Решение № 442 от 25.07.2022, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 480/2021
- Вид
- Решение № 442
- Подписан
- 25.07.2022
- Състав
- Миглена Йовкова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 , ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 442 гр. Благоевград, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Миглена Йовкова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Гражданско дело № 20211200100480 по описа за 2021 година
Делото е образувано по ИМ на Ф. С. Ш. срещу З.“ АД, с която е предявен иск за главница като частичен в размер на 55 000 лева от общия размер на вредите 75 000 лева с правна квалификация чл. 432, ал.1, вр. с чл. 429 , ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл. 380, ал.1 от КЗ и претенция за лихва с правно основание чл. 429, ал.2, т.2 от КЗ.
Ищцата излага твърдения, че на 05.06.2019 г. около 13,30 часа на път II – 19, 26 км. - гр. Разлог се е возела в автомобил „П.“ с рег. № *****, управляван от М. Ст. Ш.. При движението на същия с несъобразена скорост, водачът е изгубил контрол върху управлението му и се е преобърнал вляво от пътя, движейки се в посока към Благоевград. За ПТП-то е бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 9 от 2019 г., а процесният автомобил е имал сключена валидна застраховка ГОА, с полица № ***** с ответното застрахователно дружество. Твърди се, че във връзка с ПТП-то на водача е съставен АУАН № 0737496 от 05.06.2019 г. за констатирано извършено административно нарушение по ЗДвП.
Ш. сочи, че се е возела на задната седалка зад пътника до водача 1 и в резултат на ПТП-то е получила контузия на главата и травма на шията. Във връзка с тези травми е имала болничен престой в „МБАЛ“ гр. Разлог, Хирургично отделение от 05.06.2019г. до 07.06. 2019 г.
Сочи, че е била приета със симптоматика загуба на съзнание, невъзможност да стои права, палпаторна болка в окосмената част на глава, болки в дясната страна на шията, нестабилна походка и стоеж.
Твърди, че след изписване от болничното заведение е продължила медикаментозно лечение и е била неработоспособна, което е довело до продължителен отпуск по болест за срок от шест месеца.
Ищцата сочи, че възстановителният й период от травмите е протекъл бавно, с множество неразположения, като хронично посттравматично главоболие, констатирано увреждане на шийните коренчета, световъртеж и други разстройства на вегетативната нервна система, усещане за изтръпване и слабост в двете ръце и левия крак, нестабилна походка и загуба на равновесие. Твърди, че в резултат на тези физически неразположения е била в невъзможност да се обслужва сама, било е необходимо съдействието на близките й, за да се придвижва. През този период същата е посещавала различни лекари, приемала е медикаменти и не е била способна да работи.
Ищцата сочи, че изживяванията, свързани с ПТП-то са се отразили на психиката й и на начина й на живот. Сочи, че не може да води пълноценен живот, както преди ПТП-то, тъй като е намалила социалните контакти, не може да се движи свободно, станала е затворена и изпитва постоянно чувство на страх и безпокойство.
Изложено е фактическо твърдение, че е предявила писмено застрахователна претенция към ответното дружество с молба от 22.07.2019 г. и до момента застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение.
В отговора на ответното дружество се излагат възражения срещу 2 всички твърдени факти от ищцата, като се оспорва механизмът на ПТП с твърдение, че същият не е изяснен, сочи се, че не е установено противоправно и виновно поведение от водача на МПС-то, причинило процесното ПТП. Твърди се, че ищцата не е претърпяла неимуществени вреди под формата на травми, болки и страдания.
Формулирано е възражение за съпричиняване от ищцата Ш., изразяващо се в непоставяне на предпазен колан като обезопасяващо средство.
Изложено е възражение за прекомерност на претенцията, тъй като същата не е съобразена с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Изложено е възражение за недължимост на законна лихва върху претендираното обезщетение от сочената от ищцата начална дата, а се твърди, че същото обезщетение следва да се определи съобразно регламента на чл. 497 от КЗ.
Възражението за съпричиняване, направено от ответника е с правно основание чл. 51 от ЗЗД, а за периода на дължимата лихва за забава е с правно основание чл. 429, ал.3 от КЗ.
Към доказателствения материал е приобщено заключението на комплексна съдебно – автотехническа и медицинска експертиза.
След анализ на доказателствата по отделно и в съвкупност, Благоевградският окръжен съд прие за установен от фактическа страна следното :
Видно е от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №9/2019г., съставен непосредствено след инцидента и на мястото на същия от инспектор в РУ на МВР – Разлог, че е причинено ПТП от водача М.Ш. с лек автомобил с рег. №*****, марка „Пежо“, модел 207. Констатирано е, че автомобилът е собственост на Стефан Ш. и за него има сключена застраховка „ГО“ в „З.А.Д.Е.“ АД с валидност от 07.03.2019г. до 06.03.2020г. Последното обстоятелство не се оспорва 3 от ответното дружество, поради което следва да се приеме за доказано.
На водачът М.Ш. е бил съставен акт за установяване на АН, а въз основа на него е било издадено НП №19-0331-000550 от 14.06.2019., с което е санкциониран с наказание глоба за това, че не е избрал скорост на движение, съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.
Ищцата, чрез упълномощен адвокат, е отправила до З.“ АД искане да й се изплати застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания в размер на 75 000лв., ведно със законна лихва от датата на вредоносното събитие. В писмената си застрахователна претенция е описала кога, къде и при какви обстоятелства е реализирано ПТП – то, какви физически наранявания е получила от него и какви болки и страдания е изживяло от причинените травматични увреждания.
На претенцията застрахователят е отговорил с уведомителни писма, с които е искал представяне на доказателства за ПТП – то и вредите, а с последното с рег. №10324/5/27.05.2020г. е отговорил, че застрахователно-експертната му комисия е определила да й бъде изплатено обезщетение в размер на 5 000лв. В делото няма твърдения и доказателства тази сума да е била изплатена от ответното дружество на Ш..
Като свидетели са разпитани съпругът и братът на ищцата, които имат ежедневен контакт с нея и лични възприятия за ПТП- то и за състоянието й след него. Първият – свид. С.Ш., твърди че веднага след инцидента съпругата му е била настанена за лечение в болница за три дни. След това е била изписана за домашно лечение и е била с поставена шина на врата почти четири месеца. Твърди, че на Ш. й правят вливания на лекарства със системи два пъти в месеца, както и 4 инжекции през няколко дни, но не знае какви са тези лекарствата.
Свидетелят разказва, че той е пътувал в катастрофиралата кола и е установил контакт със съпругата си веднага сле ПТП – то, като е разговаряла както с него, така и с екипа от Спешна помощ, който е дошъл на място. Жената сама е обяснила как се чувства и какво я боли.
Сочи, че инцидентът е променил поведението и битието на Ш., защото вече я е страх да се вози в кола, не излиза с приятели, не ходи на гости или в кафенета, а също така е сменила трудовата си длъжност, за да работи по – лека работа.
Свидетелят твърди, че ищцата има постоянен световъртеж, повръщала е четири месеца след инцидента и изпитва почти постоянно болка във врата. Тези показания противоречат на изводите на медицинската експертиза, поради което съдът не им дава вяра.
В показанията на свид. Шольов се излагат същите фактически твърдения, поради което съдът счита, че не следва да ги повтаря.
От заключението на механизъм на ПТП – то :
КСАТМЕ се установява следният
На 05.06.2019г. водачът М.Ш. е управлявал лек автомобил П. с ДК№ **** по второстепенен път II-19 в посоката от гр. Разлог към гр.
Симитли, при светло и ясно време по суха асфалтова настилка. В автомобила на предната дясна седалка е пътувал Стефан Ш., а на задната седалка се е возила Ф.Ш.. Около 13.30 часа л.а. ПЕЖО се е намирал в района на местността „Предела“ и преди 26+000 километър, в участъка на пътя представляващ дълга права отсечка с насрещен наклон, а върху асфалтовата настилка (по данни на свидетеля Ш.) в близост до банкета към насрещната лента е имало ивица от повърхностно насипан пясък. Това е бил момента, в които водачът Ш. е предприел изпреварване на попътно и по - бавно движещ се пред него автомобил със скорост, която е била не по-малка от 96,3 км/ч.
5
След отклонението на автомобила в посока наляво и навлизането му в насрещната лента, предната лява гума на л.а. ПЕЖО е достиганала до ивицата пясък, при което водачът рязко е отклонил управляващите предни колела надясно за коригираща траекторията маневра на автомобила.
Според вещото лице, след рязкото отклоняване на предните управляемите колела, които освен управляеми са и теглителни за л.а.
ПЕЖО, и са били значително натоварени при движението на автомобила в режим на изпреварване, попадането на предната лява гума върху пясъка, технически е довело до свободното превъртане на предната лява гумата. В резултат на превъртането на гумата, сцеплението й е достигнало до нула, което е довело до загуба на напречна устойчивост в предният мост и до странично занасяне на л.а.
ПЕЖО в посока наляво към банкета. Вследствие от страничното занасяне, л.а. ПЕЖО се е отклонил в посока наляво, което е било съчетано със започналото страничното завъртане по посока на часовниковата стрелка на купето и навлизане на автомобила в участъка с денивелация в терена от банкета. Освен въртенето на автомобила в хоризонтална равнина, поради денивелация на терена веднага е настъпило и странично завъртане на купето около надлъжната ос.
Експертът е категоричен, че при продължилото движение на автомобила по наклона, купето бързо се е обърнало странично, преминало е върху тавана и така обърнат л.а. ПЕЖО се е плъзнал по него като е достигнал до стъблото на дърво, като силно се ударил в него. Вследствие от удара в стъблото, под действието на силата на тежестта, е последвало отдалечаване (отскачане) на автомобила и установяването му неподвижно в крайното му положение.
Експертът счита, че от техническа гледна точка причината за настъпването на ПТП е била предприетото изпреварване от водача Ш. в участък от пътя със значителен насрещен наклон, което го е 6 принудило да увеличи скоростта на минимум 96,3 км/ч. При това изпреварване, загубата на сцепление на левите гуми, при рязкото отклоняване на управлямите колела, е довело до неконтролирано странично занасяне на автомобила и навлизането му в банкета.
Относно наличната хоризонтална маркировка в участъка на удара и района на ПТП е констатирал, че в участъка между двата завоя няма поставени знаци, указващи на водачите ограничения на скоростта, към датата на ПТП.
При изсушването му в открито с.з. вещото лице разяснява, че в участъка на ПТП разрешената скорост е била до 90 км/ч, а водачът се е движил минимум с 96,3 км/ч. Заедно с това, ако го е нямал пясъка върху пътното платно, за който твърди свид. Ш., скоростта на автомобила е щяла да бъде много по-висока, защото пясъкът оказва съпротивление на гумите. Експертът счита, че водачът не се е съобразил с наличието на пясък на пътното платно при извършване на маневрата „изпреварване“, тъй като не е трябвало да изпреварва в този участък. В случая изпреварването е реализирано в участък с много голям насрещен наклон и скоростта му е трябвало да бъде много повисока, за да изпревари движещ се пред него автомобил, който се движил поне със 70-80 км/ч.
Вещото лице инж. Н. сочи, че процесният лек автомобил заводски е проектиран и оборудван лентови предпазни инерционни колани, които след задействане от опън, се блокират от инерционни спирачки за седалката на водача и за всяка от седалките за пътниците.
При извод, че от техническа гледна точка пътничката Ш., преди загубата на страннична устойчивост на л.а. ПЕЖО и удара на автомобила в дървото, е била без правилно поставен предпазен колан.
Това е така защото, по тялото на Ф. С. Ш. не са били описани никакви видими травматични увреждания, включително и такива, които са характерни и се получават при поставен предпазен колан по време на ПТП.