Решение № 7677 от 12.06.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 7677

Варна, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - III тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯНКА ГАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДАНИЕЛА НЕДЕВА

ИВЕЛИН БОРИСОВ

При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИН БОРИСОВ канд № 20267050701321 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на П. Й. И., чрез адв. С. Й. - ВАК, против Решение № 215/23.02.2026г. на ВРС, постановено по АНД № 872/2025г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 743/03.01.2025г. на зам. – кмета на Община Варна, с което на основание чл.178е от ЗДвП, на П. Й. И., е наложена глоба, в размер на 50 лв.

Касаторът релевира доводи за неправилност на атакуваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касаторът сочи противоречие в описанието на деянието в Уведомлението по чл.186, ал.3 от ЗДвП, в АУАН и в НП. Твърди, че според уведомлението мястото на нарушението е срещу [улица], в АУАН нарушението е на [улица], а според НП нарушението е извършено срещу [улица]. Излага съображения, че въззивният съд не се е произнесъл по възражението за липсата на яснота къде е извършено нарушението, и в колко часа. Намира, че нарушението представлява маловажен случай, като липсват данни да са настъпили вредни последици от същото. По изложените съображения моли да бъде отменено решението на ВРС и да се отмени издаденото НП.

В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирана молба с.д. №10722/22.05.2026 г. чрез адв. С. Й. поддържа жалбата. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдВ.

Ответната страна – Зам.кмета на Община Варна, чрез процесуалния си представител – ю.к. С. Д., в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност моли за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на П. Й. И. против наказателно постановление № 743/03.01.2025г. на зам. – кмета на Община Варна, с което на основание чл.178е от ЗДвП, на И., е наложена глоба, в размер на 50 лв.

От фактическа страна се установява, че на 01.12.2024 г., около 10.10 ч. в [населено място], полицейски служител в сектор „Общинска полиция“, ОД МВР Варна, при обход на обслужвания район констатирал паркиран л. а. „Хюндай“, рег.№[рег. номер], на тротоара на [улица], срещу №*. Полицейският служител съставил срещу неговия собственик фиш №********** от 01.12.2024 г. за извършено в 10.10 ч. на съответната дата нарушение на чл.94, ал.3 ЗДвП като оставил уведомление за изготвянето му на предното стъкло на автомобила.

На 03.12.2024 г. в Община Варна постъпила жалба от П. И., с която се оспорвал съставения фиш с наведено твърдение, че превозното средство е било паркирано в собствения му двор, а не на тротоар.

С рег.№ЗК24002364ВН от 06.12.2024 г. И. бил уведомен, че на лице, оспорващо установено нарушение или размер на наложена глоба, се съставя акт или съгласно чл.188 ЗДвП посочва лице, на което е предоставено управлението на превозното средство от собственика и бил поканен да се яви за съставяне на акт.

На 17.12.2024 г. била представена от полицейския служител докладна до Началник на сектор „Общинска полиция“, ОД МВР Варна, в която описал фактическата обстановка. На 17.12.2024 г., въз основа на издадения фиш №********** от 01.12.2024 г. спрямо П. И. бил съставен АУАН №00004975 за нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП за това, че на 01.12.2024 г., около 10.10 ч. в [населено място], на [улица], срещу №6, е паркирал л. а. „Хюндай“, рег.№[рег. номер], върху тротоар на неопределено от собственика или от администрацията място.

Въз основа на съставения акт, на 03.01.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което се приемало, че жалбоподателят е паркирал автомобила си върху тротоар на неопределено от собственика или от администрацията място, и му била наложена глоба в размер на 50,00 лв. за извършено нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП В хода на дължимата на основание чл. 314, ал. 1 от НПК цялостна служебна проверка съдът установил, че при издаването на обжалваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Преценил, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, същите са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Приел е за безспорно установено осъществено от И. нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, доколкото на посочените в НП дата и място, собственият му автомобил бил паркиран върху тротоар, който предварително не е определен от собственика на пътя или от местната администрация като място за паркиране. Предвид липсата на доказателства, че тротоарът, на който е паркирал И. е бил определен от собственика на пътя като място за паркиране, то е прието за ирелевантно как точно е било паркирано МПС спрямо оста на пътя и имало ли е някакво отстояние от страна на сградите за преминаване на пешеходци. Като се е позовал на снимковия материал, въззивният съд е приел за безспорно установено мястото, където е паркирал И. – уличен тротоар, предназначен за движение на пешеходци. Прието е, че представения от И. нотариален акт, ведно със скица, не удостоверява съответния участък да представлява обособено дворно място. Изложени са мотиви, че правилно е приложена санкционната норма на чл. 178е от ЗДвП, като размерът на наказанието е определен в минимален размер и не подлежи на корекция. Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставки за определяне на нарушението като маловажно по чл.28 от ЗАНН. Посочил е, че се касае за формално нарушение, с осъществяването на което всякога се засягат обществените отношения, които е призвана да гарантира съответната материална разпоредба – безпрепятствено движение на пешеходците.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Настоящия състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.

При субсидиарното прилагане на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила.

Несподеляеми са доводите на касатора, че при фактическото описание на извършеното деяние са пропуснати в АУАН и НП съществени реквизити измежду посочените в чл. 42, ал. 1, т. 3, респ. в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Даденото в тези актове описание на административното нарушение и на обстоятелствата, при които същото е извършено, е напълно достатъчно, за да разбере лицето за какво деяние му е ангажирана отговорността. Описанието на нарушението съдържа всички негови съставомерни признаци и не е налице разминаване между посочените такива в АУАН, и тези в НП. Същите изцяло съответстват и на посочената като нарушена правна норма на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Неоснователно е възражението на касатора за “динамика” и “променливост” относно посоченото в уведомлението, АУАН и НП място на нарушението. И в трите акта мястото на нарушението е описано по идентичен начин - на [улица]срещу №*, като в съставения АУАН е налице съкращение на предлога “срещу” - “с/у”. Даденото описание е достатъчно подробно, ясно и последователно, като осигурява в пълна степен правото на защита на санкционираното лице и изпълнява изцяло формалните изисквания на ЗАНН.

Правилно районният съд е приел, че наказаното лице е осъществило състава на нарушението, за което е привлечено към административнонаказателна отговорност. Всички конкретни възражения на жалбоподателя в тази насока са получили обоснован и подкрепен с анализ на доказателствата отговор от ВРС, чиито мотиви се споделят изцяло от касационната инстанция. Видно от доказателствата по делото и снимковия материал, участъкът, където е паркиран автомобилът, представлява обособена зона, успоредна на пътя, между платното за движение и жилищната сграда, отграничен от платното за движение с бетонни бордюри, което отговаря на легалната дефиниция за тротоар по § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП. Съвкупният анализ на приобщените доказателства безспорно налага извод, че касаторът е паркирал посочения в АУАН и в НП автомобил на тротоар извън разрешените за това места, като по този начин е осъществил нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, във връзка с чл. 178е от ЗДвП.

Правилни са изводите на въззивния съд, че липсват предпоставките на чл.28 от ЗАНН., тъй като нарушението е формално, и с осъществяването му винаги се засягат обществени отношения, гарантиращи безопасно и безпрепятствено движение на пешеходци. Предвид формалния характер на нарушението, твърденията на касатора за липса на вредни последици са ирелевантни, а доводите му, че е оставил автомобила за изключително кратко време – недоказани и декларативни.

По изложените съображения и при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, в полза на Община Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от НЗПП в размер на 66.47 евро.

Воден от горното, и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 215/23.02.2026г. по АНД № 872/2025г. по описа на РС - Варна.

ОСЪЖДА П. Й. И., [ЕГН], да заплати на Община Варна, сумата в размер на 66.47 евро /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�