Решение № 262 от 12.08.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. София , 12.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З в закрито заседание на дванадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вергиния Мичева

Александър Ангелов

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Александър Ангелов Въззивно гражданско дело № 20211100506147 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по жалби на Е.К. срещу образуването на изпълнителното производство по изп. д. № 20218400400262 на ЧСИ с рег. № 840 и срещу разпореждане от 01.04.2021 г. на съдебния изпълнител, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за прекратяване на изпълнителното производство, по което тя е длъжник, както и срещу определените разноски по изпълнението. Жалбоподателката посочва, че взискателят по изпълнителното дело Б.Ф.-П. е изпаднала в забава на кредитора, тъй като не е предоставила на жалбоподателката валидна банкова сметка, по която тя да заплати дължимите суми по изпълнителния лист. Поради това, въпреки направените опити на жалбоподателката да заплати доброволно сумата, това не е било възможно.

Жалбоподателката счита, че така извършените действия от взискателя представляват злоупотреба с процесуални права, поради което изпълнителното производство следва да бъде прекратено. Освен това посочва, че е заплатила сумите, които са включени в поканата за доброволно изпълнение. Счита и че определените от съдебния изпълнител прости и пропорционални такси, дължими в изпълнителното производство са неправилно определени, а също така възразява и че разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение са прекомерни, тъй като не са извършвани действия по изпълнителното дело, освен образуването му. Претендира разноски в настоящото производство.

Ответницата по жалбата и взискател в изпълнителното производство Б.Ф.-П. изразява становище за неоснователност на жалбите. Посочва, че жалбоподателката не е изпълнила доброволно определението на съда, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, 1 въпреки че са били предоставени възможности за това. Посочва и че за обстоятелството, че банковата сметка е закрита, тя е разбрала едва след полученото от жалбоподателката съобщение. Поради това счита, че не е налице и злоупотреба с права от нейна страна.

Посочва и че разноските за заплатеното от нея адвокатско възнаграждение не са прекомерни, тъй като изпълнителното производство е образувано за заплащане и на бъдещи суми, а освен това предвид и множеството възражения на жалбоподателката по делото.

Претендира разноски в производството.

В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният изпълнител изразява становище за нейната неоснователност и недопустимост. Счита, че жалбата е недопустима по отношение на обжалването на образуването на изпълнителното дело, както и неоснователна относно искането за прекратяване на производството, доколкото жалбоподателката не е заплатила суми по изпълнителното дело, не е погасила изцяло дължимите задължения, а освен това делото е за събиране и на бъдещи вземания. По отношение на разноските в производството съдебният изпълнител посочва, че обикновените такси са правилно изчислени съобразно извършените действия, пропорционална такса не е начислявана, тъй като не са постъпили суми по делото, а разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя са намалени до минималния размер.

След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител, съдът намира следното:

На първо място, с оглед на двете подадени жалби, следва да се изясни предметът на настоящото производство. И двете жалби съдържат оплаквания по отношение на разноските, определени от съдебния изпълнител в изпълнителното производство както с поканата за доброволно изпълнение, така и след това намалени с разпореждането от 01.04.2021 г. Според чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът има възможност да обжалва разноските по изпълнението, поради което в тази част жалбите са допустими (те са подадени и в срока за обжалване). Едната жалба е насочена срещу разпореждането от 01.04.2021 г., с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство, а другата е срещу самото образуване на производството. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК на обжалване подлежи отказът на съдебния изпълнител да прекрати производството, а самото му образуване не подлежи на обжалване. Въпреки това, като се имат предвид сходните обстоятелства и съображения, изложени и в двете жалби, следва да се приеме, че и с двете жалби по същество се обжалва отказът на съдебния изпълнител да прекрати вече образуваното изпълнително производство, поради което и в тези части жалбите са допустими.

Изпълнителното производство е образувано на 26.02.2021 г. по молба на взискателя Б.Ф.-П. въз основа на издаден срещу жалбоподателката Е.К. изпълнителен лист от 18.02.2021 г. Изпълнителният лист е издаден въз основа на определение на въззивния съд от 23.11.2020 г., с което са постановени привременни мерки в делбено производство, а именно заплащане на обезщетение за ползването на съсобствен имот от жалбоподателката в размер 2 на по 350 лв. на месец.

Видно от документите по изпълнителното дело, след образуването на производството съдебният изпълнител е направил четири справки във връзка с жалбоподателката и нейното имущество – за адрес, за банкови и платежни сметки, за регистрирани трудови договори и за декларирано притежавано имущество. След това съдебният изпълнител е наложил два запора върху вземанията на жалбоподателката по банкови сметки в две банки, като е изпратил и покана за доброволно изпълнение на жалбоподателката. В поканата за доброволно изпълнение, която е от 02.03.2021 г., е включена сумата от 1 143,33 лв. – размерът на вземането за периода от 23.11.2020 г. (датата на окончателното определение на съда) до края на м. 02.2021 г., доколкото обезщетението се дължи за всеки месец, съответно съдебният изпълнител е изчислил частта от него, дължима за остатъка от м. 11.2020 г. след датата на определението на съда и до края на месеца, тъй като в определението ясно е посочено, че обезщетението се дължи след влизането в сила на съдебния акт, т.е. считано от 23.11.2020 г., а не и за период от преди това. В поканата са включени и сумите 600 лв. за разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение, 110,50 лв. разноски по изпълнителното дело, както и 191,36 лв. пропорционална такса по т. 26 на Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (Тарифата). Така е получен и общият размер на задълженията на жалбоподателката към момента на издаване на поканата, а именно 2 045,19 лв.

Впоследствие с обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител от 01.04.2021 г. размерът на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение е намален на 367,26 лв., а размерът на таксата по т. 26 от Тарифата, дължима за задължения за минало време, е определен на 202,61 лв. Следва да се посочи и че с молба от 29.03.2021 г. взискателят е уведомил съдебния изпълнител за постъпили плащания от жалбоподателката, като е представил и извлечение от банковата си сметка, от което е видно, че са заплатени общо 1 041,52 лв. Видно от съобщения до страните от 08.04.2021 г. така заплатените суми са съобразени от съдебния изпълнител, който е определил размера на дълга към този момент на 350 лв. – обезщетението, дължимо за м. 03.2021 г., както и разноски, които възлизат на 367,26 лв. за адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя (след намаляването му от съдебния изпълнител), 211,18 лв. – такса по т. 26 от Тарифата и 110,50 лв. – други такси и разноски по изпълнителното дело.

Основното възражение, изтъкнато от жалбоподателката, е свързано със соченото от нея обстоятелство, че не е могла да заплати сумите, за които е осъдена с влязлото в сила определение на съда, поради това, че ответницата по жалбата не е предоставила своя валидна банкова сметка, по която да се извърши плащането. Това обстоятелство се установява и с представените разписки за плащания, които впоследствие се е оказало, че не могат да бъдат преведени по сметката, тъй като тя е била закрита (обстоятелство, което не се оспорва и от ответницата по жалбата).

Следва да се има предвид обаче, че съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното 3 производство може да се прекрати, когато длъжникът представи доказателства за това, че е заплатил задълженията по изпълнителния лист преди образуването му (съответно тогава и разноските по изпълнението остават в тежест на взискателя съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК).

Според чл. 75, ал. 3 ЗЗД плащането е извършено със заверяването на сметката на кредитора.

Доколкото самата жалбоподателка сочи, че плащането не е достигнало до сметката на ответницата по жалбата (която е била закрита), според посочената норма липсва извършено плащане преди образуване на изпълнителното производство. Следователно няма и основание за прекратяването му.

Освен това следва да се съобрази и това, че изпълнителният лист е издаден за бъдещи периодични платежи. Поради това не съществува основание за прекратяване на производството, тъй като то следва да продължи да съществува, докато се дължат бъдещите периодични платежи (съгласно определението на съда това е до окончателното приключване на делбеното производство между страните).

Изтъкнатите от жалбоподателката обстоятелства, свързани със забава на взискателя като кредитор (поради непредставяне на данни за валидна банкова сметка), както и за злоупотреба с процесуални права, не могат да бъдат предмет на преценка нито от съдебния изпълнител, нито от съда в настоящото производство. Наличието на забава на кредитора не означава, че кредиторът губи възможността да пристъпи към принудително изпълнение на вземането си. Разбира се, наличието на забава на кредитора дава възможност на длъжника да замести изпълнението, направено лично на кредитора, и така да се освободи от задължението си. Според чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД длъжникът може да вложи дължимата парична сума по сметка на кредитора, когато последният е в забава. Става въпрос за сметка, която длъжникът може да открие на името на кредитора си. В случая обаче жалбоподателката, след като е установила, че не може да извърши плащане по предоставената от ответницата по жалбата банкова сметка, не е предприела действия, с които да изпълни задължението си по посочения заместващ личното плащане на кредитора начин. Поради това тя е останала задължена за сумите по изпълнителния лист, а съответно ответницата по жалбата разполага с възможността да търси принудително изпълнение на тези задължения.

Следва да се има предвид също така, че отговорността за разноски в изпълнителното производство е уредена различно от тази в исковото. Съгласно чл. 79 ГПК длъжникът винаги отговаря за разноските по изпълнението, освен ако задължението му е погасено преди образуване на делото или взискателят поиска прекратяването му (в този смисъл е препращането на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК към хипотезите на прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433 ГПК). Това е така, тъй като доколкото е налице подлежащо на принудително изпълнение задължение на длъжника и той не го е изпълнил, предполага се, че той е дал повод за започване на принудително изпълнение срещу него. Поради това в изпълнителното производство не може да се приложи по аналогия хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК и да се разсъждава върху въпроса дали длъжникът е дал повод за образуване на 4 изпълнителното производство.

Разбира се, с оглед на конкретните отношения между взискателя и длъжника, е възможно длъжникът да се е опитал добросъвестно да изпълни задължението си доброволно и преди образуване на изпълнителното производство, но да е бил възпрепятстван от поведението на кредитора си (забава на кредитора), който впоследствие да е предприел принудително изпълнение срещу длъжника. В този случай може да се приеме, че е налице злоупотреба с процесуални права от страна на взискателя и именно в тази насока са твърденията на жалбоподателката. Доколкото обаче подобна хипотеза изисква цялостна преценка на обстоятелствата, свързани с отношенията между страните преди образуване на изпълнителното производство, тя не би могла да бъде направена от съдебния изпълнител, в чиито правомощия не попада разрешаването на спорове между страните. Съответно, тази преценка не може да бъде направена и в настоящото производство, което единствено проверява законосъобразността на действията на съдебния изпълнител. Освен това в практиката се приема, че дори и да е налице злоупотреба с процесуални права съгласно чл.