 15116/14.11.2019г, дв.вх.рег № 14822/14.11.2019, акт № 103, т.39. Претендират разноските по делото.

Ответниците С. С. П. и Д. Д. П. в писмен отговор по реда и в срока по 3 чл.131 ГПК считат исковата молба за допустима, но неоснователна. Твърдят, че иска по чл.135 ЗЗД е лишен от своето основание. Действително банката има качеството на кредитор спрямо С. С. П. и Д. Д. П., но същият този кредитор е имал реално ипотечно обезпечение на вземания, които са изчислени и достатъчни да покрият неговите вземания. При изповядване на процесната сдЕ., която се атакува с иска по чл.135 ЗЗД, прехвърленият имот не е имал вещни тежести, не е бил предмет на обезпечение, така че сдЕ.та не е увреждаща кредитора. СдЕ.та е възмездна и те са добросъвестни, поради което елементът от фактическия състав, изискван от чл.135 ЗЗД досежно „също са е знаел за увреждането“ въобще не е налице. Нещо повече, последващата прехвърлителна сдЕ. е с купувач юридическо лице по отношение на което въобще липсва субективния елемент н фактическия състав на чл.135 ЗЗД. Твърдят, че доколкото са извършили и последващи прехвърлителни действия, претенцията по отношение на тях е неоснователна.

Освен това правят възражения, че са изтекли давностни срокове в две насоки.

Първата е, че по отношение на атакуваната сдЕ. е изтекъл давностиня срок.

Втората насока е, че вземането на ищеца- кредитор по отношение на прехвърлителя му е било погасено по давност към него момент. По тези съображения считат, че исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна. Претендират разноски по делото.

Ответниците И. В. В. и Е. П. В. в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК считат исковата молба за допустима, но неоснователна. Твърдят, че иска по чл.135 ЗЗД е лишен от своето основание. Действително банката има качеството на кредитор спрямо С. С. П. и Д. Д. П., но същият този кредитор е имал реално ипотечно обезпечение на вземания, които са изчислени и достатъчни да покрият неговите вземания. При изповядване на процесната сделката., която се атакува с иска по чл.135 ЗЗД, прехвърленият имот не е имал вещни тежести, не е бил предмет на обезпечение, така че сдЕ.та не е увреждаща кредитора. Сделкатата е възмездна и те са добросъвестни, поради което елементът от фактическия състав, изискван от чл.135 ЗЗД досежно „също са е знаел за увреждането“ въобще не е налице. Нещо повече, последващата прехвърлителна сдЕ. е с купувач юридическо лице по отношение на което въобще липсва субективния елемент н фактическия състав на чл.135 ЗЗД. Твърдят, че доколкото са извършили и последващи прехвърлителни действия, претенцията по отношение на тях е неоснователна.

Освен това правят възражения, че са изтекли давностни срокове в две насоки.

Първата е, че по отношение на атакуваната сделка е изтекъл давностиня срок.

Втората насока е, че вземането на ищеца- кредитор по отношение на прехвърлителя му е било погасено по давност към него момент. По тези съображения считат, че исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна. Претендират разноски по делото.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка: