Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 131 от 08.07.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 197/2025
Вид
Решение № 131
Подписан
08.07.2025
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева, Ирена Николова Петкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.107, ал.2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.134 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Варна, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500197 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител главен инспектор П. О., против решение № 260002/08.01.2025г. по гр.д. № 451/2017г. на ОС – Добрич, с което са отхвърлени предявените от въззивника против Д. Р. Д., ЕГН ********** и Г. Т.

Р., ЕГН ********** искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ вр. § 5 ДР на ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно описано в диспозитива на решението имущество на обща стойност в размер на 92 100 лева.

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон, съдебната практика и установеното от доказателствата. С подробни правни доводи се оспорва извода на първоинстанционния съд, че направените допълнителни парични вноски от ответницата Д. в притежавани от нея търговски дружества не съставляват налично имущество, че необходимо условие за несъответствие по см. на § 1, т.3 ДР на ЗОНПИ е наличното в края на периода имущество да е на стойност над 150 000 лева, както и че нетният доход не може да бъде отрицателна величина. Навеждат се аргументи по съществото на спора, в частност за установено от доказателствения материал несъответствие в размер на 689 158.74 лева и доказаност на предпоставките за 1 отнемане на процесното имущество. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените искове.

Срещу въззивната жалба в срок са постъпили отговори от насрещните страни – въззиваемите Д. Р. Д. и Г. Т. Р., чрез назначените им особени представители, с които жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, респ. за неоснователност на предявените срещу тях искове.

В с.з. жалбата, съответно отговорите, се поддържат.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество против Д. Р. Д. и Г. Т. Р. искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./, разгледани по реда на ЗОНПИ на основание §5 от ПЗР на ЗОНПИ.

Изложените в исковата молба и уточнителни молби по чл.129 ГПК фактически твърдения са, че въз основа на уведомление с вх. № УВ284/05.02.2014г. от РП – Добрич за повдигнати обвинения по тяхно ДП № 138/2012г. срещу Д. Р. Д. за извършено от нея престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 НК /измама/, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.10 ЗОПДНПИ /отм./, с протокол № ТД04ВА/УВ-3713/07.02.2014г. е образувана проверка, обхващаща периода 07.02.2004г. – 07.02.2014г. В хода на същата е обследвано имущественото състояние на проверяваното лице и свързани с него лица, при която проверка се твърди, че е установено значително несъответствие по см. на чл.21, ал.2 вр. §1, т.7 ЗОПДНПИ /отм./, сега чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/. Наведени са подробни твърдения за притежаваното и придобито имущество, трансформации, за кои от имуществата се счита, че са придобити с неустановен източник на средствата и за кои се признава такъв, за реализираните доходи с признат законен източник и за направените от проверяваното лице и семейството му разходи.

Относно ответницата Г. Р. е посочено, че същата е майка на проверяваното лице, което се е разпоредило в нейна полза с придобит през проверявания период л.а. Опел Корса с рег. № ***. Твърди се, че сключеният между тях договор за дарение е непротивопоставим на Държавата, на основание чл.65 ЗОПДНПИ /отм./. Въз основа на направен икономически анализ и извод за установено несъответствие в размер над законоустановения минимум от 150 000 лева се иска отнемане на подробно описаното в исковата молба имущество, като след направени в хода на процеса частични откази по чл.233 ГПК и изменения, предмет на исковете за отнемане, разгледани от първоинстанционния съд, е имущество на обща стойност 92 100 лева, както следва:

На основание чл.142, ал.2, т.1 вр. чл.141 ЗОНПИ от Д. Р. Д. сумата от 86 500 лева, представляващи 50% от невъзстановени парични вноски, направени през 2007г. в „Бул Ит“ ЕООД; сумата от 500 лева, представлявящи 50% от невъзстановени парични вноски, направени през 2009г. в „Бул Ит“ 2

ЕООД; сумата от 600 лева, представляващи 30% от невъзстановени парични вноски за 2009г. в „Евро Бул Ит“ ЕООД; сумата от 2 500 лева, представляващи невъзстановени парични вноски, направени през 2007г. в „Технолифт“ ЕООД.

На основание чл.144, предл.4 вр. чл.141 ЗОНПИ от Г. Т. Р. лек автомобил „Опел“, марка „Корса“, рег. № ***.

С подадени в срока по чл.131 ГПК от назначените на ответниците по реда на чл.47, ал.6 ГПК особени представители писмени отговори исковете са оспорени като неоснователни. Наведени са идентични възражения за недопустимост на исковото производство поради неспазване на срока на проверката по чл.27 ЗОПДНПИ /отм./, за липса на несъответствие в изискуемия се от закона размер, за неправилно извършен икономически анализ, завишени пазарни оценки на придобитото от Д. Д. имущество, необосновани твърдения за незаконност на средствата за придобиването му, в това число и за претендирания за отнемане от Г. Р. лек автомобил, неправилно определени размери на разходите.

Въпросът относно допустимостта на исковото производство по направеното възражение вр. срока по чл.27 ЗОПДНПИ /отм./ е разрешен с постановеното по гр.д. № 2289/2018г. определение на Върховен касационен съд и даденото разрешение с ТР № 1/2018г. на ОСГТК на ВКС.

Не се откриват пороци, касаещи процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.

За да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество следва да се налице следните материални предпоставки: 1/. Проверяваното лице да е привлечено през проверявания период като обвиняем за престъпление по някой от изчерпателно изброени в закона фактически състави на НК или по отношение на него да е налице някоя от другите хипотези, предвидени в чл.22 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.108, ал.2 – ал.6 ЗОНПИ; 2/. Да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, а именно несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период; 3/. Въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото през този период от проверяваното лице и свързаните с него лица по чл.63, ал.2, чл.65 и чл.66 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.142, чл.144 и чл.145 ЗОНПИ, имущество е от незаконен източник; 4/. Макар и в приложимия ЗОПНИ, да не е въведено като изрично условие, с оглед постановената практика на ЕСПЧ /дело „Т. и други срещу България“, дело „Йорданов и други срещу България“/ и решения на ВКС /решение № 50098/18.01.2024г. по гр.д. № 1074/2022г., ІІІ г.о.; решение № 50104/23.01.2024г. по гр.д. № 4647/2021г., ІІІ г.о.; решение № 695/21.11.2024г.

3 по гр.д. № 3635/2023г., ІІІ г.о.; решение № 679/14.11.2024г. по гр.д. № 3889/2023г., ІІІ г.о.; решение № 464/9.07.2024г. по гр.д. № 3939/2023г., IV г.о., решение № 347/19.06.2025г. по гр.д. № 2323/2024г., ІІІ г.о. и др./ легитимната цел на законите за конфискация на незаконно придобито имущество изисква пропорционалност на мярката за отнемане на имущество и намесата в мирното ползване на притежанията, съгласно §1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, което налага обосноваване на връзка между престъпната дейност, по повод на която е образувано производството от КОНПИ и придобитото от лицето имущество.

В настоящия случай от ангажираните по делото доказателства съдът приема, че първата от посочените предпоставки е налице. По този въпрос не е налице и спор между страните.

С уведомление вх. № УВ – 284/05.02.2014г. Комисията е сезирана за повдигнати обвинения срещу въззиваемата Д. Д. по ДП № 138/2012г. по описа на ОД на МВР - Добрич за извършено от нея престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 НК, попадащо в приложното поле на чл.22, ал.1, т.10 ЗОПДНПИ /отм./, въз основа на което с протокол

№ ТД04ВА/УВ3713/07.02.2014г. на директора на ТД – Варна е образувана проверка по чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, обхващаща периода 07.02.2004г. – 07.02.2014г.

Престъплението по повдигнатите обвинения е сред основанията и на приложимия ЗОНПИ /чл.108, ал.1, т.10/, респ. периодът на проверката е съответен на предвидения 10-годишен период по см. на чл.112, ал.3 ЗОНПИ.

В хода на проверката е извършено обследване на имущественото състояние на проверяваното лице – Д. Д., за която няма спор, че към релевантния период не е в брак или фактическо съжителство, има едно дете, непълнолетно към проверявания период и няма твърдения същото да е придобило подлежащо на отнемане имущество. Установено е участие в търговски дружества, контролирани от нея, поради което и същите са били включени в извършената проверка, придобивания и отчуждавания на дружествени дялове, недвижими имоти и МПС, както и извършеното безвъзмездно разпореждане в полза на въззиваемата Г. Р. - нейна майка.

Въз основа на изготвен доклад на директора на съответната ТД на КОНПИ е прието Решение № 264/21.06.2017г. за образуване на производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а след провеждане на процедурата по чл.57 ЗОПДНПИ /отм./ и решението за предявяване на настоящите искове.

Съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания основните спорни въпроси са относно това налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗОНПИ, как следва да бъден направен изводът за това, дали същият предпоставя наличното в края на периода имущество да е на стойност над 150 000 лева и какво се включва в понятието „имуществото“ съгласно легалната дефиниция на § 1, т.4 от ЗОНПИ.

4

Съгласно приетото с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице и свързаните лица парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ.

По аргумент от приетото в този тълкувателен акт непогасените вземания по предоставени от проверяваното лице заеми в полза на трети лица не съставляват налично имущество, което да подлежи на отнемане, респ. да участват като такова в определяне на несъответствието. Същото важи и за направените от проверявания и съпругата му допълнителни парични вноски по чл.134 ТЗ. По своята правна същност допълнителни парични вноски са особен вид заем, кредитиране на дружеството, което се отразява като задължение на дружеството в баланса му, но не и в капитала му. Срещу тези суми внеслия ги съдружник не придобива нови дялове, а само правото предоставената сума да му бъде възстановена. Затова както предоставените суми по сключени договори за заем, така и внесените допълнителни парични вноски, следва да бъдат разглеждани единствено като направен от проверяваното лице разход, но не и като наличен актив по см. на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ, подлежащ на отнемане. Такъв ще бъде единствено върнатата заета сума и то при условие, че е налична в неговия патримониум в края на проверявания период, тъй като предмет на отнемане, могат да са само налични парични средства, т.е. такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/, каквито са и наличните по банкови сметки. В т.см. решение № 50004/08.04.2024г. по гр.д. № 3649/2020г. на ВКС, ІV г.о., определение № 50258/08.06.2023г. по гр.д. № 2831/2022г. на ВКС, определение № 853/24.02.2025г. по гр.д. №3278/2024г. на ВКС, ІV г.о., определение № 3784/29.07.2024г. по дело №4466/2023г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.