Решение № 2319 от 08.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2319 гр. Варна, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20263110101536 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца М. К.

С., гражданка на Ф. Р. Г., родена на **.**.**** г. в Х., Г., чрез пълномощник и съдебен адрес: адв. Б. Х., гр. В., ул. "Ц. А." №***, тел. ***, ***, срещу ответното дружество „Е.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. "Р. М." №**, ет. *, ап.**, представлявано от В. Ю. Е., осъдителен иск с правно основание чл.233 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да освободи и предаде държанието на отдаден под наем недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** адрес гр. В., бул. "К. Б. *" №*, етаж *, с предназначение - за търговска дейност, магазин за нехранителни стоки.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди, че с ответника имат подписан договор, сключен на 02.03.2021 г., за предоставяне под наем на недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес гр. В., бул. "К.

Б. *” №*, етаж *, с предназначение - за търговска дейност, магазин за нехранителни стоки.

Ответникът се сочи, че е извършвал плащанията си по банков път, включително и на променения размер на наемната цена, редовно до септември 2024 г.

За периода октомври и ноември 2024 г., януари, февруари, март, август, септември, октомври, ноември и декември 2025 г., не са били извършени плащания. Ищцата е изпратила писмо по телепоща до ответното търговско дружество, с което предявила покана до 30 януари 2026 г. да й бъдат заплатени всички суми за посочения период. Писмотопокана, не е било потърсено/а от ответното търговско дружество, въпреки оставеното съобщение от пощенския служител.

С оглед неплатените месечни наемни вноски за голям период от време (много повече от два месеца), както и липсата на отговор на поканата, съответно плащане на неплатените наеми, от страна на ответното търговско дружество, ищцата в исковата си молба обективира волеизявление за незабавно прекратяване на наемните отношения с „Е." ЕООД, ЕИК ***,, както и отправя покана за незабавно предаване на държането, респ.

1 освобождаване на описания по-горе недвижим имот.

Вследствие на изложеното, се моли за положително произнасяне по предявената искова претенция, както и за присъждане на сторените разноски.

Ответникът„Е.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

В., ул. "Р. М." №**, ет. *, ап.**, представлявано от В. Ю. Е., в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозирал отговор на исковата молба.

В с.з., ищецът поддържа исковата си претенция и моли за уважаването й, а ответника, чрез законния си представител В. Ю. Е. заявява, че оспорва исковата претенция, предвид че е платил наемните вноски, посочени в договора. Останалото, което се претендира, законният представител на ответното дружество, сочи, че е било устно договорено за плащане не по банкова сметка. Представя доказателства, че не може да извърши плащане, чрез банкиране, поради отказан превод във връзка с блокирана и/или несъществуваща, предоставена му от ищовата страна банкова сметка.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъде уважен иска по чл.233 ал.1 от ЗЗД, е необходимо ищецът да докаже твърденията, на които основава претенцията си, които в случая се свеждат до установяване на следните обстоятелства: 1/ наличие на сключен договор за наем; 2/ прекратяване на договора на заявеното основание; 3/ предаването на вещта въз основа на договора за наем.

При доказване на посочените факти от страна на ищецът, ответника следва да установи изпълнение на задължението си за връщане на вещта.

Няма спор относно обстоятелството, че между страните е налице валиден договор за наем от 02.03.2021 г., съобразно който ищецът, в качеството си на наемодател отдал на ответника под наем за временно и възмездно ползване посочения по-горе имот недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес гр. В., бул. "К.

Б. *” №*, етаж *, с предназначение - за търговска дейност, магазин за нехранителни стоки, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави за ползване имота, както и че ответникът към момента все още ползва в помещенията на същия.

При изложеното на установяване подлежи единствено факта дали ищецът е упражнил валидно правото си за прекратяване на процесния договор. Това в настоящия случай, е сторено с волеизявление, обективирано в исковата молба, достигнало до знанието на ответната страна с получаване на препис от книжата по чл.131 ГПК.

Ищецът е навел твърдения, за наличието на виновно поведение на ответника по договора, изразяващо се в неплащане на наемни вноски, което твърдения не са оспорени от ответника, в чиято тежест е да установи плащане на посочените наемните вноски. При това положение, договорът се счита за прекратен. Ищецът с исковата си молба доказва валидно упражняване правата си за прекратяване на договора за наем. След като с книжата по чл.131 ГПК волеизявлението за прекратяване, обективирано в ИМ е стигнало до знанието на ответника, то от тази дата наемното правоотношение между страните е престанало да съществува, при което за наемателят е възникнало задължение да върне наетата вещ.

Наемателят не ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си да върне на наемодателя имота, предмет на наемния договор. Напротив в с.з. по същество лично заявява, че все още полза магазина и извършва в него търговска дейност. Съгласно задължителните решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, № № 131 от 13. 11. 2009 г. на ВКС по т. д. № 661/2008 г., ІІ т. о., 477 от 20. 07. 2010 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2009 г., ІІІ г. о., при прекратяването на наемното отношение, наемателят трябва да върне вещта, предмет на предоставеното временно ползване - не просто да опразни и да изостави наетото помещение, а да го предаде на наемодателя. Това задължение е визирано в закона - чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Връщането е двустранен акт на наемателя и наемодателя, предприет по инициатива на наемателя. Наемателят трябва да върне наетата вещ с всички нейни принадлежности, като при връщането на имота както наемателят, така и наемодателят имат право да искат съставяне на опис.

С оглед изложеното искът по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, се явява основателен и следва да бъде уважен.

Водим от горното, съдът

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание 233, ал.1, пр.1 от ЗЗД, ответното дружество „Е.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. "Р. М." №**, ет. *, ап.**, представлявано от В. Ю. Е.,

ДА ОПРАЗНИ И ПРЕДАДЕ на ищеца М.

К. С., гражданка на Ф. Р. Г., родена на **.**.**** г. в Х., Г., действаща чрез пълномощник и съдебен адрес: адв. Б. Х., гр. В., ул. "Ц. А." №***, тел. ***, ***, ДЪРЖАНЕТО на недвижим имот, предмет на прекратен договор за наем между тях, сключен на 02.03.2021 г., а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** адрес гр. В., бул. "К. Б. *" №*, етаж *, с предназначение - за търговска дейност, магазин за нехранителни стоки.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, двуседмичен срок от датата на връчване на страните. в

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3