Решение № 1855 от 12.07.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8907/2021
- Вид
- Решение № 1855
- Подписан
- 12.07.2022
- В сила
- 12.07.2022
- Състав
- Анелия Маркова, Пепа Маринова-Тонева, Ирина Стоева
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 123, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1855 гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20211100508907 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 181943 от 21.08.2020 г. по гр.д. № 53152/2019 г. Софийски районен съд, 113 състав признал за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че КР. К. АНГ., ЕГН **********, и Д. П. АНГ., ЕГН **********, дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, следните суми: сумата от 1 339.59 лв. – главница за доставена в периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2018 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 120920, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2019 г. до изплащане на вземането, и сумата 69.85 лв. – лихва за забава върху главното вземане за периода от 14.09.2017 г. до 11.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 23.05.2019 г. по ч.гр.д. № 25516/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 113 състав, като отхвърлил иска за главница с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата до пълния предявен размер. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата 177.29 лв. – разноски за първоинстанционното производство, и сумата 80.09 лв. разноски за заповедното производство. Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
1
С влязло в сила като необжалвано определение № 20061001 от 08.03.2021 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, поправено по реда на чл.
247 ГПК с определение № 20111730 от 10.05.2021 г., последното поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 20133675 от 07.06.2021 г., ищецът е осъден да заплати на адв. Михаел Любомиров на основание чл. 38 ЗА сумата 22.73 лв. – възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ответницата Д.А., както и да заплати на Адвокатско съдружие „Б.к.“ на основание чл. 38 ЗА сумата 22.73 лв. – възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ответника К.А..
Срещу решението са подадени въззивна жалба вх. №
5123976/04.09.2020 г. от ответницата Д. П. АНГ., и въззивна жалба вх. № 5123961/04.09.2020 г. от ответника КР. К. АНГ., с които решението се обжалва в частите, с които исковете са уважени. В жалбите са наведени идентични съображения за недопустимост на решението в атакуваните части при твърдения, че е постановено по недопустими искове предвид направените от двамата длъжници с възраженията по чл. 414, ал. 2 ГПК признания на част от вземанията по заповедта за изпълнение. Районният съд неправилно приел, че възраженията са неясни и са „цялостни“. Въззивницата А. оспорила само главница в размер на 50 лв., това се твърди да било направено и от въззивника А.. Освен това ако смятал, че възраженията са неясни, по силата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК заповедният съд следвало да даде указания на длъжниците за отстраняване на нередовностите. Неправилно съдът приел и че е налице признание на иска, същият бил оспорен от ответниците, които искали „отхвърлянето му като недопустим“. М.Л.т съда да обезсили решението в обжалваните части и вместо това прекрати делото в същите части. Претендират разноските в производствата, като за тези във въззивното производство представят списъци по чл. 80 ГПК. Съображения излагат в становища от 18.03.2021 г. и 21.03.2022 г.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбите и М.Л. съда да потвърди решението в атакуваните части като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК на претендирано от въззивниците адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.с.“ ЕООД, не взема становище по 2 жалбите.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността им.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Възраженията от длъжниците срещу издадената заповед за изпълнение са подадени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415 ГПК и са допустими.
Доводите в жалбите за недопустимост на първоинстанционното решение като постановено по недопустими искове въззивният съд намира за неоснователни.
По подадено на 09.05.2019 г. от „Т.С.” ЕАД заявление е образувано ч.гр.д.№ 25516/2019 г. на СРС, 113 състав. С издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредено длъжниците КР. К. АНГ. и Д. П. АНГ. да заплатят солидарно на кредитора сумата 1 434.59 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „****, аб. № 120920, за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г., и сумата 69.85 лв. – лихва за забава за периода 14.09.2017 г. – 11.04.2019 г., като са присъдени и разноски.
На 12.06.2019 г. длъжникът Д.А., чрез пълномощник адв. Н.И. подала възражение, с което заявила, че оспорва дължимостта на сумата от 50.00 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. и признава дължимостта на сумата от 1 384.59 лв. – главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., както и на сумата от 69.85 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 14.09.2017 г. – 11.04.2019 г.
3
На 12.06.2019 г. длъжникът К.А., чрез пълномощник адв. С.К. подал възражение, с което заявил, че оспорва дължимостта на сумата от 45.00 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. и признава дължимостта на сумата от 1 389.59 лв. – главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., както и на сумата от 69.85 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 14.09.2017 г. – 11.04.2019 г.
При това съдържание на възраженията, правилно районният съд е приел, че същите са неясни в частта относно оспореното основание и периода на оспорените вземания за главница, за които е издадена заповедта за изпълнение. В съответствие с приетото в т. 5.б от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС районният съд е приел, че е налице възражение по смисъла на чл. 414, ал. 2 ГПК срещу цялото вземане, а предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са допустими. От възраженията не става ясно главници съответно от 50 лв. и 45 лв. за какъв период се твърди да не се дължат и по какви причини, а възраженията си противоречат и едно на друго, доколкото длъжниците – съпрузи са солидарно отговорни, но не се твърди да не дължат една и съща сума, а 45 лв. и 50 лв. вместо общо недължима сума (чл. 123, ал. 1 ЗЗД). Действително, законът предвижда, че обосноваване на възражението не се изисква (освен в случаите по чл. 414а), но това е така когато се оспорва цялото вземане по заповедта.
Когато длъжникът прави частично признание на вземането, той следва ясно да посочи коя част, респ. за какъв период и на какво основание признава.
Обратното би довело до неяснота за заявителя установителен иск за каква част от вземането да предяви, а би препятствало и съда да прецени в коя част заповедта за изпълнение е влязла в сила и да издаде изпълнителен лист за същата част. Противно на поддържаното в жалбите, съдът не дължи даване на указания на длъжника за отстраняване на „нередовности“ на възражението, а разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, на която се позовават въззивниците, касае само нередовности на заявлението.
Доводите в жалбите, че районният съд неправилно приел да е налице признание на исковете, са неотносими за допустимостта на решението. В жалбите не са наведени оплаквания за неправилност, поради което въззивният съд няма правомощието да прецени правилността на решението 4 съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК, а следва да го потвърди.
Само за пълнота въззивният съд намира за необходимо да посочи следното: С отговорите на исковата М.Л.а ответниците са представили доказателства, че на 14.06.2019 г., два дни след подаване на възраженията, длъжникът Д.А. е заплатила по сметка на кредитора сумата 50 лв., а длъжникът К.А. – сумата 45 лв., като в двете преводни нареждания е посочено основание за плащане „ГЛ. Т.ЕН. 1.5.16Г. – 30.4.18, АБН 120920“, като очевидно намерението им да платят след подаване на възраженията ги е мотивирало да оспорят заповедта за посочените суми. Съобразно разясненията, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС обаче, и изрично предвидения в приложимите към процесния период ОУ на договора ред за прихващане на изпълнението (съответстващ на предвидения в чл. 76, ал. 2 ЗЗД), няма как с посочване на основанието за плащане длъжниците да са погасили част от дължимата главница. Районният съд неправилно е счел, че с плащането на сумата от общо 95 лв. е погасена част от главницата, но в отхвърлителната му част решението е влязло в сила като необжалвано и не е предмет на въззивна проверка. По тези съображения, а и тъй като плащанията са извършени след подаване на заявлението, а искът по чл. 422, ал. 1 ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението, на ответниците не са се следвали и разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, но определението по чл. 248 ГПК също не е обжалвано и не подлежи на проверка в настоящото производство.
При този изход, разноски за въззивното производство се следват на въззиваемия, който е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 181943 от 21.08.2020 г., постановено по гр.д. № 53152/2019 г. на Софийски районен съд, 113 състав в обжалваните 5 части, с които е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че КР.
К. АНГ., ЕГН **********, и Д. П. АНГ., ЕГН **********, дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, сумата 1 339.59 лв. – главница за доставена в периода от м. 05.2016 г. до м.04.2018 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 120920, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2019 г. до изплащане на вземането, и сумата 69.85 лв. – лихва за забава върху главното вземане за периода от 14.09.2017 г. до 11.04.2019 г.
ОС Ъ Ж Д А КР. К. АНГ., ЕГН **********, и Д. П. АНГ., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, ж.к. „****, да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78 ГПК сумата 100.00 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
В необжалваната отхвърлителна част решението по гр.д. № 53152/2019 г. на Софийски районен съд, 113 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД, ЕИК ****, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6