Решение № 1688 от 13.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1688 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 2-РИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова при участието на секретаря Кристина П. Г.а като разгледа докладваното от Галя Митова Гражданско дело №

20251100111423 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от Я. В. – гражданин на Чешка република, по чл. 7, б.”f“, вр. чл.

8, вр. чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (наричана по - нататък в Решението Хагска конвенция), чрез Министерство на правосъдието на Република България – Централен орган по смисъла на Хагската конвенция.

Молителят Я. В. прави искане за връщане на сина му М. В., роден на ******** г., в държавата по обичайното му местопребиваване – Чешка република.

В молбата се излагат подробни тъврдения относно поведението на ответницата – П.

С. В. – съпруга на молителя и майка на малолетното детет М., като се поддържа, че детето на страните е незаконно задържано на територията на Република България – в гр.Провадия, от ответницата. Според бащата на 08.06.2025 г. съпругата му и неговият син М. са напуснали Чехия и са пристигнали в България, с уговорката, че до 31.08.2025 г. майката и детето ще се върнат обратно в Чехия. Това не се случило, а според приложимото местно право – това на държавата по обичайно местопребиваване на малолетния М., въпросите относно родителската отговорност и местоживеенето на детето, се решават съвместно от съпрузите.

Молителят поддържа, че не е давал съгласие синът му да остане да живее в град Провадия и да се смени обичайното му местопребиваване.

Молбата е поддържана в хода на съдебното производство от Министерство на правосъдието, чрез процесуални представители – юрисконсулт В. Х. и юрисконсулт П. Н..

Представена е писмена защита. Не се претендират разноски по делото.

Ответната страна П. С. В., лично в съдебно заседание и чрез пълномощник адвокат Т. П., в депозирано по делото писмено становище оспорва молбата. Навежда 1 защитни твърдения, че няма отвличане по смисъла на Хагската конвенция, тъй като с молителя са се разделили фактически преди идването й с детето в България и с бащата са имали уговрка да останат с М. за постоянно в град Провадия.

Прави изрични изявления в съдебно заседание на 04.12.2025 г., че не оспорва част от релевантните факти относно това, че Чехия е била държавата по обичайното местопребиваване на детето М.; че с бащата, заедно с детето, са живели там под наем до фактическата им раздяла.

Представена е писмена защита и адвокат П. претендира да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение по делото, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).

Софийският градски съд, като взе предвид данните и анализира относимата към предмета на делото доказателствена съвкупност, доводите и възраженията на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), и по свое убеждение, приема от фактическа и правна страна следното:

Възникването на правото да се върне малолетното дете М. В. в Чешка република по реда на Хагската конвенция се предпоставя от следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало обичайно местопребиваване в Чешка република непосредствено преди неговото прехвърляне в Република България; 2) детето да е било прехвърлено или задържано от неговата майка в Република България в нарушение на установените в Чешка република като държава по обичайното му местопребиваване правила за упражняване на родителски права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече една година от задържането на детето в Република България, респ. детето да не се е приспособило към средата в Република България, ако молбата е подадена след изтичане на периода от една година; 4) бащата да е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето или задържането на детето в Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или задържането на детето в Република България;

6) да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация (чл. 13, ал. 1, б.“b“ от Хагската конвенция); 7) връщането на детето да не противоречи на основните принципи на Република България в областта на защита на правата на човека и основните свободи (чл. 20 от Хагската конвенция); 8) детето да не е достигнало възраст и степен на зрялост, при която е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение, когато се противопоставя на връщането, съответно детето да не се противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се взима под внимание и неговото мнение (чл. 13, ал. 3 от Хагската конвенция).

Съобразно с твърденията на страните и направените от тях изявления непосредсвено пред настоящия състав на съда, спорни за решаване по делото са въпросите относно това дал ли е молителят предварително е дал съгласие майката с детето да останат за постоянно на територията на Република България, като се е съгласил с промяната в обичайното му 2 местопребиваване и евентуално – налице ли са факти, които да обосноват приложение на чл.

13, ал. 1, б.“b“ от Хагската конвенция и при наличието на които съдът да откаже връщане на детето М. в Чешка република.

Съдът намира, съобразно с доказателствената съвкупност, че твърденията на ответницата в посока да липсва незаконно задържане от нейна страна, не са подкрепени от надлежните данни по делото. Показанията на свидетелите Н.М.И. и С.К.Р. (баща на ответницата), не установяват по безспорен и изводим от останалите доказателства по делото начин, че молителят В. е дал съгласие за оставане на детето с майката в град Провадия за постоянно. Заявеното от тях при разпита им не е резултат от тяхно лично възприятие на изнесените факти, а е предадено от ответницата и съставлява нейно защитно твърдение.

Свидетелите не говорят чешки език, поради което съдът не кредитира като достоверни дадените от св. Н.И. показания, че преди да си дойдат в България, на видеовръзка, ответницата П. е заявила пред молителя Я., че се прибира за постоянно в България и на молителя му е било предварително известно това и не е имал никакви възражения.

Обстоятелството, че когато майката с детето излетели в началото на месец юни 2025 г. за България, молителят ги придружавал на летището не може да бъде опора на извод, че Я. В. е дал съгласие за промяна на обичайното местопребиваване на сина му М.. Подобно заключение не би могло да се направи и съобразно със свидетелските показания, че майката и детето са си дошли с три огромни куфара и детска количка и това бил целият им багаж. От една страна, това са предположения на св. И. (относно съгласието на бащата, което извежда от присъствието му на летището), като свидетелите са призвани да установяват единствено свои собствени възприятия относно релевантни за спора факти, а не да правят изводи за такива факти. От друга страна, доколкото е ноторно известен фактът колко е скъп превозът на багаж с пътнически самолети, според съда, твърденията, че ответницата се е прибрала с целия си багаж, побран в три огромни куфара и детска количка, са логически неиздържани.

В тази връзка св. Р. - баща на ответницата, дава показания, че преди да се роди детето много пъти бил пращал пари, че е помагал да си купуват вещи, тъй като П. му споделяла, че нямат пари за наем на квартирата. Допълнително от данните по делото е установимо, че доходите на майката в Чехия, преди да се върне в България, са били от детските надбавки в размер малко над 700 лева – това сочи бащата на ответницата, както и самата тя при извършеното по делото социално проучване от Дирекция “Социално подпомагане“ (Д“СП“) - Провадия.

На следващо място, молителят се противопоставя на оставането на детето в град Провадия и не приема промяната в обичайното му местопребиваване, извършена от ответницата П. В., поради което малолетният син на страните е неправомерно задържан на територията на Република България.

Молбата е подадена преди изтичане на една година от задържането.

Съгласно заключението на приетия актуален социален доклад на компетентната Д“СП“ - Провадия, в интерес на детето М. е да продължи да живее в познатата му среда в град Провадия, където получава необходимите грижи и подкрепа. Установено е при социалното проучване, че детето, което понастоящем е на близо 2 години и 6 месеца, 3 посещава детска ясла, има личен лекар, не е социално изолирано и расте в сигурна и спокойна среда. То говори единствено български език. Откъсването на детето М. от грижите на майката би имало негативно влияние върху неговото психо-емоционално развитие, като фактор в тази посока е и ниската му възраст.

По искова молба на ответницата П. В., с правно основание чл. 49 СК, е образувано и е висящо гр. дело № 1243 по описа за 2025 г. на Районен съд -Провадия.

Предвид така установеното и с оглед на обсъдената доказателствена съвкупност, съдът намира, че са налице достатъчно данни, които да сочат, че връщането на малолетното дете в Чехия би го поставило в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 13, ал. 1, б.“b“ от Хагската конвенция. Действително, ЕСПЧ при приложението на чл. 8 ЕКЗПЧОС, приема, ч е изключенията за връщане, съгласно Хагската конвенция трябва да се тълкуват ограничително и „изключението за сериозна опасност“ не може да възникне единствено от раздяла с родителя, който е отговорен за неправомерното извеждане (например Решението по делото „K.J. срещу Полша“, № 30813/14, § 67, 1 март 2016 г. ). По арг. от § 20 от решението по делото „Кукавица срещу България“ (Жалба № 57202/21 г.), съдът следва да извърши преценка на най -добрия интерес на детето в светлината на чл. 8 ЕКЗПЧОС, като разгледа и евентуалните възможности за компенсиране на всяка опасност при връщане на детето. В процесния случай, детето М. е в много ниска детска възраст – то е 2 - годишно и е изцяло зависимо от грижите на значим за него възрастен – в настоящия казус това е ответницата П. В.. Детето не говори чешки език, което би затруднило изключително много интеграцията му в образователната система на Чехия, а също би довело и до неговата социална изолация, предвид така съществуващата езикова бариера – детето не би могло да общува нито със свои връстници, нито с лицата, които бащата сочи (в становище на л. 132 и сл. от делото), че биха му оказали подкрепа при отглеждане на малолетния му син.

Последното е съществено, тъй като молителят е трудово зает и в случаите на негово отсъствие, а и при явната невъзможност майката да се върне в Чехия, заедно с детето (подала е молба за развод), ще следва друго лице да подпомага бащата в грижите за М., който не говори чешки език и комуникацията ще бъде невъзможна.

При това положение настоящият съд намира, че не се касае само за неудобства, свързани с отрицателно преживяване от малолетния М. на връщането му и от евентуална раздяла с майката, а въобще за неяснота относно това дали от молителя са осигурени подходящи условия за гарантиране на защитата на детето след неговото връщане в Чехия и за осигуряване на неговия най - добър интерес – арг. и от чл. 27, § 3 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 години относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, вр. с чл. 13, ал. 1, б.“б“ от Хагската конвенция.

Що се отнася до правото по чл. 8 ЕКЗПЧОС, то неговата гаранция – както за молителя, така и за самото дете, ще бъде постигната в рамките на висящия бракоразводен процес (гр. дело № 1243 по описа за 2025 г. на Районен съд - Провадия), в който ще се 4 постанови кой от двамата родители ще упражнява родителските права по отношение на детето М. В., къде ще бъде местоживеенето му, какъв режим на лични контакти с детето ще има неотглеждащият родител и дължимата от последния издръжка.