Решение № 641 от 22.12.2023, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 641 гр. Търговище, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина Ив. Сярова при участието на секретаря Е. И. Д. като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело № 20233530100157 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД гр.София, ЕИК:121076907 против К. Г. К. с ЕГН-**********, с предявени обективно съединени искове за съществуване и дължимост на сумата от 3162.48лв. главница, представляваща на дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, както и за сумата от 963.76лв. мараторна лихва за периода 14.10.2019г. до 14.10.2022г., на осн. чл.422 във връз с чл.415 от ГПК, чл.500, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 01.02.2023г., във връзка с които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 747/06.12.2022г. по ч.гр.д.№ 1621 по описа за 2022г. на РСТ.

Ищецът твърди, че на 13.07.2017г., около 10.40 ч., в гр.Варна, на ул.“Братя Миладинови“ до кръстовището с бул.“Осми приморски полк“ и срещу „Банка ДСК“, лек автомобил „Тойота Рав 4“ с ДК № ******, управлявана от К. Г. К., при излизане от реда на паркираните автомобили, удря паркиралия от дясната му страна лек автомобил „Форд Мустанг“ с ДК№ ******. Причина за предизвиканото пътно-транспортно произшествие е виновното поведение на водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с ДК № ****** - К. К.. който е нарушил разпоредбите на ЗДвП. На ударения автомобил са нанесени материални щети.

Пътно-транспортното произшествие е документирано с Протокол за ПТП № 1665106/2017г., съставен от органите на МВР. Основание за настоящата регресна претенция е противоправното и виновно поведение на водача К. Г. К., койго е напуснал мястото на произшествието и не е уведомил службите за контрол, въпреки наличието на разногласие относно обстоятелствата за ПТП. Спрямо водача К. К. са взети административно- 1 наказателни мерки, като е съставен АУАН и в последствие Наказателно постановление №17- ***/11.10.2017 г.

Излага твърдения ,че към датата на застрахователното събитие, лек автомобил „Тойота Рав 4“ с ДК № ****** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с полица № 11/117001222332 в ЗАД“Армеец“ АД за срок от 25.04.2017 г. до 24.04.2018 г.

Лек автомобил „Форд Мустанг“ с ДК№ ****** е имал имуществена застраховка „Каско на МПС“ за процесния период с полица № 440117031005422 в Застрахователно дружество „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД.

В резултат на гореописаното ПТП, на 14.07.2017г. в ЗД“ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД застраховател на пострадалия автомобил „Форд Мустанг“ с ДК№ ****** по „Гражданска отг оворност“ е подадено Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от собственика на автомобила - С. Р. С.

На 28.02.2018 г. в „ЗАД Армеец“ АД е получена регресна покана от „ДЗИ - Общо застраховане“ АД относно плащане на щети, включително тяхна щета № 44010311705853 за процесното ПТП.

На свой ред, ЗАД „Армеец“ АД, в качеството си на застраховател е образувало преписка по щета № 10018100100848 и на 22.03.2018 г., след извършена оценка от експерти на дружеството, чрез прихващане на взаимни задължения е изплатило обезщетение в общ размер на 3 162.48 лв. с включени ликвидационни разноски в размер на 10.00 лв. за нанесените на лек автомобил „Форд Мустанг“ с ДК№ ****** вреди.

Ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП да остане на мястото на ПТП до пристигане на представители на КАТ, когато посещението на мястото на ПТП от службите за контрол е задължително. На основание чл.125, т.7 от ЗДвП, службите за контрол на МВР, посещават задължително мястото на пътно-гранспортното произшествие, когато между водачите има разногласие относно обстоятелства, свързани с него. В същото време считат, че действията на ответника са умишлени, тъй като същият е напуснал мястото на ПТП и по този начин е осуетил възможността да бъде подложен на проверка за алкохол и наркотични вещества с техническо средство от органите на КАТ.

С плащането на дължимата за извършените автосервизни услуги сума, ЗАД „Армеец“ е изпълнило задължението си в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност и злополуки" на МПС да покрие за своя сметка щетите, причинени на застрахования автомобил.

На основание чл. 500, ал. 1, т.З от КЗ, във вр. чл.86 ЗЗД, дружеството встъпва в правата на увреденото лице против причинителя на вредата.

С писмо изх. № Л- 2858/30.03.2018г., получено лично от длъжника на 04.05.2018г. го поканилие доброволно да заплати сумата от 3 162.48 лева - заплатено обезщетение за възстановяване на увредения автомобил и извършени ликвидационни разноски по претенцията, но същата не беше заплатена.

2

Завели ч.гр.д. № 1636 по описа за 2021г. на ТРС по което получили Заповед за изпълнение на парично задължение № 795/29.11.2021г., възразена в срока по чл.415 от ГПК.

По изложените съображения молят съда, да постанови решение с което, да признае за установено, че К. Г. К., ЕГН ********** дължи на ЗАД „Армеец“ АД сумата от 3 162.48 лева /три хиляди сто шестдесет и два лева и четиридесет и осем ст./ - главница на дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, заедно със законната лихва от датата на завеждане на производството до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 963.76 лева за периода 14.10.2019 г. до 14.10.2022 г., както и направените от нас съдебно - деловодни разноски, включително и възнаграждение за процесуално представителство.

Не предявяват иск относно мораторната лихва, определена с издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Ответникът - К. К. в депозирания отговор по чл.131 от ГПК оспорва исковете по основание и размери. Твърди, че към момента на настъпване на въпросното ПТП е бил представител на въпросното дружество собственик на лек автомобил „Тойота” РАВ 4 с per.

№ ******. Това е единственото нещо, което го свързва с въпросното ПТП. Протоколът за ПТП е подписан от г-н К., тъй като същият не е имал друга възможност на пътя, когато му е представен. В самия протокол за ПТП няма графа за възражения. АУАН за въпросното нарушение не е връчван на г-н К. лично и същият не е имал никаква възможност да се защити, не е имал възможността да упражни правата си по чл.188, ал.2 от ЗДвП като посочи лицето, което е управлявало въпросното МПС. АУАН по делото не е приложен, на приложеното НП № 17- OS 19-004673 липсва страница 2, на която би следвало да стои негов подпис, както и датата на получаване на НП. В периода от 2017г. до настоящия ответникът не е бил с отнето СУ МПС, като не е търпял и наказание - лишаване от право да управлява МПС за какъвто и да е срок.

На следващо място, дори да се приеме, че той да е управлявал автомобила, счита че същият по никакъв начин не е нарушил задълженията си като водач на МПС участвало в ПТП. Житейски нелогично е същият да напуска мястото на ПТП и да откаже да подпише двустранен констативен протокол, съответно да осъществи задълженията си по чл.123, ал.1, т.З, б. „а”, „б” или „в”.

В случая счита, че не е доказано по никакъв начин, че именно той е лицето, което е управлявало МПС-то причинило ПТП-то на въпросната дата. Същият е бил лишен от органите на МВР от възможността да се защити, поради факта, че не са му били връчени нито АУАН, нито НП. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. В съдебно заседание процесуалният му представител поддържа отговора.и

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи следното от фактическа страна: Видно от приложения протокол за ПТП № 1665106/19.08.2017г., подписан от ответника, че на 13.07.2017г., около 10.40 ч., в гр.Варна, на ул.“Братя Миладинови“ до кръстовището с бул.“Осми приморски полк“ и срещу „Банка 3

ДСК“, лек автомобил „Тойота Рав 4“ с ДК № ******, управлявана от К. Г. К., при излизане от реда на паркираните автомобили, удря паркиралия от дясната му страна лек автомобил „Форд Мустанг“ с ДК№ ******. Причина за предизвиканото пътно-транспортно произшествие е виновното поведение на водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с ДК № ****** - К. К.. който е нарушил разпоредбите на ЗДвП, като е напуснал мястото на произшествието и не е уведомил службите за контрол, въпреки наличието на разногласие относно обстоятелствата за ПТП.

Представени са и АУАН от 19.02.2017г., върчено на ответника на 30.08.2017г. и издадено Наказателно постановление №17- ***/11.10.2017г., връчено на 13.02.2019г.

По делото са представени писмени доказателства, че лек автомобил „Тойота Рав 4“ с ДК № ****** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с полица № 11/117001222332 в ЗАД“Армеец“ АД за срок от 25.04.2017 г. до 24.04.2018 г.

Увреденият лек автомобил „Форд Мустанг“ с ДК№ ****** е имал имуществена застраховка „Каско на МПС“ за процесния период с полица № 440117031005422 в Застрахователно дружество „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД.

На 14.07.2017г. в ЗД“ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД застраховател на пострадалия автомобил „Форд Мустанг“ с ДК№ ****** по „Гражданска отг оворност“ е подадено Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от собственика на автомобила - С.

Р. С.

На 28.02.2018 г. в „ЗАД Армеец“ АД е получена регресна покана от „ДЗИ - Общо застраховане“ АД относно плащане на щети, включително тяхна щета № 44010311705853 за процесното ПТП.

На свой ред, ЗАД „Армеец“ АД, в качеството си на застраховател е образувало преписка по щета № 10018100100848 и на 22.03.2018 г., след извършена оценка от експерти на дружеството, чрез прихващане на взаимни задължения е изплатило обезщетение в общ размер на 3 162.48 лв. с включени ликвидационни разноски в размер на 10.00 лв. за нанесените на лек автомобил „Форд Мустанг“ с ДК№ ****** вреди.

Съдът констатира, че писмо изх.№ Л-2858/30.03.2018г. поканили ответника да му плати в десетдневен срок от получаването сума в размер на 3162.48лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение. Поканата е получена от ответника на 04.05.2018г.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, от техническа гледна точка имуществените вреди нанесени на застрахования лек автомобил „Форд Мустанг“ са в причинно следствена връзка с процесното ПТП. Заключава, че общата стойност на нанесените вреди възлиза на 3135лв., без да се включват обечайните разноски по ликвидационна дейност в размер на 10лв.

От показанията на св.Т. Ц. се установи, че е оставил колата на паркинг и когато се върнал установил, че е ударена. Тъй като имал видеорегистратор установил, кога е станал удара и автомобила който го е причинил. Въз основа на това подал жалба в КАТ и завел 4 щета в ДЗИ. Не познава ответника.

От приложеното ч.гр.д. № 1621/2022г. по описа на РС Търговище се установи, че ищецът подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 18.10.2022г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 747/06.12.2022г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове и за разноски.

Заповедта е връчена на длъжника, който е депозирал възражение п очл.415 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл.

422, ал. 1 от ГПК, след издаване по депозирано от ищеца заявление в качеството му на кредитор срещу ответника К. К. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 747/06.12.2022г. по ч.гр.д. № 1621/2022г. на РС Търговище, и след връчването на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковете:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват следните вземания в полза на ищеца срещу ответника: за парична сума в размер на 3162.48лв., представляваща изплатено на пострадал обезщетение за имуществени вреди и 963.76 лв. – обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.