Решение № 775 от 09.12.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 775 гр. Враца, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Е. Кр. Ангелов при участието на секретаря М. Т. К. като разгледа докладваното от Е. Кр. Ангелов Гражданско дело № 20241420100858 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба вх. №4183/ 25.03.2024 г. от С. И.

Ч. с ЕГН ********** от гр.В. ул.”Г. Б.”№.,чрез адв.М. М. от АК Враца гр.В. ул.”Л.”№.,против Е. Д. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.В. ж.к.”С.” бл.. и настоящ адрес с.Х общ.Х обл.В ул.” Д.Ч.”№.

Ищецът твърди,че с определение от 12.02.2021 г. по нохд №118/2021 г. на ВРС ответникът бил признат за виновен за това,че на 06.09.2019 г. около 13.10 ч. в гр.В. на ул.”А. К.” до №5 чрез нанасяне на удар с нож бил причинил на ищеца средна телесна повреда,изразяваща се в прободно-порезно нараняване на гръдния кош вляво,с проникване в лявата гръдна кухина и разстройство на здравето,временно опасно за живота - престъпление по чл.129 ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

След нападението,ищецът бил закаран в болница,където му била оказана спешна медицинска помощ и извършена тежка операция.Последвало продължително лечение.

Вследствие нападението и увреждането,ищецът изпитал много силни болки и страдания.След изписването от болницата имал много тежък възстановителен период, продължил около три месеца.През този период не 1 можел да се обслужва самостоятелно,вкл. да се храни самостоятелно, да се къпе сам,да се обслужва в тоалетната,да се преоблича,да пазарува,да пере,да почиства и т.н.т..

Освен болка и физически страдания,на ищеца били нанесени и емоционални и психически такива.Дълго време изпитвал страх за излиза в града.Изпитвал неудобство от постоянните въпроси от близки и познати.Затворил се в себе си и избягвал контакти с хора.Изпитвал често главоболие,безпокойство и уплаха.

Претендира обезщетение в размер на 7 000 лв. за претърпените физически,психически и емоционални болки и страдания,ведно със законната лихва от деня на причиняването на увреждането.

Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

От ответника е постъпил писмен отговор,чрез особен представител адв.К. К. от АК В. бул.”Х. Б.”№.Първото му възражение е че предходното здравословно състояние на ищеца е допринесло за състоянието му след телесната повреда.Второто му възражение е че размерът на обезщетението бил силно завишен,несъобразен със съдебната практика и действително претърпяните болки и страдания.

Възразява и за изтекла погасителна давност.

Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото допустими,относими и необходими доказателства,приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното нохд №118/2021 г. на ВРС ,с определение от 12.02.2021 г. ответникът е бил признат за виновен за това,че на 06.09.2019 г. около 13.10 ч. в гр.В на ул.”А. К.” до .чрез нанасяне на удар с нож е причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в прободно-порезно нараняване на гръдния кош вляво,с проникване в лява гръдна кухина и разстройство на здравето,временно опасно за живота - престъпление по чл.129 ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

Видно от представените епикризи от МБАЛ”Христо Ботев”АД гр.Враца Хирургично отделение,ищецът е постъпил в ХО на 06.09.2019 г. и е изписан на 12.09.2019 г.,като му е поставена окончателна диагноза ”Открита рана на други части на гръдния кош” ВУЛНУС ПУНКТУМ ТОРАЦИС СИНИСТРА 2

ПЕНЕТРАНС ХЕМОПНЕВМОТОРАКС.

По данни на пациента е снета следната анамнеза: на 06.09.2019 г. около обяд към 13 ч. при свада с друг мъж е намушкан от него с нож в областта на лявата гр. половина по задна аксиларна линия на ниво 7-8 ребра.Обективно е констатирано следното състояние: в лявата гръдна половина между средна и задна аксиларна линия на около 7-8 междуребрие прободно порезна рана с дължина 3 см. и активно кървене от нея.При ревезията - канал с дължина 4 см. без данни за проникване в телесна кухина.

Ищецът е постъпил в ХО отново на 12.09.2019 г. и е изписан на 18.09.2019 г.,като му е поставена окончателна диагноза реконвалесценция след хирургична намеса. Отбелязани са продължително лечение и ранна рехабилитация след оперативни интервенции с голям и много голям обем на сложност с остатъчни проблеми за здравето;анамнеза: опериран по спешност на 08.09.2019 г. по повод проникващо нараняване в лявата гр. половина с хемопневмоторакс след ножево нараняване на л. гр. половина.Подлежи на долекуване.

Представена е и останалата медицинската документация във връзка с проведеното в МБАЛ лечение на ищеца,вкл. изследвания,манипулация и терапия.

По делото са били разпитани и свидетели:

Св.К. П. твърди,че с ищецът са приятели от деца и живеят къща срещу къща в с.М..Свидетелят твърди още,че ищецът му се обадил от болницата и поискал да му занесе вода и сокове.Свидетелят ходил няколко пъти при ищеца в болницата,последният лежал в леглото и от него излизали маркучи.Ходил да взема сламки,защото ищецът не можел да вдигне шише.Ищецът бил много зле,не можел да става,изпитвал болка и в болницата бил 10-15 дни.След като ищецът излязъл от болницата,свидетелят му пазарувал, тъй като ищецът не можел да прави нищо.Едва ходел,повече седял на стол.В тежко състояние бил 2-3 месеца,не излизал.

Св.И. И. твърди,че познава ищеца повече от 10 години.Знаел за наръгването с нож и ходил в болницата на свиждане.Свидетелят твърди още,че ищецът бил на легло, не можел да яде,не можел да пие вода,целият бил в системи и маркучи.Ищецът,след като излязъл от болница,имал тежко възстановяване,което продължило 2-3 месеца.Психически бил натоварен,не 3 искал да излиза.Казвал,че има паникатаки.Чак 2020 г. го видял на живо.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният н иск е допустим/като предявен от валидно представляван правен субект с правен интерес/.Разгледан по същество,същият е и основателен.

За да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника на основание чл.45 от ЗЗД,ищецът е следвало да докаже кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане,а именно: осъществено деяние от лицето,чиято отговорност се претендира; противоправност на това деяние;възникнали вреди и причинно следствена връзка между противоправното деяние и вредите.

Анализът на събраните по делото доказателства дава основание да се приеме,че е доказано наличието на предпоставките:

Налице е извършено на 06.09.2019 г. около 13.10 ч. в гр.В. на ул.”А.К.” до №. непозволено увреждане от страна на ответника,изразяващо се в причинена средна телесна повреда на ищеца - прободно-порезно нараняване на гръдния кош вляво,с проникване в лява гръдна кухина и разстройство на здравето,временно опасно за живота,извършено чрез нанасяне на удар с нож.

Това обстоятелство се установява от одобреното на 12.02.2021 г. споразумение по нохд №118/2021 г. на ВРС.В настоящия случай,при наличие на одобрено от съда споразумение,с което ответникът е признат за виновен в извършено престъпление,то фактът на деянието,неговото авторство,противоправността му и виновността на ответника,са безспорно установени по силата на чл.300 от ГПК.Съгласно тази норма,влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските последици на деянието,относно посочените по–горе обстоятелства.Независимо,че в случая наказанието е наложено с одобрено от съда споразумение на основание чл.384 ал.ал.1 и 3 о т НПК,употребеният от законодателят термин ”присъда” се тълкува разширително, като в неговото съдържание се включва и одобреното от съда споразумение,имащо последиците на влязла в сила присъда,съгласно разпоредбата на чл.383 ал.1 от НПК.

Предвид изложеното,Съдът намира,че са налице всички елементи на 4 фактическия състав за търсене на деликтна отговорност,поради което предмет на изследване в настоящия процес е размерът на вредите,претърпени от ищеца,вследствие противоправното деяние на ответника, които той търпи.

Относно претенцията за заплащане на неимуществени вреди :

Неимуществени са тези вреди,които засягат не имуществото,а личността и достойнството на пострадалия - т.е. когато увреждането е на неимуществени права,блага или правнозащитими интереси,когато се накърняват моралните и нравствените ценности у личността,както и социалното общуване на пострадалия.

Неимуществените вреди са неоценими в пари,като разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвижда,че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.По въпроса за съдържанието на понятието справедливост,изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД,е налице задължителна практика на ВС и ВКС,намерила израз в ППВС №4/23.12.1968 г. и Тълкувателно решение №3/ 22.04.2005 г. по тълк. дело №3/2004 г. на ВКС ОСГК, установено е и константна съдебна практика на ВКС,вкл. по реда на чл.290 от ГПК,според която справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,включва винаги конкретни факти,относими към стойността,която засегнатите блага са имали за своя притежател.Затова справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие,а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства,които носят обективни характеристики.Принципът справедливост изисква в най- пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди,причинени на пострадалото лице,като размерът на обезщетението се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост.Неимуществените вреди нямат парична оценка,поради което и обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда.

Целта на обезщетението за неимуществени вреди е не да поправи вредите,а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице - чрез обезщетяване на увредения за причинените му неимуществени вреди,той получава парично удовлетворение,с които да компенсира отрицателните, неприятните емоции.Следователно законът дава възможност на увреденият да 5 получи удовлетворение в пари,щом друго възмездие не може да получи,стига вредата му да е действителна и сериозна.Справедливостта не е абстрактно понятие,а е свързано с преценката на конкретни,обективно настъпили обстоятелства,които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението.

Установената съдебна практика,включително чрез задължителните указания на ВС,дава разяснения за критериите,по които при всеки отделен случай се определя обезщетението за причинени неимуществени вреди.Такива критерии при телесните увреждания,които следва да се вземат предвид при преценката за справедливо обезщетение, могат да бъдат: характера и степента на увреждането, начинът на извършването му,обстоятелствата,при които е извършено,видът и продължителността на търпените болки и страдания,възрастта на увредения,прогнозата за развитие, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,осакатявания,загрозявания и пр. – обстоятелства,касаещи изключително естеството на увреждането и в тази връзка личността на увреденото лице, а не обстоятелства,касаещи личността на извършителя, неговите мотиви,цели и други психически състояния,които са предмет на наказателния процес при изследване на въпроса за вината му.Въпрос на фактическа преценка,с оглед конкретните факти и обстоятелства,е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението.

Унификация и уравновиловка е невъзможна.Поради това и законодателят не борави с други техники за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания,като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер,процент и пр .. Легалният т е р м и н ”по справедливост” до голяма степен е изпълнен с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.Ето защо при овъзмездяването е от значение и създадения от съдебната практика - ориентир,относим към аналогични случаи,тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз/в този смисъл е тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция в ППВС №4/68 г./.