Решение № 101 от 06.04.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Сливница, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20221890200300 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „В.Н.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалще и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Хр. М. В., срещу наказателно постановление № 624797-F638396/15.02.2022 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – гр. София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.

278б, ал.1 от ДОПК, му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК .

Поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно.

Излага твърдения за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че в НП има явно несъответствие между посочените разпоредби, които се твърди, че са нарушени. Излага, че погрешно в НП е посочено, че същото може да се обжалва в седмодневен срок от връчването му пред РС-Сливница, който срок не е регламентирания в ЗАНН такъв.

Поддържа, че дружеството-жалбоподател не е било уведомено за датата на доставката. При тези съображения моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно или алтернативно – да приеме, че в конкретния случай е налице „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Златкова.

Същата пледира за отмяна на процесното наказателно постановление като необосновано и незаконосъобразно, а алтернативно – пледира за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендира разноски по списък.

1

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Дружеството - жалбоподател „В.Н.“ ЕООД, било получател на стока с висок фискален риск – ядки: бразилски орех без черупка - 3393 кг.; пеканови орехи без черупка – 1633 кг и бадеми – 600 кг. Фискалният контрол на горепосочената стока започнал на 11.12.2021 г. на ГКПП „Дунав мост 2“, документирано с Протокол № 050902022894_1/11.12.2021 г. При проверката било установено, че СВФР се превозва с товарен автомобил марка - DAF, с peг. № *** и peг. № на ремарке ***. Водачът на МПС – Р. Г. декларирал място на разтоварване - *** в складова база на превозвача „Д.Т.“ с дата и час на пристигане - 11.12.2021 г. в 14:30 часа. На автомобила било поставено обикновено техническо средство за контрол № 0712404.

На 11.12.2021 г. в 14:30 часа Ст. Г. и Ф.Р. - главни инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“ пристигнали на мястото на разтоварване в гр. Божурище, склад на „Д.Т.“ ЕООД. Установили, че транспортното средство с peг. № *** и peг. № на ремарке *** и водач Р. Г. е на място, но не се е явил представител на получателя на СВФР, „В.Н.“ ЕООД на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване или упълномощен представител. Органите по приходите почакали до 15:19 часа, но никой не се явил за разтоварване на стоката и съставили протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050902022894_2/11.12.2021 г.

По електронна поща били уговорени нов ден и час за разтоварване на стоката – 13.12.2021 г. в 10.30 ч.

Така в 12:51 часа на 13.12.2021 г. в присъствието на П.Д.Г. – упълномощен представител на „В.Н.“ ЕООД, свидетелите С. А. П. и В. Д. С. извършили проверка на стоки с висок фискален риск, за което били съставени протокол за отстраняване/поставяне на техническо средство за контрол № 050902022894_5/13.12.2021 г., Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050902022894_9/13.12.2021 г., приемо - предавателен протокол № 050902022894_11/13.12.2021 г. При извършената проверка не били констатирани нарушения на пломбата и други нарушения.

На 14.12.2021 г. свидетелят С. А. П. съставил против „В.Н.“ ЕООД АУАН № F638396/14.12.2021 г., с който констатирал извършено от дружеството нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК . АУАН е връчен същия ден на П.Д.Г. – упълномощен представител на „В.Н.“ ЕООД.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са направени писмени възражения по съставения акт, които не са уважени.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 624797-F638396/15.02.2022 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - София в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 278б, ал. 1 от ДОПК на „В.Н.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК.

2

Препис от НП бил връчен на Вл. Б. – главен счетоводител и упълномощен представител на „В.Н.“ ЕООД на 14.04.2022 г. Жалбата против НП е подадена на 26.04.2022 г. чрез АНО до РС - Сливница.

Горната фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на разпитаните по делото свидетели С. А. П., В. Д. С., А.А. Д. и П.Д.Г., и приетите по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Отговорността на дружеството - жалбоподател е ангажирана на основание чл. 278б, ал. 1 от ДОПК . Съгласно тази санкционна разпоредба лице, което не изпълни задължение по чл. 13, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. - за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци. При повторно нарушение наказанието е глоба от 3000 до 5000 лв. - за физическите лица, или имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че на 11.12.2021 г. в гр. Божурище жалбоподателят „В.Н.“ ЕООД в качеството си на получател на стоки с висок фискален риск - ядки: бразилски орех без черупка - 3393 кг.; пеканови орехи без черупка – 1633 кг и бадеми – 600 кг, не се е явил на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката - гр. Божурище, ул. „Бор“ № 15 (складова база на „Д.Т.“), с дата и час на пристигане - 11.12.2021 г. в 14:30 часа или да осигури присъствието на упълномощен свой представител.

Видно е, че в АУАН и в НП е посочено, че водачът на МПС-то, който е служител на превозвача „Д.Т.“ е попълнил декларация на ГКПП Дунав мост 2, в която е отразил дата, час и място на разтоварване на стоката на 11.12.2021 г. в 14.30 часа. В административнонаказателното производство, обаче, не са ангажирани доказателства (включително и въпросната декларация) дали за така декларираните дата, час и място на разтоварване е уведомен представител на фирмата получател. За установяване на това обстоятелство доказателствена тежест носи АНО. При незнание за това кога и къде ще бъде разтоварена стоката с висок фискален риск от страна на представител на дружеството-получател, неявяването в този час не може да се вмени във вина на последното.

От друга страна, настоящата въззивна инстанция счита, че е налице и „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. ЗАНН не съдържа легална дефиниция на понятието „маловажен случай“. Съгласно ТР № 1/2007 г. по тълк. н.д. № 1/2005 г. на ВКС, прилагането на чл. 28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административнонаказателна 3 отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, съдържанието на понятието „маловажен случай“ и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл. 93, т. 9 от ДР на НК . По аргумент от посочената разпоредба, „маловажен случай“ на административно нарушение ще е налице тогава, когато нарушението с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.

По делото липсват доказателства, а и не се твърди, дружеството жалбоподател да е било санкционирано за други нарушения по ДОПК. Освен това, не са установени факти и обстоятелства за откриване на допълнителни данъчни задължения на дружество. Контролно - административната дейност на представителите на данъчната администрация не е била препятствана, тъй като законният представител на дружеството е уведомил съответното длъжностно лице, че се налага уговаряне на нов час на разтоварване, на които е присъствало упълномощено от управителя на дружеството-получател лице, което е оказало необходимото съдействие по време на проверката и не се е стигнало до накърняване на обществения интерес. Освен това, не е било констатирано несъответствие между количеството и вида на превозваната стока - по документи и представената за проверка. Тези обстоятелства са релевантни при преценката за интензитета на обществената опасност на нарушението спрямо типичните нарушения от този вид и преценени в своята съвкупност, обосновават по-ниска обществена опасност на деянието и дееца спрямо други нарушения от същия вид.

В случая, изложените по-горе обстоятелства представляват обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни условия, като такова с по-ниска степен на обществена опасност.

Значимостта на охраняваните обществени отношения, свързани с движението и контрола на високорискови фискални стоки, са обусловили законодателното разрешение неизпълнението на задължението по чл. 13, ал.

3, т. 2 от ДОПК да бъде квалифицирано като административно нарушение по чл. 278б, ал. 1 от ДОПК . Това, обаче, не означава, че с оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и обстоятелствата, относими към извършеното нарушение, не може да е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Степента на обществена опасност на конкретното формално нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя. Не може да се приеме, че в конкретния случай нарушението рефлектира върху охраняваните със санкционната норма на чл. 278б, ал. 1 от ДОПК обществени отношения по начин, непозволяващ приложението на чл.

28 от ЗАНН. В случая, с оглед установената по делото фактическа обстановка, липсата на накърнени интереси - както обществени, така и на фиска, и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т. 9 от НК , във вр. с чл. 11 4 от ЗАНН, следва да се приеме, че степента на обществена опасност на извършеното нарушение е по-ниска в сравнение със степента на обществената опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на административнонаказателния състав по чл. 278б, ал. 1 от ДОПК .

Освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, доколкото предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложена санкция, би било адекватното за случая решение на наказващия орган. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, неприлагането от административнонаказващия орган на нормата на чл.

28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и обуславя неговата отмяна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени направените разноски за адвокатско възнаграждение. Те следва да бъдат уважени в претендирания размер, предвид липсата на възражение за прекомерност от страна на въззиваемата страна.