Акт от 14.07.2020, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- 269/2020
- Подписан
- 14.07.2020
- В сила
- 01.08.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.159 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" и ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" и ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл.147, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.148, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 151 · Закон за устройство на територията
- чл.215, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.223 ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.225, ал.2, т.2 · Закон за устройство на територията
- чл.225а · Закон за устройство на територията
- чл.225а, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.225а, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл. 42, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл. 56, ал.1 · Закон за устройство на територията
- §4, ал.2 · Закон за устройство на територията
- §5, т.38 · Закон за устройство на територията
- §5, т.80 · Закон за устройство на територията
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е № 263 гр. Стара
Загора, 14.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорски административен съд, седми състав, в публичното заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Кр.Костова-Грозева при секретаря Зорница Делчева и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Костова-Грозева адм. дело № 269 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба от С.Ж.Й. *** против Заповед № 10-00-1129 от 06.04.2020г, издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж "Метална гаражна клетка № 6”, находящ се в поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта на гр. Стара Загора.
В жалбата се сочи, че жалбоподателят бил собственик на посочения метален гараж и че металната клетка била поставена със съгласието на другите собственици на терен в м. „Халваджи кладенец“ – ПИ с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор № ***. Върху теренът били извършени благоустройствени мероприятия – бетонова замазка пред входа на всички гаражи, почистване на района от отпадъци и за това били платени разноски от 300-400 лева за сметка на собствениците. В заключение се излагат оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, като издадена при допуснати съществени процесуални пороци, нарушаващи правото на защита на гражданите от актовете на общинската администрация. Жалбоподателят се позовава на административно-наказателна погасителна давност, като твърди, че поставянето на гаражните клетки върху терена не противоречало на действащото към момента на поставянето им законодателство. Към настоящ момент били извършени всички благоустройствени мероприятия на уличната мрежа в района на блок №69, кв.
„Три чучура-север“, а гаражите не били пречка за извършване на благоустрояването, нито той осуетявал подобно благоустройствено мероприятие. Претендира се отмяна на обжалваната заповед.
Жалбоподателят, редовно призован в с.з. се явява лично и с представител, като поддържа оспорването.
Ответникът
– Кмет на Община Стара Загора, редовно призован, се представлява от процесуален представител юрк. Ж., която оспорва жалбата като неоснователна, моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение по представен списък.
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материла, намира за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед № 10-00-1129/ 06.04.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а от ЗУТ във връзка с чл.225, т.1 и т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на строеж "Метална гаражна клетка № 6” с размери 3.00м./ 5.00м. и височина 2.00м., находящ се в поземлен имот с идентификатор № *** и поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. Стара Загора, местност „Халваджи кладенец“, извън регулационния план на гр. Стара Загора, изпълнен от неизвестен извършител без одобрени строителни книжа и разрешение за строеж. Посочено е, че строежът е с административен адрес кв. Три чучура-север, западно от улица с о.т. 2042-о.т.2144 по плана на гр.Стара Загора /западно от бл.№ 69/.
От справки, издадени от СГКК-Стара Загора /л.52-53/ се удостоверява, че ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр.Стара Загора е частна собственост, земеделска територия, НТП-пасище с площ от 12487 кв.м., а ПИ с идент. № *** също частна собственост и земеделска територия, с НТП – пасище и площ от 2233 кв.м.
С
Констативен акт № 12/11.03.2020г., издаден от длъжностни лица при Община Стара Загора, отд. Контрол по строителството“ и в следствие извършена проверка на обект „метална гаражна клетка №6“, било установено изграждането на посочения обект, който бил определен като строеж от пета категория, представляващ метална гаражна клетка № 6 /по приложена схема/, с размери 3.00м./ 5.00м. и височина 2.00м., метална конструкция, нетрайно закрепена за терена, служеща за паркиране на МПС и задоволяване лични потребности на собственик на МПС, изпълнен е в поземлен имот с идентификатори № *** и № *** по кадастралната карта на гр. Стара Загора, м. „Халваджи кладенец“, западно от улица с о.т. 2042-о.т.2144 по плана на гр. Стара Загора /западно от бл.№ 69/, кв. Три чучура-север. представляващ имот-частна общинска собственост на Община Стара Загора, земеделска територия и НТП – пасища, без строителни книжа и разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. В акта било вписано, че обектът бил с изпълнен от неизвестен извършител, с неизвестен възложител и неизвестен извършител на строителството. Екземпляр от КА бил поставен чрез залепване на обекта на 28.02.2020г. /л.36/ и на информационното табло в сградата на Община Стара Загора на 11.03.2020г. /л.29а/.
Под вх.№ 10-04-169/ 26.03.2020г. /л.15-16/ в Община Стара Загора постъпила групова жалба /възражение/ от няколко лица, сред които жалбоподателят С.Й., в която същите посочили, че били собственици на 6 бр. гаражи, законно закупени и поставени преди 20 години, добре поддържани и поради социално-защитната им функция молели да бъдат запазени при заплащане на такса за ползване на терена. Възражението било разгледано и оставено без уважено от административния орган. На 06.04.2020г. била издадена процесната заповед за премахване на гаражна клетка №6. Заповедта била залепена на метална гаражна клетка № 6 и на табло в партера на Община Стара Загора на основание §4, т.1,2 от ДР на ЗУТ, за което била съставена служебна бележка от 07.04.2020г., съставена от Р.А.-старши експерт отдел „Контрол по строителството” и С.А.-старши специалист отдел „Контрол по строителството” /л.11/.
Жалбата против заповедта била подадена по пощата на 16.04.2020г. /л.10/.
По делото се представят и извадка от плана за застрояване на гр. Стара Загора, одобрен със Заповед №1082/07.07.1997г. и извадка от ОУП, одобрен с решение №1158/26.05.2011г. на ОбС-Стара Загора.
По делото като свидетел Съдът допусна до разпит А. Б., който заяви в с.з., че през 2003г. поставили металните гаражи. Било една поляна с насипи пред блока. Извикали фадрома да изравнява мястото и там поставили металните клетки без да имали строителни документи. Разбрали, че мястото не било общинско и били съгласно, ако се появял собственик, да му се платяло мястото. Сложи гаражите направо на земята и ги наредили. Бетоновата настилка вътре в гаражите била изградена по-късно. През 2004г. водили дело с общината и тогава съдът решил, че земята била извън регулация, като свидетелят не знаел дали сега това било така.
Гаражите се ползвали за вкарване на колите и така повече от 17 години.
Съдът, като обсъди събрания по делото целокупен доказателствен материал, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:
По допустимостта – в конкретния случай обжалваният административен акт няма конкретно посочен и индивидуализиран свой адресат, но в производството по установяване на незаконен строеж е допустимо в заповедта, с която се нарежда премахване на даден незаконен строеж да не посочва кой е извършител на същия, когато такъв не може са бъде индивидуализиран. В случая жалбоподателят сам сочи и определя себе си за извършител и собственик на метална гаражна клетка №6, видно от подадено възражение в административното производство и предвид подадената от него жалба против тази заповед. Ето защо, Съдът приема, че същият доказва, че се явява лице с пряк правен интерес от обжалване на заповедта за премахване на гаража. Доколкото и жалбата е подадена в законния срок, против годен за съдебен контрол административен акт, пред месно компетентния административен съд и при липса на друго обстоятелства по чл.159 от АПК, същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество й, Съдът я намира за неоснователна.
По валидността – Съдът приема процесния акт за издаден от материално компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, доколкото изхожда от Кмет на Община Стара Загора, именно който орган разполага с правомощия да разпорежда премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. Ето защо няма основания да се прогласява нищожността на заповедта на основание липса на компетентност на издателя.
Съдът не констатира да има допуснати и съществени процесуални нарушения на проведеното особено административно производство. Установяването на фактите относими към изграждане на незаконен строеж са надлежно обективинирани в писмен Констативен акт № 12/11.03.2020г., който е съставен от служители при Община Стара Загора, осъществяващи контрол върху строителството, т.е. разполагат с установената от чл.223 ал.2 от ЗУТ необходима материална компетентност да констатират незаконни строежи.
Заповедта е издадена в писмена форма. В нея се сочат конкретни фактически основания - извършено строителство на индивидуализиран с определени строителни параметри обект /метален гараж/ и неговото точно местонахождение и че за него не се установява да има издадени строителни книжа.
Така има изпълнение на общите изискванията за точна и ясна идентификация на наредения за премахване незаконен строеж, вкл. и като гаранция за спазване правата на адресата на заповедта и трети лица и за възможното реално изпълнение при влизането й в сила. На тези факти е дадени и конкретна правна обосновка /на чл.225а, ал.2 от ЗУТ/ за постановяването й.
Съставеният констативен акт срещу неизвестен извършител е надлежно съобщен по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ чрез залепване на строежа и в сградата на Община Стара Загора, като в него изрично е указано правото на възражения в посочен срок.
Постъпилото, макар извън срока, възражение все пак е разгледано и обсъдено от ответника в оспорения административен акт, като е възприето за неоснователно.
Важното е, че заповедта е издадена след изтичане на 7 дневния срок по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, което сочи на извод за липса на допуснати нарушения на това особено изискване.
Относно съответствието на заповедта с приложения материален закон, Съдът намира следното:
За да е материално законосъобразна една заповед издадена на осн. чл.225а от ЗУТ, по делото следва да бъде установено, че е налице строеж, който е изграден в нарушение на изискванията за законност на строежите в Р. България, които установява специалния закон.
По делото се установява по несъмнен начин, че процесния обект – метална гаражна клетка не е трайно прикрепен към земята. Видно от Констативен акт №12 от 11.03.2020г., който представлява официален удостоверителен документ, ползващ се с материална доказателствена сила за удостоверените в него факти относно характеристиките на гаража, разположението му върху имот-частна общинска собственост и наличието на строителни книжа и чието съдържание не се оспорва от страните, нито се опроверга от оспорващия, се следва, че по предназначението си процесният метален гараж се ползва за задоволяване на дейности, различни от търговски и други обслужващи дейности по см. на чл. 56, ал.1 ЗУТ. Съгласно съдебна практика на ВАС, изразена в Решение № 632/ 18.01.2017г. по адм.д. № 2786/2016г.; Решение № 1833/ 11.02.2019г. по адм.д.№ 9886/2018г.; Решение № 7266/ 15.05.2019г. по адм.д. № 396/2019г. на ВАС, такъв обект не може да бъде квалифициран като преместваем обект по см. на §5, т.80 от ДРЗУТ, независимо от конструкцията, вида и материалите, от които е изграден. В цитираната практика, се приема от касационната инстанция, че гаражът е обект на допълващото застрояване по чл. 42, ал.2 ЗУТ и служи за паркиране под покрив на МПС, и за задоволяване лични потребности на собствениците им.
Независимо от преместваемостта им металните гаражни клетки не са преместваеми обекти, а строежи и за тях важи разрешителният режим по ЗУТ и съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. “в“ и ал. 3 от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 представляват строежи пета категория. Именно на тази практика се позовава и ответника издавайки заповед на осн. чл.225а от ЗУТ.