Определение № 260038 от 14.07.2020, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 209/2019
- Вид
- Определение № 260038
- Подписан
- 14.07.2020
- Състав
- МАРИЯ МАРКОВА БЕРБЕРОВА-ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 14.07.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО
НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария
Берберова-Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева гражданско дело № 209 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247, ал.1 от ГПК.
Делото е приключило с Решение № 192 от 10.10.2019г., с което съдът е признал за установено по отношение на ответника „Е.” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.Т.Г., че същият дължи на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД на ищеца „Й.К.” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.Ц.Й., следните парични задължения, за които ищецът се е снабдил със Заповед № 542 от 16.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1124/2018г. по описа на РС-Несебър, а именно: сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща неизплатено задължение по Договор за заем от 11.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 16.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съдът е осъдил „Е.” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.Т.Г. да заплати на „Й.К.” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.Ц.Й., сумата общо размер от 1000 лева /хиляда лева/, представляващи съдебно - деловодни разноски, от които сумата от 100 лева, представляващи заплатени разноски за заповедното производство по частно гр. дело № 1124/2018г. на РС-Несебър и 900 лева – разноски по настоящото исковото производство.
Недоволен от така постановеното решение е останала ответната страна, която е обжалвала същото пред въззивната инстанция. С влязло в сила Решение № ІІІ-97 от 02.07.2020г., постановено по възз.гр.д. № 624/2020г. по описа на Окръжен съд – гр.Бургас е потвърдено решението на първоинстанционния съд, като на ищеца са присъдени заплатените разноски пред въззивната инстанция в размер на 800 /осемстотин/ лева.
По повод подадена молба от ищцовото дружество „Й.К.” ЕООД с ЕИК ***** за издаване на изпълнителен лист за присъдените им разноски въз основа на влязлото в сила решение на Районен съд – гр.Несебър, съдът констатира, че при постановяване на крайния съдебен акт по делото, поради неточно посочване в подадената от „Й.К.” ЕООД искова молба на датата на сключения договор за заем – 11.07.2017г., съдът е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, като погрешно е отразил, че договора между страните е оформен на 11.07.2017г., вместо на 11.01.2017г., за което сочат събраните по делото доказателства. Същата грешка е допусната и на две места в обстоятелствената част на решението на стр.1, ред 18 отдолу нагоре и стр.2, ред 15 отгоре надолу.
Съгласно разпоредбата на чл.247, ал.1 от ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.
Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмен текст на съответния съдебен акт. В настоящият случай, първоинстанционният съд е формирал в мотивите на решението си правораздавателна воля относно основанието на дължимата от ответника главница в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, а именно – Договор за заем от 11.01.2017г., но погрешно е отразил в диспозитива, както и на две места в обстоятелствената част на решението, че Договора за заем е от 11.07.2017г.
Мотивиран от горното и на основание чл.247, ал.1 от ГПК, Несебърският районен съд Р Е
Ш И :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в първия абзац от диспозитива на Решение № 192 от
10.10.2019г., постановено по гр.д.№ 209/2019г. по описа на РС-Несебър /стр.5, ред 14 от горе надолу/, както и на две места в обстоятелствената част на решението /стр.1, ред 18 отдолу нагоре и стр.2, ред 15 отгоре надолу/, като вместо израза „Договора за заем от 11.07.2017г.” да се чете „Договор за заем от 11.01.2017г.”.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: