Решение № 954 от 26.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 954 гр. Варна, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20213110203655 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на АНГ. СТ. СТ. с ЕГН **********, чрез С.А. С. – негов баща срещу НП № 7949а-698/17.05.2021 год. на началника на 02 РУП Варна, с което за нарушение на чл.7,ал.1 от ЗБЛД, на осн.чл.81,ал.2,т.2 от ЗБЛД му е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лв..

В жалбата се сочи, че А.С. е със психично заболяване, както и че личната му карта не е била загубена, а е забравил къде я е оставил. Сочи се, че А.С. е без доходи, поради здравословното му състояние и се иска отмяна на НП. Към жалбата са приложени Експертно решение № 1891/14.07.2021 год. на Втори ТЕЛК към МБАЛ „ Св. Анна“ Варна.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично, поддържа жалбата си и моли НП да бъде отменено, като посочва, че поради заболяването си забравя, както станало и в конкретния случай. Твърди, че по-късно баща му намерил личната му карта.

Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не се представлява.

Депозирани са писмени бележки.

Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

НП № 7949а-698/17.05.2021 год. е издадено, затова, че на 28.04.2021 год. около 16,75 часа в 1 гр.Варна, ул.“ Брегалница“ № 1 заявява, че на 28.04.2021 год. установил, че при неясни за него обстоятелства загубил личната си карта с № 646338513 –първа по ред – нарушение на чл.7,ал.1 от ЗБЛД.

НП е съставено въз основа на АУАН № 584/28.04.2021 год., предявен и връчен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения не отразил, че има такива.

В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН са направени възражения.

Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителя П.П. потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение.

От показанията на св.Н. се установява, че е била на работа като системен оператор , жалбоподателя декларирал, че си е загубил личната карта и поискал да му бъде издадена нова. Задължението и било да изпрати лицето, в конкретния случай това бил жалбоподателя до полицейски инспектор, който да му състави АУАН, след което се подавали документи за издаването на нова лична карта.

Съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел С.А. С., баща на жалбоподателя, който запознат с разпоредбите на чл.119 и 121 от НПК дава показания, в които посочва, че синът му страда от психично заболяване, през 2016 год. му били направили 26 електрошока, били му „ изтрили мозъка“, имал „ тъмни петна“ – не помнел, имал моменти, в които „ изключвал“. На всеки две седмици ходели на психиатър, сменяли му лекарствата.Твърди, че личната карта на синът му не била загубена, а била в домът им, като я е върнал в полицията, където предоставил и копие от решението на ТЕЛК. Твърди, че не пускали синът си да излиза от домът им, тъй като не знаели какво може да направи.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите П., Н. и С., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник на 02 РУП Варна, въз основа на приложена Заповед № 821з-493/01.09.2014 год. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице - полицейски инспектор – компетентно длъжностно лице съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗБЛД.

Съставен е акт за установяване на административно нарушение, който формално отговаря на 2 изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване, като чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД предвижда, че се наказва с глоба от 30 до 200 лева лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ.

Съдът счита наказателното постановление за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

Съгласно чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания за да се квалифицира едно деяние като административно нарушение, то трябва да е извършено виновно. Не са посочени в наказателното постановление обстоятелствата, при които е извършено нарушението и каква е субективната страна на дееца към извършеното деяние.

На второ място, съдът констатира, че нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в атакуваното наказателно постановление се съдържа датата на извършеното нарушение - един от задължителните реквизити на тези актове, регламентирани в разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е съществено обстоятелство, касаещо индивидуализиране на времето на извършване на нарушението, което от своя страна има значение за определяне началния момент, от който започва да тече давност.

Посочена е единствено датата на установяване на нарушението – моментът в който жалбоподателя е декларирал, че личната му карта не се намира в него. Допуснатото нарушение също е съществено нарушение на императивни норми, засягащо защитата на нарушителя и правото му на такава. Изискванията към реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление /чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН/, имат за цел да осигурят на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице възможността да организира ефективна защита, както по правото, така и по фактите и в двете фази на производството производството пред административния орган по издаване на наказателното постановление и производството пред съда по обжалването му. Когато някой от тези реквизити липсва или е опорочен до степен неподлежаща на саниране по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съдът следва да отмени крайния акт обжалваното наказателно постановление, като постановено при съществено нарушение на закона.

Извън изложеното по-горе, състава на съда намира, че в конкретния случай, дори да се приеме, че НП е било законосъобразно издадено от процесуалноправна гледна точка, са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажен случай на административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения.

3

Съгласно чл. 11 от ЗАНН въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелства изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. Преценката за "маловажност" на случая подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. 1/2005 г. /, доколкото е свързана с правилното приложение на материалния закон е в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното решение.

Съда намира, че всички тези обстоятелства са изяснени и дават основание да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, където като "маловажен случай" е определен този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства - психичното заболяване и липсата на средства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Съдът като взе предвид факта, че въпреки загубата на личната карта това не е довело до настъпването на вредни последици (а впоследствие дори същият е бил намерен и предаден за унищожаване съобразно твърденията на бащата на жалбоподателя, неоспорени от АНО), счита, че административнонаказващият орган не е следвало да издава наказателно постановление, а да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изхода на спора на АНО не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, а доколкото жалбоподателя няма искане за присъждане на такива, съдът не следва да се произнася в този смисъл.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 7949а-698/17.05.2021 год. на началника на 02 РУП Варна, с което на АНГ.

СТ. СТ. с ЕГН ********** за нарушение на чл.7,ал.1 от ЗБЛД, на осн.чл.81,ал.2,т.2 от ЗБЛД е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лв..

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му пред Административен съд ,гр. Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4