Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1082 от 09.05.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 660/2022
Вид
Определение № 1082
Подписан
09.05.2022
В сила
09.05.2022
Състав
Албена Янчева Зъбова Кочовска, Веселка Георгиева Узунова, Таня Димитрова Евтимова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.268 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.142 ал.1 т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.143 ал.1 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1082 гр. Бургас, 09.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20222100500660 по описа за 2022 година

На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик В.Узунова ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на ОД на МВР гр.Бургас,представлявана от директора Калоян Калоянов,подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Гергана Владимирова,с адрес гр.Бургас,ул.“Христо Ботев“№46 срещу Решение № 260054 от 31.03.2022г. постановено по гр.д.№ 3950/2020г.по описа на БРС,с което въззивната ОД на МВР гр.Бургас е осъдена да заплати на въззиваемия АЛ. В. ТР. с ЕГН-********** , със съдебен адрес : гр.Бургас,ул.Раковски“№2- адв.С.К., сумата от 2196.83 лева,представляваща допълнително трудово възнаграждение за 288.57 часа положен от въззиваемия и неплатен нощен труд през периода 16.07.2017г.16.07.2020г.преизчислен като извънреден труд,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 17.07.2020г.до окончателното и изплащане и 450 лева разноски по делото.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок,внесена е държавната такса за въззивното обжалване.Препис от въззивната жалба е връчен надлежно на въззиваемата страна,която е депозирала писмен отговор в срок.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението на БРС. Въззивникът счита,че необоснован и в противоречие с материалния закон се явява крайният извод на съда,че е налице разлика между действително положения нощен труд от въззиваемия и този,отчетен и изплатен от ОДМВР-Бургас.Несъобразено със специалната нормативна уредба е и заключението на съда,че тази разлика представлява извънреден труд,който следва да се заплати съобразно часовата ставка,предвидена за заплащане на извънреден труд.За да обоснове този извод,районният съд е приел,че е налице празнота в специалната нормативна уредба,касаеща служителите на МВР,която следва да 1 бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/ с аргумент,че в противен случай служителите на МВР ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,регулирани от КТ.Съдът не е отчел,че страните са обвързани от служебно правоотношение,регламентирано в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение,а в ЗМВР липсва препращаща норма,която да даде основание за субсидиарното приложение на КТ и НСОРЗ.ЗМВР е специален нормативен акт,регламентиращ статута на държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР и обосновава различен метод на правно регулиране на работното време,трудовото възнаграждение и др.С оглед на това,размерът на допълнителното трудово възнаграждение също следва да се определи по специалните правила,разписани в ЗМВР и издадени въз основа на него наредби и заповеди на министъра на МВР.Прави се оплакване,че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението за неприложимост на НСОРЗ и на друго самостоятелно основание-че не са налице две от четирите кумулативно изискуеми предпоставки ,предвидени в чл.9 ал.1 на тази наредбапродължителността на нощното време да е по-малка от продължителността на дневното,както и трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми. Мотивите на съда за приложение на коефициент 1.143 не са съобразени с целта на коефициента- да се определи така възнаграждението на работника,че за положен от него нощен труд до 7 часа,той да получи възнаграждение за 8 часа труд,като в тези случаи работникът не работи извънредно по смисъла на чл.143 ал.1 КТ.Извънреден труд би бил налице само ако работниците действително работят извън установеното за тях работно време.Получените часове в повече при преизчисляване на нощния труд в дневен създават неточно разбиране за извънреден труд и претенцията за преизчисление с коефициент 1.143 е незаконосъобразна.

Изложени са и оплаквания,че съдът не е обсъдил съображенията на въззивната страна,изложени в депозираното писмено становище относно неоснователността на исковата претенция и с оглед произнасянето на СЕС с Решение от 24.02.2022г.по дело № С262/2020г.по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по гр.д.№606/2019г.до СЕС за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕС и Съвета от 04.11.2003г.и съответствието им с националното законодателство.Моли за отмяна на решението на БРС и отхвърляне на иска от въззивната инстанция.

Решението е оспорено и в частта за разноските,като се сочи,че в последното съдебно заседание процесуалният представител на въззивника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца,което районният съд не е уважил е присъдил разноски в полза на ищеца включващи целия размер на адвокатското възнаграждение.Прави искане за изменение на решението в частта за разноските,при преразглеждане на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца и редуцирането му до 100 лева.

В отговора на въззивната жалба въззиваемият Т., чрез пълномощника си адв.К. въззивната жалба е оспорена като неоснователна,като се прави искане решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Изложени са правни доводи относно 2 липсата на нормативна уредба за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143,която не следва да се тълкува като забрана за преизчисляване на положения нощен труд в дневен за служителите на МВР,каквато забрана би била противоконституционна,а като празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители на МВР.При наличието на такава непълнота,въззиваемият сочи,че следва да намери субсидиарно приложение общата НСОРЗ,както е приел и районният съд.По отношение на размера се сочи,че са събрани доказателства за положен нощен труд от ищеца,който преизчислен към дневен такъв с коефициент 1.143 води до получената стойност на извънреден труд от 185.47 часа,както е приел БРС въз основа на доказателствата,събрани по делото. Направен е анализ на нормативната уредба и съдебната практика по приложението и,като се изтъква,че понастоящем е образувано Тълкувателно дело №1/2020г.на ОСГК на ВКС по въпроса:

“ При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР приложими ли са разпоредбите на КТ и на НСОРЗ /в частност разпоредбата на чл.9 ал.2 от същата Наредба/или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?“,по който има формирана противоречива съдебна практика на съдилищата. Позовава се на съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК ,в която е даден отговор на същия въпрос в смисъла,възприет и от БРС.

Счита,че формираните от районния съд изводи не противоречат и на решението на СЕС от 24.02.2022г.по дело № С-262/2020г.Моли решението на БРС да бъде потвърдено.

Претендира разноски,прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Въззивната жалба в частта,с която е оспорено решението на БРС досежно разноските има характера на молба за изменение на решението на първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК. Ето защо,въззивното производство следва да бъде прекратено,а делото-върнато на БРС за произнасяне по това искане на въззивната ОД на МВР-Бургас по реда на чл.248 ГПК. След приключване на производството по изменение на решението в частта за разноските,делото следва да се върне на БОС за разглеждане на въззивната жалба по съществото на спора и по евентуално постъпили жалби срещу съдебния акт по чл.248 ГПК.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по в.гр.д.№660/2022г.по описа на БОС.

ВРЪЩА делото на БРС за произнасяне по реда на чл.248 ГПК на искането на въззивника ОД на МВР –Бургас за изменение на постановеното решение в частта за присъдените разноски,инкорпорирано във въззивната жалба.

3

След приключване на производството по чл.248 ГПК делото да се върне на БОС за разглеждане на въззивната жалба и на евентуално постъпили жалби срещу съдебния акт постановен по реда на чл.248 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4