Решение № 38 от 06.02.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Стара Загора, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря АнТ.на Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20225500900507 по описа за 2022 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че И. М. А., ЕГН ********** се е задължил като поръчител по Договор за кредит „Експресо“ № 359668 от дата 11.12.2013 г., който обезпечава изпълнението от страна на кредитополучателя по Договор за кредит „Експресо“ № 359668 от дата 11.12.2013 г., отпуснат на И.П.И., с ЕГН **********, с адрес *******, в качеството му на кредитополучател и М.С.И. с ЕГН ********** гр. *******, в качеството й на солидарен длъжник.

Посочва се, че поради неплащане на дължимите вноски от страна на солидарните длъжници настъпила предсрочна изискуемост на кредита по чл.

60, ал. 2 ЗКИ. До длъжника И.П.И. е адресиран документ, наименуван от ответника „покана за доброволно изпълнение на задължения по договор за кредитен продукт", с изх. № 11041-07/02.11.2015 г. на Банката с копие до М.С.И. и И. М. А., адресиран до кредитополучателя, съдлъжника и поръчителя с който банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита.

Към датата на изпращане на този частен документ наименуван „покана за доброволно изпълнение на задължения по договор за кредитен продукт" М.С.И. и И.П.И. са били в граждански брак и живеели на един и същи адрес, 1 деклариран пред банката в Договора за кредит.

Видно от приложеното известие за доставяне М.С.И. получила този частен документ, съставен от ответното дружество и адресиран до съпруга й на 05.11.2015 г. - близо две години преди завеждане на заповедното производство по ч.гр.д. № 613/2017 г. по описа на PC- Карлово. М.С.И. предала Поканата за доброволно изпълнение адресирана до съпруга й на последния и същият я е получил още в деня, в който са я връчили.

В документа наименуван „покана за доброволно изпълнение на задължения по договор за кредитен продукт" с изх. № 11041-07/02.11.2015 г. изрично е посочено, че банката, ще счита кредита за предсрочно изискуем от 01.12.2015 г.

Със заповед за изпълнение № 395, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч.гр,д. № 613/2017 г., Районен съд - Карлово ищецът, в качеството на поръчител, е осъден да заплати солидарно на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с ЕИК 813071350, следните суми:

1.

31 344, 18 лв. - главница по Договор за кредит Експресо № 359668 от дата 11.12.2013 г.;

2.

5 585,79лв. - възнаградителна договорна лихва за периода 25.11.2020г.- 31.03.2017 г. по Договор за кредит за експресо № 359668 от дата 11.12.2013 г.;

3.

412,25 лв. - обезщетение за забава за периода 25.11.2014 г. 31.03.2017 г.;

4.

352,45 лв.- обезщетение за забава за периода 31.03.2017 г. 02.05.2017 г.;

5.

35,08 лв. - наказателна лихва за периода от 18.05.2016 г. до 20.06.2016 г„ представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на 12.65 % пункта годишно върху неплатената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.05.2017 г. до окончателното погасяване на задължението;

6.

753,89 лв., представляваща заплатена от ответника държавна такса върху претендираната от него сума;

7.

150,00 лв., присъдено юрисконсултско възнаграждение в ч.гр.д. № 613/2017 по описа на РС-Карлово.

2

На 18.10.2022 г. И. М. А. получил чрез работодателя си Покана за доброволно изпълнение с изх. № 12438/13.10.2022 г. по № 2022***04006 по описа ЧСИ ***, с peг. № *** в КЧСИ.

Ищецът се позовава на изтекъл преклузивен срок по чл. 147, ал. 2 ЗЗД, тъй като видно от „покана за доброволно изпълнение на задължения по договор за кредитен продукт" с изх. № 11041-07/02.11.2015 г. изрично е посочено, че банката, е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 01.12.2015 г. Самата покана за доброволно изпълнение е връчена на И.П.И. и М.С.И. – съдлъжници по Договор за кредит Експресо № 359668 на 05.11.2015 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е подадено на 03.05.2017г. и е входирано в регистратурата на РС-Карлово на 04.05.2017 г., близо две години след обявяване на предсрочната изискуемост на договора.

Развиват се съображения, че съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС, за да започне да тече 6-месечния срок по чл. 147 ЗЗД не е необходимо изрично уведомяване на поръчителя, а единствено изявлението на кредитодателя за обявяването на предсрочната изискуемост да е достигнало до длъжника по договора за кредит. Поддържа се, че поръчителството е прекратено на основание чл. 147, ал.1 ЗЗД.

Ако съдът не приеме горните аргументи, моли да приеме, че задължението е погасено по давност.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че И. М. А., не дължи на „Банка ДСК“ АД, правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с ЕИК 813071350, сумата в размер на 38 633,64 лева, представляваща сбор от следните суми:

- 31344, 18 лв. -главница по Договор за кредит „Експресо“ № 359668 от дата 11.12.2013 г.;

- 5585,79лв. - възнаградитедна договорна лихва за периода 25.11.2020г.31.03.2017 г. по Договор за кредит „Експресо“ № 359668 от дата 11.12.2013 г.;

- 412,25 лв.- обезщетение за забава за периода 25.11.2014 г. - 31.03.2017 г.;

- 352,45 лв.- обезщетение за забава за периода 31.03.2017 г. - 02.05.2017 г.;

3

- 35,08 лв. - наказателна лихва за периода от 18.05.2016 г. до 20.06.2016 г., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на 12.65 % пункта годишно върху неплатената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.05.2017 г. до окончателното погасяване на задължението;

- сумата от 753,89 лв., представляваща заплатена от ответника държавна такса върху претендираната от него сума и 150,00 лв., присъдено юрисконсултско възнаграждение в ч.гр.д. № 613/2017 по описа на РСКарлово.

С отговора на исковата молба ответникът заявява, че счита така предявеният иск по чл.439 ГПК за недопустим, тъй като в исковата молба се релевират факти, настъпили преди влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Посочва също така, че всички способи за защита след получаване на покана за доброволно изпълнение от страна на И. М. А. са преклудирани поради изтичане на съответните срокове. По образуваното изпълнително дело 1227/2017г. по описа на ЧСИ *** срещу И.П.И., М.С.И. и И. М. А., покана за доброволно изпълнение е изпращана 2 пъти до лицето И. М. А.. Те са изпращани по пощата на посочените в актуалната за тогава справка ГРАО на постоянен /настоящ негов адрес. В тази връзка ответникът счита, че поканата за доброволно изпълнение, ведно с приложена заповед по ч.гр.613/2017г. на PC Карлово са връчени редовно на лицето. Същото е имало срок да подаде възражение, което към днешна дата вече е преклудирано.

Относно твърденията, че „Сосиете Женерел Експресбанк“АД, с правоприемник „Банка ДСК“АД, е подало заявление за издаване на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение след законоустановения срок по чл.147 , ал.2 ЗЗД за поръчителя, ответникът заявява, че същите са неоснователни. Твърди се, че приложената покана към исковата молба с изх.№11041- 07/02.22.2015г., изпратена от страна на „Сосиете Женерал Експресбанк“ към задължените лица по договор за кредит „Ексресо“от 11.12.2013г. не е единствена. Поради това не възразява да се приложи ч.гр.д.№ 613/2017г. на PC-Карлово, за да се установи какви документи са прилагани към заявлението за издаване на ИЛ/ЗНИ и кога точно е настъпила предсрочната изискуемост. Поддържа, че срокът за 4 отговорността на поръчителя И. М. А. не е изтекъл и той отговаря солидарно по Договор за кредит“ Експресо“ от 11.12.2013г. , наред с кредитополучателите И.П.И. и М.С.И.

Не приема и твърденията, посочени в точка 4 на исковата молба, както и в уточняващата така, че задължението е погасено по давност. След издадените изпълнителен лист и заповед по чл.гр.д. №613/2017г. на PC Карлово, взискателят „Сосиете Женерал Експресбанк“АД подал молба за образуване на изпълнително дело срещу лицата И.П.И., М.С.И. и И. М. А.. В молбата изрично посочил да бъдат наложени запори и възбрани на всички задължени лица, както и да бъде насрочен опис на движими вещи за всеки един. По образуваното изпълнително дело №1227/2017г. на ЧСИ ***, рег.

№*** били наложени запори както на кредитополучателите, така и на поръчителя И. М. А., всяко едно от които действия по принудително изпълнение прекъсва давността. През 2022г., след настъпила перемпция по изпълнително дело №1227/2017г„ изпълнителния лист и заповедта са били изтеглени от банката и делото било преобразувано отново при ЧСИ *** под нов номер изпълнително дело №637/2022г.

В молбата изрично ответникът поискал изпълнителен способ: молба за запор на банкова сметка за всички задължени лица, както и извършване на справки и налагане на запори и възбрани при установено имущество.

Съдебният изпълнител наложил запор на банкова сметка за лицето И. М. А., както и запор върху трудовото му възнаграждение. В тази връзка категорично се заявява, че не са изтекли 5 години от последното изпълнително действие по изпълнително дело №1227/2017г, до първото такова по изпълнително дело №637/2022г. В заключение се посочва, че така направените възражения за изтекла погасителна давност на въпросното вземане са неоснователни и необосновани и не кореспондират с действителното фактическо положение.

С допълнителната искова молба ищецът заявява, че никъде в исковата молба и в уточнението към исковата молба искът не е квалифициран цифрово като иск по чл. 439 ГПК, както и че цифровата квалификация на иска се извършва служебно от сезирания съд. Посочва, че съгласно актуалната практика на ВКС, до изтичане на срока по чл. 414. ал. 2 ГПК, длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или 5 да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124. ал.1 ГПК, че вземането не съществува, като всяко правo, което може да бъде заявено с възражение, още повече може да бъде предявено с иск. В този случай предявеният иск има ролята на възражение по чл. 414, ал.1 ГПК - оспорва се вземането по издадената заповед с възражения, че то не съществува и тези възражения са направени пред съд.

Заявява, че ищецът не е уведомен надлежно за издадената заповед за незабавно изпълнение преди връчването на поканата за доброволно изпълнение по новообразуваното изпълнително дело № 2022***0400637 по описа ЧСИ ***, с peг. № *** в КЧСИ, съответно заповедта за незабавно изпълнение не е влязла в сила.

Твърди, че със съобщение с вх. № 13123 от 08.11.2017 г. по ч. гр. д. № 613/2017 г. на Районен съд Карлово ЧСИ *** приложила връчени покани за доброволно изпълнение единствено до И.П.И. и М.С.И.. Посочва, че съгласно отбелязването на самия частен съдебен изпълнител на гърба на изпълнителния лист по ч. гр. д № 613/2017 г. на Районен съд Карлово в полето „ПДИ връчена на" е отбелязано „невръчена на И. М. А.". Съобразно разпореждане № 1353/07.02.2018 г. на Районен съд Карлово, постановено по ч. гр. д. № 613/2017 г. заповедта за изпълнение не е влязла в законна сила по отношение на И. М. А., тъй като ПДИ не е връчено, не е налице и връчване чрез залепване доколкото чл. 47 ГПК.

Оспорва твърдението на ответника, че срокът по чл. 147, ал. 2 ЗЗД не е изтекъл е невярно и обстоятелството, че банката е изпращала няколко покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не променя датата на настъпване на предсрочната изискуемост - 02.11.2015 г.

Както е посочено и в исковата молба и уточнението към исковата молба, видно от „покана за доброволно изпълнение на задължения по договор за кредитен продукт" с изх. № 11041-07/02.11.2015 г. изрично е посочено, че банката, е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 01.12.2015 г.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е подадено на 03.05.2017 г. и е входирано в регистратурата на РС-Карлово на 04.05.2017 г., като датата на подаденото заявление е след преклузивния срок по чл. 147 ЗЗД.

Поддържа, че обявяването на предсрочната изискуемост по отношение 6 на длъжника и съдлъжника по договора за кредит е надлежно извършено още на 05.11.2015 г., като кредитодателят не може да обявява предсрочна изискуемост на един и същи кредит по няколко пъти. Цитира се практика на ВКС, съгласно която, за да започне да тече 6-месечния срок по чл. 147 ЗЗД не е необходимо изрично уведомяване на поръчителя, а единствено изявлението на кредитодателя за обявяването на предсрочната изискуемост да е достигнало до длъжника по договора за кредит. Поръчителството се прекратява, както при погасяване /прекратяване/ на главния дълг, така и с настъпване на останалите общи или специални основания за прекратяване отговорността на поръчителя. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД урежда едно от специалните основания за прекратяване на поръчителството по право - ако кредиторът не предяви иск срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа на главното задължение. Според цитираната разпоредба, отговорността на поръчителя съществува в срок от 6 месеца от падежа на главното задължение /срокът е краен и преклузивен, съгласно разясненията, дадени в т. 4-6 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ и отпада, ако кредиторът в този период бездейства и не предявява иск срещу главния длъжник Следователно бездействието на кредитора води до загуба на обезпечението.